Кичевски октоих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кичевски октоих
Фрагмент от Кичевския октоих.
Фрагмент от Кичевския октоих.
Създаден XIII век
Оригинален език кирилица
Жанр християнска литература
Вид октоих

Кичевският октоих, наричан също Белградски октоих, e среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Представлява октоих, написан на кирилица. Първоначално е съдържал служби за всичките 8 гласа, но са запазени само тези от 4 до 8 глас. Наличието на троични канони за всенощното бдение в събота е особеност в състава на ръкописа.[1]

До 1926 година Кичевският октоих се намира в църквата „Свети Атанасий“ в село Премка, Кичевско, където е открит от Тома Смилянич Брадина. Оттам единият дял е предаден в Скопския музей, а другите два са продадени през 1950 година на Народната библиотека в Белград.

В Белград части от ръкописа се пазят на две места: в Музея на Сръбската православна църква (сбирка на Груич З.I.110) и в Народната библиотека на Сърбия (№ 104).[2]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Поп-Атанасов, Ѓ. Кичевскиот октоих: македонски споменик од XIII в. Скопје, 2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XІV в. София, 2004 [= Кирило-Методиевски студии, 16], 280.
  2. Ръкописни книги до 14 век
     Портал „Македония“         Портал „Македония