Пирдопски апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пирдопски апостол
Създаден XIII-XIV век
Оригинален език среднобългарски, кирилица
Пирдопски апостол

Пирдопският апостол е среднобългарски ръкопис в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 497). Отделен лист от него се пази в Църковноисторическия и архивен институт, София (№ 407).[1] Състои се от 130 пергаментови листа. Началото и краят му са загубени. Първоначално е съдържал славянския текст на Деянията и Посланията на апостолите, но сега са запазени само Посланията. Предполага се, че датира от XIII-XIV век и е открит зазидан в ниша на църквата известна като Еленска базилика на разрушения в 1700 година манастир Свети Илия до града. Апостолът е съхраняван в пирдопската църква "Успение на Св. Богородица", където е описан за първи път от книжовника Васил Чолаков през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890 година от преподавателя в юридическия факултет на Софийския университет – пирдопчанина Васил Балджиев. В Народната библиотека е изпратен от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 (?) година.

Още проф. Марин Дринов съветва през лятото на 1869 г. Нешо Бончев да отиде в Пирдоп за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в един от тях имало запис от времето на Патриарх Евтимий.[2] Към Апостола и според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на Търновград от турците в пирдопския манастир „Св. Илия“ заминал патриарх Евтимий Търновски.[3] Патриархът намерил там прибежище при „пирдопския княз Момчил“. Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през 18 век, но фигурира и в приписката, която би следвало да е 5 века по-стара.[4] По-късно оригиналът на бележката е изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на Васил Чолаков.[5] 

Според палеографски анализ на запазения препис, в случая се касае за късен фалшификат, най-вероятно от първата половина на 19 век.[6] За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – Методий Драгинов от Корова.[7] За последният се предполага, че е мистификация създадена от книжовника Стефан Захариев.[8] Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил, да е дело на книжовника Тодор Пирдопски,[9] или на самия Чолаков.[10] В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село Лъджене, но живял в Пирдоп.[11] Подобни легенди за Момчил, го свързват вероятно по името на неговата крепост Перитор в днешна Гърция, както с Пирдоп, така и с Пирот в днешна Сърбия, и с Пирлитор в Черна Гора.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238.
  2. Динеков, П. Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков. — Родопа, 14, № 5, с. 1; Василева, С. За Ст. Н. Шишков. — Родна реч, 8, № 5, с. 231.
  3. Чолаков, Панагюрище, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275.
  4. В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а едва в приписка от 1727 г. като Пирдоп (Цонев, Опис, 341—342).
  5. Литературна мисъл, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (Българска академия на науките), 1989, стр. 59.
  6. Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (Българска академия на науките), 1984, стр. 76.
  7. Старобългарска литература, томове 16-19, Институт за литература (Българска академия на науките), 1984, стр. 76.
  8. Бернар Лори, Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век, Либерален преглед, 8 май 2014.
  9. Paisiĭ Khilendarski: epokha, lichnost, delo, Velčo Velčev, Narodna Prosveta, 1981, str. 37.
  10. Виж бел. 19 на стр. 353 от История на българите на акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров. където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в „Читалище”, 1874, стр. 274) са груба фалшификация.
  11. Putuvania po Bulgaria: Konstantin Irecek; [s predg.] Stoian Argirov; pod red. na Evlogi Buzashki i Velizar Velkov, Bŭlgarsko istorichesko nasledstvo, Author Konstantin Jireček, Nauka i izkustvo, 1974, стр. 363.
  12. Belezhiti bŭlgari, Boris Cholpanov, Vasil Giuzelev, Simeon Mitev, Tom 1, Dŭrzh. voenno izd-vo, 1968, str. 308.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, М. Палеографически, граматически и критически особености на Пирдопския апостол. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 6, 1891, 83-112

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]