Слепченски апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слепченски апостол
Лист от Слепченския апостол
Лист от Слепченския апостол
Създаден XII век
Оригинален език среднобългарски, кирилица

Слепченският апостол e среднобългарски книжовен паметник от XII век.[1] Има 154 пергаментни листа. Ръкописът представлява пълен изборен апостол, написан на кирилица. В 1845 година е открит от Виктор Григорович в Слепченския манастир. В него е включен месецослов, в който за месеците се използват техните стари славянски имена. Апостолът е издаден от руския учен Г. А. Илински – Слепченский Апостол, труд Г. А. Ильинского, Москва, 1919.[2]

Част по част ръкописът се изнася в различни страни и се съхранява на няколко места – Пловдив, Москва, Санкт Петербург,[3] Киев и другаде.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пенев, Пеньо. Към историята на старобългарския апостолски превод. Слепченски апостол – текстологическа и лингвистична характеристика на превода, Пловдив, 1983

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, стр. 19.
  2. Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.
  3. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.
  4. Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, 1986, стр. 118.
     Портал „Македония“         Портал „Македония