Лидия Ковачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лидия Ковачева
българска природолечителка
Родена
Починала

Лидия Николаева Ковачева е българска природолечителка, диетоложка и художничка.

Болести[редактиране | редактиране на кода]

На 30-годишна възраст получава туберкулозно огнище в единия си бял дроб. Следват 10 години, които прекарва по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми. Въпреки лечението се появяват нови болести: двустранна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб и тежка депресия. Има наднормено тегло, тялото ѝ е подпухнало. Лекуващият я лекар прогнозира, че ѝ остават 2-3 месеца живот[1].

„Вечен студент“ по медицина[редактиране | редактиране на кода]

В този критичен момент от своя живот Лидия Ковачева научава за лечебното гладуване. Тъй като тогава в България няма лекар-специалист, занимаващ се с това, тя се заема да търси материали и да изучава принципите на гладолечението. Запознава се с трудовете на Хърбърт Шелтън, Аре Веерланд, Ал. Залманов, Пол Брег, Юрий Николаев, Робърт Мак Карисън[2] и други. Самата тя казва, че се е превърнала във „вечен студент“ по медицина. Лидия Ковачева стига до извода, че човешкият организъм притежава способността да се самовъзстановява и самолекува, и това трябва да става безболезнено, неагресивно, с лекота и ласка.

Последователи[редактиране | редактиране на кода]

Някои от нейните последователи са д-р Людмила Емилова[3] (Варна), д-р Вергиния Георгиева[4] (Банкя), д-р Георги Гайдурков (София)[5], диетолог-специалист по лечебно хранене Георги Славов[6].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Лидия Ковачева
Домът на Ковачева на ул. „Янко Сакъзов“
  • "Целебният глад", изд. Водолей, 1992
  • "Гладът-приятел и лекарство", изд. Здраве и щастие, 1995
  • "Дълголетието", изд. Гуторанов, 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Гладът-приятел и лекарство pdf