Еленска базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еленска базилика - гр. Пирдоп
Anton Elenska.jpg
Еленската базилика
Вид на храма раннохристиянска базилика
Страна България
Населено място Пирдоп
Вероизповедание Православие - Българска православна църква
Епархия Софийска епархия
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане VI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана, развалини
Еленската базилика

Ѐленската базилика „Свети Илия“ е раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп и на 3 km от село Антон, на десния бряг на Еленска река. Храмът е датиран към края на 5 — началото на 6 век, опустошен по време на османското робство. Преустройван е в средата на 6 век, когато към първоначално безкуполната базилика е пристроен купол: рядко срещано в историята архитектурно решение. Другата рядкост, с която базиликата е забележителна, е много доброто ѝ укрепление — с дебели крепостни стени и отбранителни кули.[1]

Архитектура[редактиране | edit source]

Руините от базиликата, останали до днес, позволяват ясно да се разграничат двата периода на строителството ѝ. По-стари части са средната и западната, построени на пояси от ломен камък и тухли, а по-нова е източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан.

По останките, които на височина достигат 8,50 метра, се съди, че храмът е представлявал внушителна трикорабна базилика с размери размери 30,50 х 17,00 m с три апсиди (една по-голяма в средата и две по-малки от двете страни). Средният кораб е разделен на два еднакви квадрата от четири колони. От западната страна триделно разчленен нартекс помещава притвор, дяконикон и протезис, от северната страна има стълбище, а от южната — баптистерий.[1] Храмът е бил ограден с каменна крепостна стена с ширина 1,60 m, в чиито ъгли са били разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули с размери 7,30 на 5,90 m. По стълбищните основи се съди, че крепостната стена била висока от 6 до 8 m.[2].

История[редактиране | edit source]

Местността Ѐленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе голямокойлалети, които към 6–5 в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите. Проф. Александър Фол обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога.

Според друга теза топонимът е следствие от българизирането на етнонимаелини“ (гърци) във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха.

В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността. Била е действаща до около 1700 г., когато при един поход на османски войски в района, по заповед на предводителя им Яхия паша, е била опустошена: обстрелвана с топове и опожарена.

Първите любителски проучвания започват местни учители в началото на 1890-те години. Първите специализирани археологически разкопки са извършени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев, който обобщава резултатите в студията си „Еленската базилика край Пирдоп“ (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.).

Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. Понастоящем руините са в задоволително конструктивно състояние, но състоянието на ограждащата ги крепостна стена е много тежко. Базиликата е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.[3]

Други[редактиране | edit source]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

  1. Беловската базилика гр. Белово (V – VI век)
  2. Червената църква гр. Перущица (V – VI век)
  3. Свети Георги (ротонда) гр. София (IV век)
  4. Света София гр. София (IV век)
  5. Света София гр. Несебър (V – VI век)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, 1980
  2. Информация за Еленската базилика
  3. Информация за базиликата, сайт на Община Пирдоп

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Мутафчиев, П., Еленската църква при Пирдоп. – ИБАД, V, 1915, с. 20 – 84;

Коркутова, Здравка. Църковни паметници от района на Средногорието, статия в сборник изследвания „Приноси към християнското културно-историческо наследство”, т. 1 , Пловдив, 2011-11-22