Софийски октоих
| Софийски октоих | |
 | |
| Създаден | XIII век България |
|---|---|
| Оригинален език | среднобългарски |
| Вид | ръкопис |
Софийският октоих е среднобългарски пергаментен ръкопис в Националната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (№ 554).
Вероятно е съдържал всичките осем гласа на богослужебната книга октоих (осмогласник), но сега е запазена само част от първите четири.[1] Датира от XIII век.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ильинский, Г. Софийский октоих XIII в. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук, 10, 1905, кн. 4, 204 – 228
- Костова, К. За някои особености в правописа на октоих № 554 в НБКМ. – Старобългаристика, 20, 1996, кн. 2, 129 – 134
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. – Кирило-Методиевски студии, 16, 2004, 280.