Софийски октоих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Софийският октоих е среднобългарски пергаментен ръкопис в Националната библиотека "Свети Кирил и Методий" (№ 554). Вероятно е съдържал всичките осем гласа на богослужебната книга октоих (осмогласник), но сега е запазена само част от първите четири.[1] Датира от XIII век.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. - Кирило-Методиевски студии, 16, 2004, 280.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ильинский, Г. Софийский октоих XIII в. - Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук, 10, 1905, кн. 4, 204-228
  • Костова, К. За някои особености в правописа на октоих № 554 в НБКМ. - Старобългаристика, 20, 1996, кн. 2, 129-134

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]