Еленска базилика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еленска базилика - гр. Пирдоп
Anton Elenska.jpg
Еленската базилика
Вид на храма раннохристиянска базилика
Страна България
Населено място Пирдоп
Вероизповедание Православие - Българска православна църква
Епархия Софийска епархия
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане VI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана, развалини
Еленската базилика

Ѐленската базилика „Свети Илия“ е унищожен от турците укрепен манастирски комплекс с внушителна раннохристиянска базилика - съставен от самия крупен храм, манастирски постройки и заобикалящите черквата крепостни стени фланкирани с четристенни кули в ъглите. Той е активно средище на книжовността в епохата на Втората българска държава и действа до края на ХVII век, когато e варварски разрушен от турските поробители към 1700г. тогава Яхия паша заповядва на войската си да срине с топове, да опожари и да унищожи великолепния храм.

Комплексът е разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп и на 3 km от село Антон, в подножието на южните склонове на Златишко–Тетевенската Средна Стара планина, на десния бряг на Еленска река в местността Еленско.

История[редактиране | edit source]

Местността Ѐленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе великокойлалети, които към 6–5 в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите. В близост до базиликата могат да се видят останките на селище, за които се смята, че са от тракийския град Бурдапара (Бурдапа).

Проф. Александър Фол обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога. Има и необоснована гръкоманска теза, игнорираща, че топонимът идва от реката и че подобни имена имат селища и местности из цялата страна, която произволно лансира твърдението, че той е следствие от българизирането на името "гърци" (елини) във връзка със строежа на базиликата от източна Римска империя, която обаче съвсем не е гръцка, както се е мислимо през Възраждането, а многонационална и официално латиноезична до края на 7 век държава на християнството и нейни императори, велможи и поданици са ромеизирани траки, арменци, грузинци, италийци, гърци, копти, анатолийци, сирийци и най-различни "ромеи".

Подобно на Софийската базилика Света София”, Ротондата “Св. Георги” и Манастирът с голяма базилика от IV в. в столичния кв. Лозенец и Еленската базилика официално е датирана към 4 век, след утвърждаването на християнството от Константин I Велики. В края на IV в. германските племена на готите започват нашестния на юг в Балканския полуостров и нахлуват чак до Константинопол. В битката при Одрин те разбиват римските легиони и убиват в този бой дори самия император Валент. За няколко десетилетия готите извършват големи опустошения на Балканите. След тези войни сградата на базиликата в края на 5 — началото на 6 век е вероянтно да възстановявана или според някои мнения фактически е построена тогава. По-късно след поредните варварски нашествия тя е обновена и преустройвана в средата на 6 век при император Юстиниан Велики, когато първоначално типичната базилика, която е безкуполна сграда, е надстроена с купол - рядко срещано в историята архитектурно решение. Това преустройство също потвърждава, че сградата не е правена само няколко време по-рано - в началото на същия VI век, а доста преди това и вече е била доста амортизирана защото е напълно необоснован толкова сериозен ремонт и реконструкция за една фактически нова сграда. Храмът е разрушен за пръв път по времето на император Ираклий (610-641) и откритият от археолозите хиатус показва, че тя запустява за около 250 години.

Районът става част от българската държава при хан Тервел в 705 г. когато средногорско-загорската област му е дадена от византийският император заедно с титлата кесар в благодарност за помощта която му оказва. Рядкост, с която базиликата е забележителна, е много много доброто й̀, подобно на Златната църква в Преслав, собствено крепостно укрепление — с дебели крепостни стени и отбранителни кули[1], което, макар понякога да е отнасяно към времето на славянските нашествия в през VI - началото на VII в. за разлика от самата базилика не е с типичния за Византия тухлен или тухлено-квадров градеж, а с каменен такъв подобен на зидарията на укрплението на Златната църква и на другите български крепости. След покръстването внушителната църква отново е действаща което не би било възможно без да е стегната от княз Борис или Симеон Велики.

В епохата на Втората българска държава тук доказано е българският манастир "Свети Илия" който е активно средище на книжовността. Самата базилика е използвана като манастирски храм. Известен паметник от тази епоха е Пирдопски апостол - среднобългарски паметник от началото на XIII в., който е намерен в 1874 г. укрит в ниша в самата църква. Действащ до около 1700 г., когато живеещите тогава в близкото село Лъджене мюсюлмани завждащи на богатството и влиянието на духовното средище наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото и манастирът и базиликата Свети Илия са варварски разрушени при един поход на османски войски в района, като по заповед на предводителя им Яхия паша те са обстрелвани с топове, ограбени, опожарени и унищожени. В момента сред останките от олтарната абсида на мястото на престола има стар каменен оброчен кръст почитан от местното население. В близост до руините като спомен за българският манастир в 2010 г. е издигнат и осветен параклиса "Св. Илия" в строежа на който община Пирдоп участва с 2500 лв, а останалите средства са дарени от християните.

Първите любителски проучвания започват местни учители в началото на 1890-те години. Първите специализирани археологически разкопки са извършени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев, който обобщава резултатите в студията си „Еленската базилика край Пирдоп“ (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.) проучена е и 70-те години на 20 век от арх. Дафина Василева от НИПК, извършени са укрепване и консервация и са поставени мраморни плочи с името и датировка на храма към 4 век. 

Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. Понастоящем високите части на руините са укрепени със стоманобетонни анкери и конструктивното им състояние е в някяква степен задоволително, но състоянието на зидовете на базиликата и ограждащата я крепостна стена с кули запазена на места до няколко метра височина е по-тежко. Съборените колони стоят неизправени сред тревата покриваща наоса, а останките от кръщалнята и други сгради са обрасли и засипани и се четат на терена само по куповете камъни. Базиликата е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.[2]

Архитектура[редактиране | edit source]

Църквата се намира в източната част на укрепено пространство с правоъгълен план, оградено с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули в ъглите на фортификацията, пред неиният вход от зидовете на укреплението е оформен средно голям двор . Руините от базиликата, останали до днес, позволяват ясно да се разграничат поне двата периода на строителството ѝ. По-стари части са средната и западната, построени на пояси от ломен камък и тухли, а по-нова е източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан.

По добре запазените в план останки, достигащи на места височина от 8,50 метра, се съди, че самият храм е представлявал внушителна куполна трикорабна базилика с внушителните размери - 30,50 х 17,00 m с три апсиди (една по-голяма в средата и две по-малки от двете страни). Средният кораб е разделен на два еднакви квадрата от четири колони. От западната страна триделно разчленения нартекс е предшестван от притвор (входно предверно помещение), а към изток са дяконикона (стая за съхранение на богослужебни предмети) и протезиса (място за подготовка на хляба и виното за литургията), от северната страна има стълбище, а от южната — баптистерий (кръщелната).[1] Последната обособена сграда-помещение свързана с храма е характерна за раннохристиянските черкви където са изграждани такива за масово извършване на кръщенията.

Храмът е ограден с близко разположена каменна крепостна стена с ширина минимум 1,60 m, в чиито ъгли са били разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули с размери 7,30 на 5,90 m. По стълбищните основи се съди, че крепостната стена била висока от 6 до 8 m.[3].

Храмът няма запазени стенописи, но е важен пример за преходна форма между базиликалната и кръстокуполната композиция и конструкция - изключително и рядко срещано явление в храмовата архитектура. Освен това тя единствената по рода си на Балканския полуостров укрепена трикорабна базилика. Еленската базилика е обявена за паметник на културата с национално значение. 

.

Други[редактиране | edit source]

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

  1. Беловската базилика гр. Белово (V – VI век)
  2. Червената църква гр. Перущица (V – VI век)
  3. Свети Георги (ротонда) гр. София (IV век)
  4. Света София гр. София (IV век)
  5. Света София гр. Несебър (V – VI век)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, 1980
  2. Информация за базиликата, официален сайт на Община Пирдоп
  3. Информация за Еленската базилика

Марияна Петрова, Повече от 100 забележителни манастира в България, София 2008, ISBN / Каталожен номер: 978-954-625-513-6/№1121

Община Пирдоп - отчет за 2010 г. - Приложение №4

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Мутафчиев, П., Еленската църква при Пирдоп. – ИБАД, V, 1915, с. 20 – 84;

Коркутова, Здравка. Църковни паметници от района на Средногорието, статия в сборник изследвания „Приноси към християнското културно-историческо наследство”, т. 1 , Пловдив, 2011-11-22