Веселин Андреев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Веселин Андреев
Роден 16 февруари 1918 г.
Починал 11 февруари 1991 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Направление Социалистически реализъм
Известни творби „Балада за комуниста“

Веселин Андреев (рождено име Георги Георгиев Андреев) е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, български поет, публицист и функционер на Българската комунистическа партия (БКП) от 1940 г. Заслужил деятел на културата (1965) и народен деятел на изкуството и културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 февруари 1918 година в град Пирдоп в семейство на държавен чиновник. През 1937 година завършва гимназия в София, а през 1941 г. специалност право в Софийския университет. По това време се включва в Работническия младежки съюз (1934) и БРП (к) (1940).

Участник в комунистическото движение по време на Втората световна война. От 1941 г. е в нелегалност, а от 1943 г. е партизанин от отряда „Чавдар“ и политкомисар на бригадата. Приема партизанското име Андро.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заема ръководни длъжности в проправителствения печат. Главен редактор на вестник „Народна войска“ (1944 – 1949). Работи във вестник „Литературен фронт“ (1949 – 1955). Член е на ЦК на борците против фашизма и капитализма и на Пленума на Окръжния комитет на БКП в София.[1]. От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

През 1947 г. публикува стихосбирката „Партизански песни“, писани в началото на 40-те години на ХХ век. През 1950 – 1954 г. е секретар на Съюза на българските писатели. От 1966 г. до падането на комунистическия режим е народен представител.[2]

Последната му повест, „Живков – мъртъв приживе“, е недовършена, но ръкописът е издаден от сина му след кончината му в Библиотека „Летописи“, София, 1991.

Веселин Андреев написва прощално писмо, в което обявява, че напуска БКП, и се самоубива на 11 февруари 1991 г. [3]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ – „по случай 60-годишнината от рождението му, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговите големи заслуги към българската литература“.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Партизански песни“ – стихосбирка (1947)
  • „В Лопянската гора“ – мемоарни очерци (1947)
  • „Има на света Москва“ – очерк (1951)
  • „Партизански разкази“ (1963)
  • „Мигновения в Египет“ – пътепис (1963)
  • „Вихра“ – партизански разкази за деца (1964)
  • „Не мога без вас“ – есета и спомени за наши писатели (1974)
  • „Соната за Петя Дубарова“ (1980)
  • „Живков мъртъв приживе“ (1991, посмъртно)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 112
  2. Веселин Андреев, Избрани произведения, т. I и т. II, изд. Български писател.
  3. Христоматия за 12 клас „Забранените писатели“
  4. Указ № 309 от 15 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 17 от 28 февруари 1978 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник на българската литература БАН, 1976, с. 28.
  • Константинова, Б., Български писатели – творци на литература за деца и юноши, т. II, изд „Зелена вълна“, С., 1999, с. 26 – 27.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]