Аргиров триод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аргиров триод
Аргирова Триодь.jpg
Създаден XII – XIII век
Оригинален език среднобългарски, кирилица, следи от глаголица
Жанр християнска литература
Вид постен и цветен триод (триод-пентикостар)

Аргировият триод e среднобългарски книжовен паметник от края на XII или началото на XIII век. Част е от постен и цветен триод (триод-пентикостар).[1] Написан е на кирилица, но на места в него има следи от глаголица, което се смята за особеност на паметници от югозападните български земи. Най-вероятно произхожда от Охридско.[2]

Триодът е писан на пергамент и представлява откъслек от по-голяма книга. Запазената му част съдържа 58 листа с черковни служби. Намира се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 933 и носи името на подарилия го на библиотеката Стоян Аргиров.[1]

Аргировият триод е ценен паметник за историята на българския език. В него се срещат както старинни езикови черти, така и нови фонетични и морфологични форми, отразяващи особености от живия говор. Над богослужебния текст има нанесени с червено мастило старинни нотни знаци за пеене (невми).[2]

Съществуват предположения, че Аргировият триод е пряк препис на по-стара, глаголическа книга.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Κ. Мирчев, Новооткрити кирилски пергаментни листове от XII-ХIII в. – Slavia, 25, 1956, №3, 372 – 383
  • М. Стоянов, Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. T.2. С., 1964, 93 – 94
  • Ст. В. Петров, Хр. Кодов, Аргиров триод. – В книгата им: Старобългарски музикални паметници. С, 1973
  • Бояджиев, А. Колко листа са запазени от Аргировия триод? – Старобългарска литература, 30, 1998, 76 – 81

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Куюмджиева, Светлана. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 183.
  2. а б Бит и култура. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи. Посетен на 18 ноември 2011.
  3. Милтенов, Я. Кирилски ръкописи с глаголически вписвания. – Wiener slawistisches Jahrbuch, 55, 2009, 191 – 291.
     Портал „Македония“         Портал „Македония