Пирдопски апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пирдопски апостол
Създаден XIХ век
Оригинален език новобългарски език, кирилица
Пирдопски апостол.

Пирдопският апостол е новобългарски ръкопис съхраняван в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 497). Отделен лист от него се пази в Църковноисторическия и архивен институт, София (№ 407).[1] Състои се от 130 пергаментови листа. Апостолът е съхраняван в пирдопската църква "Успение на Св. Богородица", където е описан за първи път от книжовника Васил Чолаков през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890 година от преподавателя в юридическия факултет на Софийския университет – пирдопчанина Васил Балджиев. В Народната библиотека е изпратен от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 година. Обявен е за късен фалшификат почти веднага след това. Основание дават новобългарският език на текста, както и съмнителните обстоятелства около съхраняването му.[2] Твърди се, че е открит зазидан в ниша на останките на известната Еленска базилика, част от разрушения и опожарен в 1700 година манастир Свети Илия.

Още проф. Марин Дринов съветва през лятото на 1869 г. Нешо Бончев да отиде в Пирдоп за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в един от тях имало запис от времето на Патриарх Евтимий.[3] Към Апостола и според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на Търновград от турците в пирдопския манастир „Св. Илия“ заминал патриарх Евтимий Търновски.[4] Патриархът намерил там прибежище при „пирдопския княз Момчил“. Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през 18 век, но фигурира и в приписката, която би следвало да е 5 века по-стара.[5] По-късно оригиналът на бележката бил изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на Васил Чолаков.[6]

Според палеографски анализ на запазения препис, в случая се касае за мистификация, най-вероятно от първата половина на 19 век.[7] За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – Методий Драгинов от Корова.[8] За последния се предполага, че е мистификация създадена от книжовника Стефан Захариев.[9] Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил, да е дело на книжовника Тодор Пирдопски,[10] или на самия Чолаков.[11] В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село Лъджене, но живял в Пирдоп.[12] Подобни легенди за Момчил, го свързват вероятно по името на неговата крепост Перитор в днешна Гърция, както с Пирдоп, така и с Пирот в днешна Сърбия, и с Пирлитор в Черна Гора.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238.
  2. Бюлетин на Археологическия институт при БАН, Томове 4–7, 1915 г. стр. 81.
  3. Динеков, П. Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков. — Родопа, 14, № 5, с. 1; Василева, С. За Ст. Н. Шишков. — Родна реч, 8, № 5, с. 231.
  4. Чолаков, Панагюрище, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275.
  5. В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а едва в приписка от 1727 г. като Пирдоп (Цонев, Опис, 341—342).
  6. Литературна мисъл, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (Българска академия на науките), 1989, стр. 59.
  7. Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (Българска академия на науките), 1984, стр. 76.
  8. Старобългарска литература, томове 16-19, Институт за литература (Българска академия на науките), 1984, стр. 76.
  9. Бернар Лори, Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век, Либерален преглед, 8 май 2014.
  10. Paisiĭ Khilendarski: epokha, lichnost, delo, Velčo Velčev, Narodna Prosveta, 1981, str. 37.
  11. Виж бел. 19 на стр. 353 от История на българите на акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров. където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в „Читалище”, 1874, стр. 274) са груба фалшификация.
  12. Putuvania po Bulgaria: Konstantin Irecek; [s predg.] Stoian Argirov; pod red. na Evlogi Buzashki i Velizar Velkov, Bŭlgarsko istorichesko nasledstvo, Author Konstantin Jireček, Nauka i izkustvo, 1974, стр. 363.
  13. Belezhiti bŭlgari, Boris Cholpanov, Vasil Giuzelev, Simeon Mitev, Tom 1, Dŭrzh. voenno izd-vo, 1968, str. 308.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, М. Палеографически, граматически и критически особености на Пирдопския апостол. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 6, 1891, 83-112

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]