Димитър Цухлев
| Димитър Цухлев | |
| български историк | |
| Роден |
25 декември 1864 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Санктпетербургска духовна академия Петропавловска духовна семинария |
| Научна дейност | |
| Област | Църковна история |
Димитър Николов Цухлев е български историк.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 декември 1864 година в Лясковец. През 1884 година завършва Петропавловската духовна семинария в родния си град. За кратко е учител в Солунската българска мъжка гимназия, а през 1889 година завършва история в Санктпетербургската духовна академия.[1]
През следващите години Цухлев е учител в Търново (1890 – 1892), Русе (1892), Сливен (1892 – 1897). През 1898 – 1900 година е директор на българското училище в Браила. След това отива във Видин, където е учител в девическото училище (1900 – 1903) и мъжката гимназия (1903 – 1911) и училищен инспектор (1911 – 1913). Изпратен е за кратко в Разград, но от 1914 до 1924 година отново е учител във Видин.[2]
Димитър Цухлев е автор на двутомна „История на Българската църква“ – първото цялостно изследване в тази област, сочено и в наши дни като най-пълното разглеждане на разпространението на християнството в България.[1][3] През 1910 година той предава ръкописа на Светия синод с молба да бъде публикуван – първият том е издаден през следващата година, но вторият е изгубен.[2] По-късно пише автобиографията „Моят живот“, а в края на живота си и издадената посмъртно „История на града Видин и неговата област“.[2]
Димитър Цухлев умира на 13 август 1932 година във Видин.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Цухлев е женен за полуиталианката Евгения Горини, с която имат 3 синове и 2 дъщери[4].
Техният син Николай Цухлев учи стоматология в Киев, където се оженва за Мария Добромирова (или Драгомирова) – полубългарка, внучка на генерал Михаил Добромиров (или Драгомиров[5]), участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Д-р Цухлев се завръща във Видин, заедно със съпругата си и едногодишната си дъщеря, през 1915 г. Скоро е мобилизиран и загива в Първата световна война. Имат 2 дъщери: Лидия (родена в Киев) – завършва Художествената академия и добива известност като природолечителка, и Евгения (родена във Видин) – завършва философия в Софийския университет[4].
Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4731.
- ↑ а б в Димитър Николов Цухлев // vidin-almanac.bg. vidin-almanac.bg, 2018. Посетен на 1 декември 2018.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 3.
- ↑ а б Ковачева, Лидия. „Дълголетието“. София, „Гуторанов и син“, 2003. ISBN 954 507 155 9. с. 184.; „Биография“, Атанас Атанасов
- ↑ Фамилията Добромиров е по биографичния предговор от Атанас Атанасов в цитираната книга „Дълголетието“ от Л. Ковачева. Тази фамилия на практика не се среща сред руснаците, а и няма такъв генерал в Освободителната война. Вероятно това е ген. Михаил Драгомиров.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
