Кичевски октоих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кичевски октоих
Фрагмент от Кичевския октоих.
Фрагмент от Кичевския октоих.
СъздаденXIII век
Оригинален езиккирилица
Жанрхристиянска литература
Видоктоих

Кичевският октоих, наричан също Белградски октоих, e среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Представлява октоих, написан на кирилица. Първоначално е съдържал служби за всичките 8 гласа, но са запазени само тези от 4 до 8 глас. Наличието на троични канони за всенощното бдение в събота е особеност в състава на ръкописа.[1]

До 1926 година Кичевският октоих се намира в църквата „Свети Атанасий“ в село Премка, Кичевско, където е открит от Тома Смилянич Брадина. Оттам единият дял е предаден в Скопския музей, а другите два са продадени през 1950 година на Народната библиотека в Белград.[2]

В Белград части от ръкописа се пазят на две места: в Музея на Сръбската православна църква (сбирка на Груич З.I.110) и в Народната библиотека на Сърбия (№ 104).[3]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Поп-Атанасов, Ѓ. Кичевскиот октоих: македонски споменик од XIII в. Скопје, 2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XІV в. София, 2004 [= Кирило-Методиевски студии, 16], 280.
  2. Кичевски октоих, Дигитална македонска енциклопедија
  3. Ръкописни книги до 14 век