Раждавички сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раждавички сборник
Razdavicki sbornik.jpg
Създаден XII век
Flag of Bulgaria.svg България
Оригинален език среднобългарски
Вид ръкопис

Раждавички сборник или Ръждавички сборник e български книжовен паметник от XII век. Наречен Раждавички поради това, че в две от най-новите приписки е споменато името на село Раждавица, Кюстендилско, като място, откъдето е взета книгата през 1842.

Ръждавичкият сборник има три пласта приписки. Първите от ръката на самия преписвач, вторите по-късно, писани с тайнопис (избледнели от времето и почти нечетливи), третите – писани курсивно, с черно мастило, като е посочена и дата „4 юлий 1842".

Сборникът се състои от 158 пергаментни листа с размери 23 х 16 см., сравнително добре запазени. Оригиналната подвързия не е запазена, липсват някои листове в началото, края и на няколко други места. Сборникът се състои от две части – отделни богослужебни книги: до 81 лист – Октоих, а от 81 до 158 – Параклитик. На някои места се срещат музикални знаци. Октоихът и Параклитикът са написани по едно и също време, но от двама или повече преписвачи, на много места и в двете части на сборника почеркът се променя.

В началото на Октоиха стои красиво средно полууставно писмо. Към края му започват да се проявяват по-определено скорописни тенденции. Заглавията и заглавните букви в началото и в средата на текста са писани с червено мастило. Големите заглавни букви в Октоиха са изработени с везано писмо, изпълнено с червено и черно. Октоихът е богато орнаментиран.

Параклитикът е написан с четливо едро и тържествено полууставно, клонящо към уставно писмо. Целият сборник е изписан в една колона, с черно, слабо избледняло от времето мастило. На 7 места в Раждавичкия сборник по долните полета има рисунки: три малки държащи ръце, една странна, наподобяваща кръг с вписано цвете, две обърнати една към друга глави, перо и малък стилизиран факел.

Правописът на двете части на сборника е еднакъв. Всички езикови особености, взети заедно, показват явна връзка с българските говори в Югозападна България. По тези особености на езика и правописа сборникът се доближава до Битолския триод от края на XII в. Съхранява се в Регионалния исторически музей „Академик Йордан Иванов“ – гр.Кюстендил, където е депозиран от сбирката на градското Педагогическо училище.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История на България“         Портал „История на България