Лесновски паренесис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лесновски паренесис
Автор Станислав Лесновски, негов ученик или монахът Тахоте
Създаден 1353 година
Оригинален език кирилица
Жанр християнска литература
Вид сборник монашески поучения

Лесновският паренесис e среднобългарски книжовен паметник. Състои се от 332 пергаментови листа, 317 от които са запазени. Съдържа славянския превод на „Паренесис“ (сборник монашески поучения) от Ефрем Сирин.[1] Бележка в края на книгата съобщава, че тя е преписана в Лесновския манастир „в годините на благоверния и христолюбив български цар Иван Александър“, при цар Стефан Душан, в 1353 г.[2]

Името на създалия ръкописа книжовник не е точно известно. Въз основа на почерка му се преподлага, че той е или Станислав, който пише в Лесновския манастир Пролог (1330) и така наречения Оливеров миней (1342) или негов ученик.[3] Съществува предположение, че автор на паренесиса е монахът в Лесновския манастир Тахоте.[4]

Лесновският паренесис се отличава с архаичен език, но съдържа и нови черти.[5]

Части от ръкописа се намират в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 151) и в Руската национална библиотека (сигнатура F.п.I.63).[6] Няколко листа, включително този с бележката на преписвача, са се пазели в Белградската Народна библиотека (№ 237) до 1941 година, когато изгарят по време на немските бомбардировки на града.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ильинский, Г. Запись в Лесновском Паренесисе Ефрема Сирина 1353 г. – Списание на Българската академия на науките, 45, 1933, 73.
  • История на българската литература, том 1, Институт за литература, БАН, София, 1962.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paraenesis: die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers (hrsg. G. Bikovsky, R. Aitzenmüller). T.1-3. Freiburg im Breisgau, 1984-1987.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 54.
  3. Куев, Куйо. Съдбата на българските ръкописи през вековете, Наука и изкуство, София, 1979, стр. 191
  4. Дуйчев, Иван. Пътеки от утрото. Издателство „Отечество“, 1985. с. 78.
  5. Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1973, стр. 22.
  6. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 29.
  7. Ръкописни книги до 14 век
     Портал „Македония“         Портал „Македония