Станиславов пролог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станиславов пролог
Създаден1330 година
Оригинален езиксреднобългарски, кирилица

Станиславовият пролог e среднобългарски ръкопис в библиотеката на Сръбската академия на науките и изкуствата (№ 53), Белград. Състои се от 321 листа пергамент. Съдържа подредени в календарен ред кратки (проложни) жития на светиите, включително това на Гаврил Лесновски. Бележка в края на Пролога съобщава, че той е преписан от Станислав в Лесновския манастир по поръка на неговия игумен Теодосий през 1330 година, при цар Стефан Урош, който убил „силния български цар Михаил Шишман“.[1]

Станиславов пролог

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Павлова, Р., Желязкова, В. Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Велико Търново, 1999
  • Трајкова, К. Лексиката на Станиславовиот пролог. Скопје, 2002

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 44.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]