Македонски кирилски лист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Македонски кирилски лист
Macedonian Cyrillic Fragment.jpg
Създаден Х век
Оригинален език кирилица
Жанр трактат за превода

Македонският кирилски лист или Хилфердингов лист или Лист на Хилфердинг (на руски: Македонский кириллический листок) е кирилски пергаментен ръкопис от първата половина на X век.[1]

Ръкописът се състои от един-единствен лист. Открит е от Александър Хилфердинг през 1857 година на Балканите. Мястото, където е намерен, не е точно неизвестно, но се предполага, че е Македония. Гилфердинг подарява ръкописа на И. И. Срезневски, който го издава многократно. След това за известно време оригиналът се счита за изгубен. Г. А. Илински го открива у В. Срезневски (1905 г.), фотографира го и го издава[2]. Съхранява се в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург - сбирка на И. И. Срезневски № 63, сигн. 24.4.16.[1] [3] [4]

Листът е зле запазен – пергаментът е силно повреден. Представлява откъс от трактат за преводаческото изкуство. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо, подобен на този на Енинския апостол и Савината книга. Правописът е свързан с Преславските епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Едноеров е - използва малкия ер и има влияние от глаголицата - за ю се използва единствено глаголическата буква. Авторът е неизвестен, като са изказвани предположения, че е Йоан Екзарх[5], Константин-Кирил Философ [6] [7] [8] [9], Методий[10], Константин Преславски[11].

Ръкописът е издаван многократно. През 1906 г. Григорий Илински[12] публикува издание, което дълго време се счита за най-меродавно. Образцов прочит на паметника, с редица бележки и речник, е обнародван в България през 1978 година от Ангелина Минчева.[13]. Уточнения по това издание прави Иван Добрев[5].

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Срезневский, Измаил И. Из обозрения глаголических памятников. В: Известия Императорского археологического общества, 5, 1863, 2, с. 66-68.
  • Срезневский, Измаил И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы. СПб., 1866, с. 276-279.
  • Срезневский, Измаил И. Македонский листок. В: Древние славянские памятники юсового письма с описанием их и с замечаниями об особенностях их правописания и языка. СПб., 1868, с. 192 - 193.
  • Ильинский, Григорий А. Македонский листок. Отрывок неизвестного памятника кирилловской письменности XI- XII в. (Памятники старославянского языка, 1.5). СПб., 1906.
  • Минчева, Ангелина. Старобългарски кирилски откъслеци (Български езикови паметници I). София, Българска академия на науките, Институт за български език, Издателство на Българската акдемия на науките 1978, с. 76-89.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонски кирилски лист. // Cyrillomethodiana. Посетен на 18 март 2016.
  2. Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София: Наука и изкуство, 1979, с. 79-80 (2 преработено и допълнено изд. София: Наука и изскуство, 1986, с. 80-81)
  3. Пергаменные рукописи Библиотеки СССР. Описание русских и славянских рукописей ХI-ХVI вв. Сост. Н. Ю. Бубнов, О. П. Лихачева, В, Ф. Покровская. Ленинград, 1976, с. 11
  4. Сводный каталог славяно-русских рукописннх книг, хранящихся в СССР. ХI-ХIII вв. Москва: Наука, 1984, с. 85-86
  5. а б Добрев, Иван. Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ - Кирил за преводаческото изкуство?. // Старобългарска литература 9. 1981. с. 22-23.
  6. Vaillant, André. La préface de l'Évangéliaire vieux-slave. // Revue des Études Slaves 24 (1–4). 1948. с. 5-20.
  7. Vašica, J. Dvě předmluvy Konstantina Cyrila k slovanskému překladu evangelia. In: Vašica, J. Literární pamáky epochy velkomoravské. 863-885. Рrаhа, Lidová demokracie, 1966, р. 25-26
  8. Sławski, F.. Początki piśmiennictwa starobułgarskiego. // Prace historyczno-literackie. Zeszyty naukowe Universytu Jagielońskiego 17. 1970. с. 27.
  9. Trost, Klaus. Die übersetzungstheoretischen Konzeptionen des Cyrillisch-mazedonischen Blattes und des Prologs zum Bogoslovie des Exarchen Joann. // Slavistische Studien zum VII. Internationalen Slavistenkongress in Warschau 1973. 1973. с. 497-525.
  10. Мареш, Ф. В.. Потеклото на текстот на Македонското кирилско ливче. // Slovo 32–33. 1982–1983. с. 5–14.
  11. Минчева, Ангелина. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. // Старобългарска литература 9. 1981. с. 5–20.
  12. Ильинскій, Г. А. Македонскій листокъ. Отрывокъ Неизвѣстнаго памятника кирилловской письменности XI - XII в.. Санктпетербургъ, Памятники старославянскаго языка, томъ I, вып. 5-й, Изданіе отдѣленія русскаго языка и словесности Императорской академіи наукъ, 1906.
  13. Минчева, А. Старобългарски кирилски откъслеци. София, Българска академия на науките, Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 76-89.
     Портал „Македония“         Портал „Македония