Загребски триод
| Загребски триод | |
|---|---|
| Създаден | XIII век |
| Жанр | християнска литература |
| Вид | постен и цветен триод (триод-пентикостар) |
Загребският триод e среднобългарски книжовен паметник от началото на XIII век.
Ръкописът е постен и цветен триод (триод-пентикостар). Според езиковите особености произхожда от Охридската книжовна школа. Има 196 пергаментни листа.[1][2] Спада към значимите тита ръкописи. Има много отбелязани тити и тита съчетания в ръкописа, както и съчетания на други знаци, като двойна вария (пиазма) и клазма и апострофос с тита и двойна вария. Тези две съчетания се намират в Богородичната стихира от службата за Велики четвъртък.[1]
Ръкописът се съхранява в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата в Загреб под № IV.d.107.[1][2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Тончева, Е. Музикални знаци, Кирило-Методиевска енциклопедия II, София, 1995, стр. 759.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Куюмджиева, Светлана. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII, свързани с България, Институт за изследване на изкуствата БАН, София, стр. 189. Цитирано по: Зборник радова Византолошког института XLVII, 2010
- ↑ а б Mošin, V. Ćirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. T.1. Zagreb, 1955, 212-213.
Портал „