Радомирово евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радомирово евангелие
Лист от Радомировото евангелие
Лист от Радомировото евангелие
СъздаденXIII век
Оригинален езиксреднобългарски, кирилица
Радомирово евангелие в Общомедия

Радомировото евангелие e среднобългарски книжовен паметник от средата на XIII век.[1] Написан е на кирилица и съдържа 182 пергаментови листа. Представлява пълен апракос (изборно богослужебно евангелие). Спада към ръкописите, написани в северната част на Македония. Лист 169а съдържа бележка от преписвача: „Помени мя, Христе. Аз грешни Радомир писах. Велика ми бе тъга на срдци.“[2] Този Радомир и едноименният преписвач на Радомировия псалтир явно не са едно и също лице, понеже почерците им значително се различават помежду си.[3]

Ръкописът се пази в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАЗУ), Загреб под сигнатура III.b.24, сбирка на Миханович.[4]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Угринова-Скаловска, Р., Рибарова, З. Радомирово евангелие. Скопje, 1988.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куев, Куйо. Съдбата на българската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, София, 1986, стр. 144.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 29.
  3. Турилов, А. А. Старые заблуждения и новые «блохи». – Вестник церковной истории, 13/14, 2009, 333.
  4. Mošin, V. Ćirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. T.1. Zagreb, 1955, 121.