Бдински сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бдински сборник е среднобългарски хартиен ръкопис в университетската библиотека на град Гент.

Сведения за ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно кога и как сборникът е стигнал до Белгия.[1] Бележка в края му сочи, че е преписан през 1360 година в Бдин за цар Иван-Срацимир (владетел на Видинското царство) и съпругата му Анна.[2] Възможно е обаче тази бележка просто да повтаря изчезнал първообраз, а пазеният в Гент ръкопис да датира, съдейки по водните знаци на хартията му, от XV в.[3]

Сборникът изглежда е бил предназначен за четиво на царицата, понеже се състои от жития изключително на жени-светици (16 на брой). В него се намира и най-ранният досега познат текст на поклонническия пътепис "Слово за Светите места в Ерусалим" ("Слово w мѣстѣх стых ѩже вь Јерслмь").[4] Пътеписът е свързан както с латинската традиция, така и с византийски поклоннически описания от XII-XIII в. По съдържанието му личи, че неговият автор не е бил добре запознат с палестинските забележителности. Превелият го на френски Иван Мартинов[5] и Боню Ангелов[6] подчертават самостоятелния му характер. Немският славист Клаус-Дитер Земан допринася за изясняване на неговите източници,[7] а Светла Гюрова го превежда на новобългарски език.[8]

Пълни издания на сборника[редактиране | редактиране на кода]

  • Bdinski Sbornik: Ghent Slavonic MS 408, AD 1360 (ed. Dujčev, I.). London, 1972 [фототипно издание]
  • Bdinski Sbornik: An Old-Slavonic Menologium of Women Saints, AD 1360 (edd. Schärpe, J. L., F. Vyncke). Bruges, 1973 [печатно издание на текста]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Петрова, М. Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености. – Старобългарска литература, 31, 1999, 66–83
  • Гагова, Н. Владетели и книги. С., 2010, 180-202
  • Sels, L. Early Slavic Hagiography Translation in the Vidin Miscellany. — Comparative Oriental Manuscript Studies Newsletter, 5, 2013, 37-40

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 265-266.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 59.
  3. Petrova-Taneva, M. The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: The Original or a Copy? – Slavica Gandensia 28, 2001, 115–144.
  4. Гюрова, С. Словото за светите места в Бдинския сборник (Текстологично проучване). – Старобългарска литература, 22, 1990, 64-88; Petrova, M., Angusheva, A. The Description of the Holy Places in the Bdinski Sbornik. — Annual of Medieval Studies at the Central European University, 1, 1993–94, 161–179.
  5. Martynov, I. V. Récit sur les Lieux Saints de Jérusalem traduit d'un texte slavon du XIVe siècle. – Archives de l'Orient latin, 2, 1883, 389-393.
  6. Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т.2. С., 1967, 231-253.
  7. Seemann, K.-D. Die altrussische Wallfahrtsliteratur: Theorie und Geschichte eines literarischen Genres. München, 1976, 196-198.
  8. Стара българска литература. Т.5. С., 1992, 155-158, 407-426.