Велики Преслав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Преслав)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Преслав.

Герб на Велики Преслав
Велики Преслав
Възстановка на преславската крепост.
Възстановка на преславската крепост.
България
43.1614° с. ш. 26.8125° и. д.
Велики Преслав
Област Шумен
43.1614° с. ш. 26.8125° и. д.
Велики Преслав
Велики Преслав
43.1614° с. ш. 26.8125° и. д.
Велики Преслав
Общи данни
Население 8 843 (ГРАО, 2015-03-15)*
7 345 (НСИ)
Землище 76,763 km²
Надм. височина 92 m
Пощ. код 9850
Тел. код 0538
МПС код Н
ЕКАТТЕ 58222
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Александър Александров
(БСП)
Адрес на общината
ул. „Борис Спиров“ №58
тел.: 0538/44315
e-mail:info@velikipreslav.bg
Велики Преслав в Общомедия

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година наброява 8 951 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

Столица на страната от времето на Първото българско царство,[4][5][6] в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).[7][8] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав[9].

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата столица Преслав Дворцов комплекс

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км. от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други.

Превземане на града през 971[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187) Преслав отново се превръща в българска крепост.

Сред археологическите находки е открита керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871-ва. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2009):

Население на Велики Преслав
1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2010 2016
4 127 5 499 8 143 11 298 10 865 9 969 9 328 9 265 9 120 8 951 8 886 7 345

Национален статистически институт[10], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[11]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Храм-паметник Св.Св.Кирил и Методий

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

Численост Дял (в %)
Общо 7 694 100.00
Българи 5 190 67.45
Турци 1 004 13.04
Цигани 593 7.70
Други 31 0.40
Не се самоопределят 58 0.75
Не отговорили 818 10.63

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Архангел Михаил“

Мнозинството от населението са източноправославни християни. Има три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[13] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Манастир „Св. Пантелеймон“[редактиране | редактиране на кода]

Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен.

Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907-ма година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.[14] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.[15]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66.10 % от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов.

На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015 .

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“
  • Професионална гимназия по селско стопанство
  • Средно училище „Черноризец Храбър“
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Развитие-1874“

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18 – 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Детска формация "Здравец" с ръководител Валентина Янкова
  • Детска формация "Здравец - Junior" с ръководител Валентина Янкова
  • Танцова формация "Любе ле" с ръководител Христо Колев
  • Танцова формация "Радост" с ръководител Христо Колев
  • Танцова формация "Пендарите" с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
  • Женска фолклорна група "Болярка" с ръководител Венелин Борисов
  • Детски танцов състав "Веселото хорце" с ръководител Нина Денева
  • Клуб за народни хора "Веселото хоро" с ръководител Нина Денева

Други[редактиране | редактиране на кода]

Във Вътрешния и Външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни слред които са тези на ястребов орел (Aquila fasciata), ?белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.[16].[17][18]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във „В“ футболна група.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личностите[редактиране | редактиране на кода]

Личности, свързани с Велики Преслав са:

Източниците[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. http://promacedonia.org/en/sr/
  5. http://promacedonia.org/vz1a/index.html
  6. https://en.wikipedia.org/wiki/Draft:The_origin_of_the_Bulgars
  7. Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  8. Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173
  9. Указ 206 на Президента на Републиката от 10.09.1993 г.
  10. Население – градове в България – „НСИ“
  11. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  12. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  14. http://pravoslavieto.com/
  15. http://www.nasamnatam.com/
  16. Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX-X в.). – Археология, БАН, 4: 40 – 43.
  17. Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91 – 94.
  18. Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 3: 43 – 48.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Учебни заведения

Медии

Други връзки

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България