Слепченски апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слепченски апостол
Създаден XII век
Оригинален език среднобългарски, кирилица

Слепченският апостол e среднобългарски книжовен паметник от XII век.[1] Има 154 пергаментни листа. Ръкописът представлява пълен изборен апостол, написан на кирилица. В 1845 година е открит от Виктор Григорович в Слепчанския манастир. В него е включен месецослов, в който за месеците се използват техните стари славянски имена. Апостолът е издаден от руския учен Г. А. Илински – Слепченский Апостол, труд Г. А. Ильинского, Москва, 1919.[2]

Част по част ръкописът се изнася в различни страни и се съхранява на няколко места – Пловдив, Москва, Санкт Петербург,[3] Киев и другаде.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пенев, Пеньо. Към историята на старобългарския апостолски превод. Слепченски апостол – текстологическа и лингвистична характеристика на превода, Пловдив, 1983

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, стр. 19.
  2. Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.
  3. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.
  4. Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, 1986, стр. 118.
     Портал „Македония“         Портал „Македония