Загребски триод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Загребски триод
СъздаденXIII век
Жанрхристиянска литература
Видпостен и цветен триод (триод-пентикостар)

Загребският триод e среднобългарски книжовен паметник от началото на XIII век. Ръкописът е постен и цветен триод (триод-пентикостар). Според езиковите особености произхожда от Охридската книжовна школа. Има 196 пергаментни листа.[1][2] Спада към значимите тита ръкописи. Има много отбелязани тити и тита съчетания в ръкописа, както и съчетания на други знаци, като двойна вария (пиазма) и клазма и апострофос с тита и двойна вария. Тези две съчетания се намират в Богородичната стихира от службата за Велики четвъртък.[1]

Ръкописът се съхранява в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата в Загреб под № IV.d.107.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Тончева, Е. Музикални знаци, Кирило-Методиевска енциклопедия II, София, 1995, стр. 759.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]