Хлудов паримейник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хлудов паримейник
Оригинален език среднобългарски, кирилица

Хлудовият паримейник, познат и като Лобков паримейник, e среднобългарски пергаментен ръкопис в Държавния исторически музей (ГИМ), Москва (Хлуд. № 142). През втората половина на XIX век принадлежи последователно на двама руски търговци и любители на старините: Алексей Иванович Лобков (1813-1868) и Алексей Иванович Хлудов (1818-1882). Съдържа откъси от Стария Завет (паримеи), предназначени за богослужебно четене по време на по-главните църковни празници. Бележка в края му (листове 170б-171а) съобщава, че е преписан от монаха Никола със светско име Брата по времето на византийските царе (императори) Андроник Палеолог и Михаил, негов син, тоест между 1294 и 1320 г. Според Венета Янкова същият Никола е преписал през 1313 г. един пазен сега в светогорския манастир „Свети Панталеймон“ (под сигнатура слав. № 4) Изборен апостол.[1] Според Лора Тасева сравнението на почерците сочи, че става дума за двама различни книжовници с еднакво име.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Янкова, В. Един възможен подстъп към приписката в Лобковия (Хлудов) паримейник от ХIII век. – Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров (ред. Т. Тотев). Шумен, 1996, 87-93.
  2. Николова, С. и др. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. С., 1999, 14.

Описание на ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, С. и др. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва: Каталог. С., 1999, 13-15, обр. 25-32.

Изследване[редактиране | редактиране на кода]

  • Миовски, М. Хлудов паримејник. Лингвистичка анализа. Скопје, 1996.
     Портал „Македония“         Портал „Македония