Лидия Ковачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лидия Ковачева
Лидия Николаева Ковачева
българска природолечителка
Родена
Лидия Ковачева
Починала
Лидия Ковачева в Общомедия
Паметна плоча на Лидия Ковачева на дома ѝ в София

Лидия Николаева Ковачева-Цухлева е българска художничка, диетоложка и природолечителка.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Лидия Цухлева е родена в Киев на 31 август 1914 г. Нейната баба по майчина линия Варвара (Вата), родом от Врачанско, още малка, по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е осиновена от генерал Михаил Добромиров, командир на 14-та пехотна дивизия (първа преминала Дунава при Свищов). Баба ѝ се омъжва в Киев за държавния служител Василий Крижановски. Дъщеря им Мария (акушерка) се омъжва в Киев за студента по стоматология Николай Цухлев от Видин, син на историка Димитър Цухлев и на полуиталианката Евгения Горини. Имат 2 дъщери: Лидия и Евгения (родена във Видин)[1].

Година след раждането на Лидия семейството се преселва във Видин, бащата д-р Цухлев скоро е мобилизиран и загива в Първата световна война. Дъщерите завършват гимназия във Видин и с майка си се преселват в София. В столицата Лидия завършва Художествената академия и след време се омъжва за колегата художник Георги Ковачев. Ражда му син Николай, разболява се тежко и се развеждат през 1955 г.[1]

Борба за здраве[редактиране | редактиране на кода]

Заболявания

На 30-годишна възраст при военната оскъдица младата художничка получава туберкулозно огнище в единия си бял дроб. Следват 10 години, които прекарва по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми. Въпреки лечението се появяват нови болести: двустранна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб и тежка депресия. Има наднормено тегло, тялото ѝ е подпухнало. Лекуващият я лекар прогнозира, че ѝ остават 2 – 3 месеца живот[2].

„Вечен студент“

В този критичен момент от своя живот Лидия Ковачева научава за лечебното гладуване. Тъй като тогава в България няма лекар-специалист, занимаващ се с това, тя се заема да търси материали и да изучава принципите на гладолечението. Започва с литературата, събрана от семейния приятел адвоката Стойко Христов, запален по лечебното гладуване[1].

Запознава се с трудовете на руския професор Юрий Николаев[3], на Хърбърт Шелтън, Аре Веерланд, Ал. Залманов, Пол Брег, Робърт Мак Карисън и други. Сама казва, че се е превърнала във „вечен студент по медицина“. Л. Ковачева стига до извода, че „човешкият организъм притежава способността да се самовъзстановява и самолекува и това трябва да става безболезнено, неагресивно, с лекота и ласка“.

Последователи

Сред нейните последователи са лекари и диетолози:

  • д-р Людмила Емилова[4][1] (Варна),
  • д-р Вергиния Георгиева[5][1] (Банкя),
  • д-р Георги Гайдурков[6][1] (София),
  • д-р Павлина Николова[1] (София),
  • диетологът специалист по лечебно хранене Георги Славов[7] (Емона).

Почива на 88 години от мозъчен инсулт на 5 октомври 2002 г. Последната ѝ книга „Дълголетието – мечта или действителност“ остава недовършена[8].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Целебният глад“, изд. „Водолей“ (1992)
  • „Гладът – приятел и лекарство“, изд. „Здраве и щастие“ (1995); изд. „Гуторанов и син“ (1998); изд. „Хипократ“ (1999); изд. „Кибеа“ (2017); изд. „Гуторанов“ (2006)
  • „Дълголетието“, изд. „Гуторанов“ (2003); изд. „Гуторанов и син“ (2006); изд. „Кибеа“ (2017)
  • „Дишане, хранене, здраве. Непубликувани размисли“, изд. „Гуторанов и син“ (2007); изд. „Кибеа“ (2016)
  • „Дълголетието – мечта или действителност“, недовършена
Домът на Лидия Ковачева на бул. „Янко Сакъзов“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]