Лидия Ковачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лидия Ковачева
българска природолечителка
Лидия Ковачева.jpg
Родена
Лидия Ковачева
Починала
Етнос българи
Лидия Ковачева в Общомедия
Домът на Л. Ковачева на бул. „Янко Сакъзов“

Лидия Николаева Ковачева-Цухлева е българска художничка, диетоложка и природолечителка.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Нейната баба по майчина линия Варвара (Вата), родом от Врачанско, още малка, по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е осиновена от генерал Михаил Добромиров (или Драгомиров[1]). Баба ѝ се омъжва в Киев за държавния служител Василий Крижановски (или Кржижановски[2]).

Дъщеря им Мария (акушерка) се омъжва в Киев за студента по стоматология Николай Цухлев от Видин, син на учителя историк Димитър Цухлев и на полуиталианката Евгения Горини. Имат 2 дъщери: Лидия и Евгения (родена във Видин).[3]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Лидия Цухлева е родена в Киев на 31 август 1914 г. Година след раждането на Лидия семейството се преселва във Видин, бащата д-р Цухлев скоро е мобилизиран и загива в Първата световна война. Дъщерите завършват гимназия във Видин и с майка си се преселват в София.

В столицата Лидия завършва Художествената академия и след време се омъжва за колегата художник Георги Ковачев. Ражда му син Николай, разболява се тежко и се развеждат през 1955 г.[4]

Борба за здраве[редактиране | редактиране на кода]

Заболявания

На 30-годишна възраст при военната оскъдица младата художничка получава туберкулозно огнище в единия си бял дроб. Следват 10 години, които прекарва по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми. Въпреки лечението се появяват нови болести: двустранна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб и тежка депресия. Има наднормено тегло, тялото ѝ е подпухнало. Лекуващият я лекар прогнозира, че ѝ остават 2 – 3 месеца живот[5].

„Вечен студент“

В този критичен момент от своя живот Лидия Ковачева научава за лечебното гладуване. Тъй като тогава в България няма лекар-специалист, занимаващ се с това, тя се заема да търси материали и да изучава принципите на гладолечението. Започва с литературата, събрана от семейния приятел адвоката Стойко Христов, запален по лечебното гладуване.[6]

Запознава се с трудовете на руския професор Юрий Николаев[7], на Хърбърт Шелтън, Аре Веерланд, Ал. Залманов, Пол Брег, Робърт Мак Карисън и други. Сама казва, че се е превърнала във „вечен студент по медицина“. Л. Ковачева стига до извода, че „човешкият организъм притежава способността да се самовъзстановява и самолекува и това трябва да става безболезнено, неагресивно, с лекота и ласка“.

Последователи

Сред нейните последователи са лекари и диетолози:

  • д-р Людмила Емилова[8][9] (Варна),
  • д-р Георги Гайдурков[10][11] (София),
  • д-р Вергиния Георгиева[12][13] (Банкя),
  • д-р Павлина Николова[14] (София),
  • диетологът специалист по лечебно хранене Георги Славов[15] (с. Емона).

Почива на 88 години от мозъчен инсулт на 5 октомври 2002 г. Последната ѝ книга „Дълголетието – мечта или действителност“ остава недовършена[16].

Паметна плоча на Лидия Ковачева на дома ѝ в София

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Целебният глад“, изд. „Водолей“ (1992)
  • „Гладът – приятел и лекарство“, изд. „Здраве и щастие“ (1995); изд. „Гуторанов и син“ (1998); изд. „Хипократ“ (1999); изд. „Кибеа“ (2017); изд. „Гуторанов“ (2006)
  • „Дълголетието“, изд. „Гуторанов“ (2003); изд. „Гуторанов и син“ (2006); изд. „Кибеа“ (2017)
  • „Дишане, хранене, здраве. Непубликувани размисли“, изд. „Гуторанов и син“ (2007); изд. „Кибеа“ (2016)
  • „Дълголетието – мечта или действителност“, недовършена и неиздавана

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фамилията Добромиров е по биографичния предговор от Атанас Атанасов в цитираната книга „Дълголетието“ от Л. Ковачева. Тази фамилия на практика не се среща сред руснаците, а и няма такъв генерал в Освободителната война. Вероятно това е ген. Михаил Драгомиров.
  2. Фамилията Крижановски е също по биографичния предговор от Атанас Атанасов в цитираната книга „Дълголетието“ от Л. Ковачева. Рядко се среща, по-скоро е полската фамилия Кржижановски (или производна от нея), срещана и в Русия.
  3. Ковачева 2003, с. 5 – 6.
  4. Ковачева 2003, с. 6 – 7.
  5. Лидия Ковачева, „Целебният глад“ (1992)
  6. Ковачева 2003, с. 7.
  7. На 35 тя беше безнадеждно болна от туберкулоза, вижте как Лидия Ковачева успя да доживее до 88 години Архив на оригинала от 2019-05-04 в Wayback Machine., btw24.com, 03.03.2018 г.
  8. Клиника „Д-р Емилова“. За нас
  9. Ковачева 2003, с. 175 – 177.
  10. Д-р Георги Гайдурков. Пътят към здравето. За мен
  11. Ковачева 2003, с. 178 – 179.
  12. „Център по природна медицина и гладолечение. Д-р Вергиния Георгиева, архив на оригинала от 18 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170118052422/http://prirodolechenie.com/?page_id=4576, посетен 18 януари 2017 
  13. Ковачева 2003, с. 182 – 183.
  14. Ковачева 2003, с. 184.
  15. Лечебен център Vita Rama. Георги Славов
  16. На 88 години почина Лидия Ковачева, пропагандаторката на лечебния глад, vesti.bg, 05.10.2002
Цитирани източници

Ковачева, Лидия. „Дълголетието“. София, „Гуторанов и син“, 2003. ISBN 954 507 155 9. с. 184.; предговор „Необикновен човек – необикновена биография“ (стр. 5 – 10) от Атанас Атанасов; послеслов „Учениците“ (стр. 175 – 184) от Людмила Емилова, Вергиния Георгиева, Георги Гайдурков, Павлина Николова

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]