Карпинско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карпинско евангелие
Страница от Карпинското евангелие.
Страница от Карпинското евангелие.
СъздаденXIII век
Оригинален езиккирилица
Жанрхристиянска литература
Видпълен апракос (богослужебно евангелие)

Карпинското евангелие e среднобългарски книжовен паметник от края на XIII век.[1] Съдържа 168 пергаментови листа и представлява пълен апракос (богослужебно евангелие). През 1868 г. Александър Хилфердинг го намира в Карпинския манастир „Въведение на Пресвета Богородица“ заедно с Карпинския апостол. Двата ръкописа са подвързани заедно и датират от приблизително едно и също време, но са дело на различни книжовници.[2] Чрез Хилфердинг те попадат в библиотеката на руския колекционер Алексей Хлудов.[3] Днес се пазят в Москва, Държавен исторически музей (ГИМ), Хлудова сбирка, № 28.[4]

Издание[редактиране | редактиране на кода]

  • Карпинско евангелие (ред. В. Десподова). Прилеп-Скопје, 1995.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куев, Куйо. Съдбата на българската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, София, 1986, стр. 86.
  2. Ръкописни книги до XIV век
  3. Георгиев, Емил. Литературата на Втората българска държава, том 1, БАН, София, 1977, стр. 118.
  4. Николова, Св. и др. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва: каталог. София, 1999, 20-21, обр. 1-14.