Пирдопски апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пирдопски апостол
Създаден XIХ / XIV – XV век
Оригинален език (кирилица) новобългарски / среднобългарски език
Пирдопски апостол в Общомедия
Пирдопският апостол

Пирдопският апостол е българска книга, считана отначало за среднобългарско ръкописно произведение, обявено после за мистификация на новобългарски език.

Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 497). Отделен лист от ръкописа се пази в Църковноисторическия и архивен институт (№ 407)[1], също в София. Състои се от 130 пергаментови листа.

В миналото е съхраняван в църквата „Успение на св. Богородица“ в Пирдоп, където е описан за първи път от книжовника Васил Чолаков през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890 година от пирдопчанина Васил Балджиев, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет.

Изпратен е в Народната библиотека „Кирил и Методий“ от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 година. Обявен е за късен фалшификат почти веднага след това. Основание дават новобългарският език на текста, както и съмнителните обстоятелства около съхраняването му.[2] Твърди се, че е открит зазидан в ниша на останките на разрушената Еленска базилика (част от опожарения и разрушен в 1700 г. Еленския манастир „Св. Илия“).

Проф. Марин Дринов през лятото на 1869 г. съветва Нешо Бончев да отиде в Пирдоп, за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в ръкопис от тях имало запис от времето на патриарх Евтимий.[3] Към апостола според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на Търновград от турците патриарх Евтимий Търновски заминал за Еленския манастир „Св. Илия“ (в местността Еленско между гр. Пидоп и с. Антон).[4] Патриархът бил намерил там прибежище при „пирдопския княз Момчил“. Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през XVIII век, но фигурира в приписката, която би следвало да е с 5 века по-стара.[5] По-късно оригиналът на бележката бил изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на Васил Чолаков.[6]


Според палеографски анализ на запазения препис в случая се отнася за мистификация, най-вероятно от първата половина на XIX век.[7] За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – Методий Драгинов от Корова.[8] За последния се предполага, че е мистификация, създадена от книжовника Стефан Захариев.[9] Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил да е дело на книжовника Тодор Пирдопски[10] или на самия Чолаков.[11]

В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село Лъджене (дн. Антон), но живял в Пирдоп.[12] Подобни легенди за Момчил го свързват (вероятно по името на неговата крепост Перитор в днешна Гърция) с Пирдоп, Пирот в Сърбия и Пирлитор в Черна гора.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238
  2. Бюлетин на Археологическия институт при БАН, Томове 4–7, 1915 г. стр. 81
  3. Динеков, П. „Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков“ – в „Родопа“, 14, № 5, с. 1; Василева, С. „За Ст. Н. Шишков“ — в „Родна реч“, 8, № 5, с. 231
  4. Чолаков, „Панагюрище“, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275.
  5. В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а като Пирдоп едва в приписка от 1727 г. (Цонев, Опис, 341 – 342).
  6. „Литературна мисъл“, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (БАН), 1989, стр. 59
  7. Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76
  8. „Старобългарска литература“, томове 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76
  9. Бернар Лори, „Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век“, „Либерален преглед“, 8 май 2014 г.
  10. „Паисий Хилендарски: епоха, личност, дело“, Велчо Велчев, „Народна просвета“, 1981, стр. 37
  11. Вж. бел. 19 на стр. 353 от „История на българите“ на акад. Константин Иречек (изд. „Наука и изкуство“, 1978 г.) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в „Читалище“, 1874, стр. 274) са груба фалшификация.
  12. Константин Иречек, „Пътувания по България“, предговор Стоян Аргиров и Евлоги Бузашки, поредица „Българско историческо наследство“, изд. „Наука и изкуство“, 1974 г., стр. 363
  13. Бележити българи, Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев, Том 1, Държавно военно издателство, 1968 г., стр. 308

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, М. „Палеографически, граматически и критически особености на Пирдопския апостол“ – в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, 6, 1891 г., 83 – 112

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История на България“         Портал „История на България