Бдински сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бдински сборник
Бдинский сборник.png
Създаден Flag of Bulgaria.svg България
Първо издание 1360 г.
Оригинален език среднобългарски
Вид ръкопис

Бдински сборник е среднобългарски хартиен ръкопис в университетската библиотека на град Гент.

Сведения за ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно кога и как сборникът е стигнал до Белгия.[1] Бележка в края му сочи, че е преписан през 1360 година в Бдин за цар Иван Срацимир (владетел на Видинското царство) и съпругата му Анна.[2] Възможно е обаче тази бележка просто да повтаря изчезнал първообраз, а пазеният в Гент ръкопис да датира, съдейки по водните знаци на хартията му, от XV в.[3]

Сборникът изглежда е бил предназначен за четиво на царицата, понеже се състои от жития изключително на жени-светици (16 на брой). В него се намира и най-ранният познат текст на поклонническия пътепис „Слово за Светите места в Ерусалим“ („Слово w мѣстѣх стых ѩже вь Јерслмь“).[4] Пътеписът е свързан както с латинската традиция, така и с византийски поклоннически описания от XII-XIII в. По съдържанието му личи, че неговият автор не е бил добре запознат с палестинските забележителности. Превелият го на френски Иван Мартинов[5] и Боню Ангелов[6] подчертават самостоятелния му характер. Немският славист Клаус-Дитер Земан допринася за изясняване на неговите източници,[7] а Светла Гюрова го превежда на новобългарски език.[8]

Пълни издания на сборника[редактиране | редактиране на кода]

  • Bdinski Sbornik: Ghent Slavonic MS 408, AD 1360 (ed. Dujčev, I.). London, 1972 [фототипно издание]
  • Bdinski Sbornik: An Old-Slavonic Menologium of Women Saints, AD 1360 (edd. Schärpe, J. L., F. Vyncke). Bruges, 1973 [печатно издание на текста]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Петрова, М. Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености. – Старобългарска литература, 31, 1999, 66 – 83
  • Гагова, Н. Владетели и книги. С., 2010, 180 – 202
  • Sels, L. Early Slavic Hagiography Translation in the Vidin Miscellany. – Comparative Oriental Manuscript Studies Newsletter, 5, 2013, 37 – 40

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 265 – 266.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 59.
  3. Petrova-Taneva, M. The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: The Original or a Copy? – Slavica Gandensia 28, 2001, 115 – 144.
  4. Гюрова, С. Словото за светите места в Бдинския сборник (Текстологично проучване). – Старобългарска литература, 22, 1990, 64 – 88; Petrova, M., Angusheva, A. The Description of the Holy Places in the Bdinski Sbornik. – Annual of Medieval Studies at the Central European University, 1, 1993 – 94, 161 – 179.
  5. Martynov, I. V. Récit sur les Lieux Saints de Jérusalem traduit d'un texte slavon du XIVe siècle. – Archives de l'Orient latin, 2, 1883, 389 – 393.
  6. Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т.2. С., 1967, 231 – 253.
  7. Seemann, K.-D. Die altrussische Wallfahrtsliteratur: Theorie und Geschichte eines literarischen Genres. München, 1976, 196 – 198.
  8. Стара българска литература. Т.5. С., 1992, 155 – 158, 407 – 426.