Антон (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Антон.

Антон
Централният площад
Централният площад
Общи данни
Население 1 501 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 76.098 km²
Надм. височина 807,6 m
Пощ. код 2089
Тел. код 07186
МПС код СО
ЕКАТТЕ 00504
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Антон
Стоян Гарчев
(Реформаторски блок)
Кметство
   - кмет
Стоян Гарчев (Реформаторски блок)
Антон в Общомедия

Антон е село в Западна България. То е единственото населено място в община Антон, Софийска област.[1] През 1950 г. селото е прекръстено така на комуниста Стефан Минев (Антон) – виден партизанин, възпят в прословутото стихотворение „Балада за комуниста“ на Веселин Андреев. Дотогава, още от първото му писмено споменаване в началото на 15 в., името му официално е Лъджене, идващо от турцизиранието на старославянската дума за ливада – „луг“, „лъг“, „лъка“.[2][3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в планински район, на 79 км източно от София по Подбалканския път.

Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 човека, а през 2012 г. е 1616 души.[4]

Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните община Пирдоп, община Тетевен, община Клисура и община Копривщица. Част от землището и е местността „Въртопа“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „Централен Балкан“. В пределите на общината е и западната част на рида „Козница“, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.

Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.

От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антонското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, от тук преминава и Подбалканската железопътна линия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некрополи. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV-и век непосредствено до него в западна посока е изградена и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожена от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.

След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на р. Тополница и притока ѝ, спускащ се от сталопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Еленска река, тур. Тузлу дере),.[5][6][7][8] като граничният пост е на подбалканския път и село Лъджане (дн. Антон) заедно с Душанци, Копривщица и пр. остават 7 години извън Княжеството до Съединението на България в 1885 г.

Църквата „Свети Илия“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На една от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.[9]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV-и век).
  • Национален парк „Централен Балкан“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото
  • Стойо Тетевенски (р. 1995) – български писател

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт на община Антон
  2. Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003
  3. Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори.
  4. http://www.grao.bg/tna/tab01.html
  5. Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.
  6. Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312
  7. Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-вр. Косица
  8. Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 200.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]