Македонски кирилски лист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Македонски кирилски лист
Macedonian Cyrillic Fragment.jpg
СъздаденХ век
Оригинален езиккирилица
Жанртрактат за превода

Македонският кирилски лист или Хилфердингов лист или Лист на Хилфердинг (на руски: Македонский кириллический листок) е кирилски пергаментен ръкопис от първата половина на X век.[1]

Ръкописът се състои от един-единствен лист. Открит е от Александър Хилфердинг през 1857 година на Балканите. Мястото, където е намерен, не е точно неизвестно, но се предполага, че е Македония. Гилфердинг подарява ръкописа на И. И. Срезневски, който го издава многократно. След това за известно време оригиналът се счита за изгубен. Г. А. Илински го открива у В. Срезневски (1905 г.), фотографира го и го издава[2]. Съхранява се в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург - сбирка на И. И. Срезневски № 63, сигн. 24.4.16.[1][3][4]

Листът е зле запазен – пергаментът е силно повреден. Представлява откъс от трактат за преводаческото изкуство. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо, подобен на този на Енинския апостол и Савината книга. Правописът е свързан с Преславските епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Едноеров е - използва малкия ер и има влияние от глаголицата - за ю се използва единствено глаголическата буква. Авторът е неизвестен, като са изказвани предположения, че е Йоан Екзарх[5], Константин-Кирил Философ [6][7][8][9], Методий[10], Константин Преславски[11].

Ръкописът е издаван многократно. През 1906 г. Григорий Илински[12] публикува издание, което дълго време се счита за най-меродавно. Образцов прочит на паметника, с редица бележки и речник, е обнародван в България през 1978 година от Ангелина Минчева.[13]. Уточнения по това издание прави Иван Добрев[5].

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Срезневский, Измаил И. Из обозрения глаголических памятников. В: Известия Императорского археологического общества, 5, 1863, 2, с. 66-68.
  • Срезневский, Измаил И. Древние глаголические памятники сравнительно с памятниками кириллицы. СПб., 1866, с. 276-279.
  • Срезневский, Измаил И. Македонский листок. В: Древние славянские памятники юсового письма с описанием их и с замечаниями об особенностях их правописания и языка. СПб., 1868, с. 192 - 193.
  • Ильинский, Григорий А. Македонский листок. Отрывок неизвестного памятника кирилловской письменности XI- XII в. (Памятники старославянского языка, 1.5). СПб., 1906.
  • Минчева, Ангелина. Старобългарски кирилски откъслеци (Български езикови паметници I). София, Българска академия на науките, Институт за български език, Издателство на Българската акдемия на науките 1978, с. 76-89.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонски кирилски лист. // Cyrillomethodiana. Посетен на 18 март 2016.
  2. Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София: Наука и изкуство, 1979, с. 79-80 (2 преработено и допълнено изд. София: Наука и изскуство, 1986, с. 80-81)
  3. Пергаменные рукописи Библиотеки СССР. Описание русских и славянских рукописей ХI-ХVI вв. Сост. Н. Ю. Бубнов, О. П. Лихачева, В, Ф. Покровская. Ленинград, 1976, с. 11
  4. Сводный каталог славяно-русских рукописннх книг, хранящихся в СССР. ХI-ХIII вв. Москва: Наука, 1984, с. 85-86
  5. а б Добрев, Иван. Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ - Кирил за преводаческото изкуство?. // Старобългарска литература 9. 1981. с. 22-23.
  6. Vaillant, André. La préface de l'Évangéliaire vieux-slave. // Revue des Études Slaves 24 (1–4). 1948. с. 5-20.
  7. Vašica, J. Dvě předmluvy Konstantina Cyrila k slovanskému překladu evangelia. In: Vašica, J. Literární pamáky epochy velkomoravské. 863-885. Рrаhа, Lidová demokracie, 1966, р. 25-26
  8. Sławski, F.. Początki piśmiennictwa starobułgarskiego. // Prace historyczno-literackie. Zeszyty naukowe Universytu Jagielońskiego 17. 1970. с. 27.
  9. Trost, Klaus. Die übersetzungstheoretischen Konzeptionen des Cyrillisch-mazedonischen Blattes und des Prologs zum Bogoslovie des Exarchen Joann. // Slavistische Studien zum VII. Internationalen Slavistenkongress in Warschau 1973. 1973. с. 497-525.
  10. Мареш, Ф. В.. Потеклото на текстот на Македонското кирилско ливче. // Slovo 32–33. 1982–1983. с. 5–14.
  11. Минчева, Ангелина. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. // Старобългарска литература 9. 1981. с. 5–20.
  12. Ильинскій, Г. А. Македонскій листокъ. Отрывокъ Неизвѣстнаго памятника кирилловской письменности XI - XII в.. Санктпетербургъ, Памятники старославянскаго языка, томъ I, вып. 5-й, Изданіе отдѣленія русскаго языка и словесности Императорской академіи наукъ, 1906.
  13. Минчева, А. Старобългарски кирилски откъслеци. София, Българска академия на науките, Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 76-89.