Слепченски апостол
| Слепченски апостол | |
|---|---|
 Лист от Слепченския апостол | |
| Създаден | XII век |
| Оригинален език | среднобългарски, кирилица |
Слепченският апостол e среднобългарски книжовен паметник от XII век.[1]
Съдържа общо 154 пергаментни листа и представлява палимпсест, изписан върху по-стар, изличен гръцки текст (жития на светиите) от втората половина на Х в. Горният му, славянски текст е пълен изборен апостол, написан с кирилица. В него е включен месецослов, където месеците са назовани с техните стари славянски имена. Издаден е от руския учен Григорий Илински.[2]
Апостолът е открит от Виктор Григорович през 1844 г. в Слепченския манастир. През 1877 г. Стефан Веркович го изнася в Русия.[3] Основната му част се намира сега в Санкт Петербург (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а;[4] Библиотека на Руската академия на науките, 24.4.6), а други, по-малки откъслеци се пазят в Пловдив (Народна библиотека „Иван Вазов“, №25), в Москва (Руска държавна библитека, ф.87 №14) и в Киев (Национална библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, ДА/П.25).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Ильинский, Г.Л. Слепченский апостол XII в. Москва, 1912
- Пенев, Пеньо. Към историята на старобългарския апостолски превод. Слепченски апостол – текстологическа и лингвистична характеристика на превода, Пловдив, 1983
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дигитално факсимиле на московската част от ръкописа
- Дигитално факсимиле на пловдивската част от ръкописа
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1994, стр. 19
- ↑ Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.
- ↑ Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. София, 1979, 81, 83, 166 – 170.
- ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.
Портал „