Направо към съдържанието

Велики Преслав

(пренасочване от Преслав)
Преслав пренасочва насам. За други значения вижте Преслав (пояснение).

Велики Преслав
      
Герб

Отгоре надолу, отляво надясно: Южната порта на Преславската крепост, паметник „Цар Симеон и книжовниците“, изглед към входа на НИАРМ „Велики Преслав“, Народно читалище „Развитие 1874“, църквата „Св. Архангел Михаил“, сградата на Общинския съвет, храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“.
България
43.1605° с. ш. 26.812° и. д.
Велики Преслав
Област Шумен
43.1605° с. ш. 26.812° и. д.
Велики Преслав
Велики Преслав
43.1605° с. ш. 26.812° и. д.
Велики Преслав
Общи данни
Население5694 души[1] (31 декември 2024 г.)
74,2 души/km²
Землище76,763 km²
Надм. височина92 m
Пощ. код9850
Тел. код0538
МПС кодН
ЕКАТТЕ58222
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Велики Преслав
Янко Йорданов
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. „Борис Спиров“ № 58
тел.: 0538/44315
e-mail:info@velikipreslav.bg
Уебсайтbulgaria.domino.bg/velikipreslav/
Велики Преслав в Общомедия

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към 15 юни 2025 година наброява 7944 жители по настоящ адрес,[2] което го прави третото по големина населено място в областта.

Столица на страната от времето на Първото българско царство,[3][4] в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).[5][6] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав.[7]

Старата столица Преслав Дворцов комплекс
Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г.
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна.

Градът е разположен в област Шумен, на 20 km от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 m и височина 5 m, като се намира на 0,5 km западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 km южно от града, на 150 m от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 m и височина 5,5 m.[8]

Ранно Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.[9]

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г.[10] Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръгла църква и други.

Превземане на града през 971

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.

След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли.[11] Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Преслав, под името Ески Истанболлук, е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.

В епархийски списък (нотиция) от втората половина на XV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ – XIV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.[12]

Численост на населението според преброяванията през годините:[13]

Година на
преброяване
Численост
19464127
19565499
19658143
197511 298
198510 865
19929969
20019306
20117694
20215945

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]

ЧисленостДял (в %)
Общо7694100
Българи519067,45
Турци100413,04
Цигани5937,7
Други310,4
Не се самоопределят580,75
Неотговорили81810,63

Към 15 юни 2025 г. във Велики Преслав живеят 7944 души по настоящ адрес.[15] Мнозинството от населението са източноправославни християни.

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66,10% от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов. На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015. На втори тур на местните избори през 2019 г. за кмет на общината е избран Янко Йорданов с подкрепата на ПП „ГЕРБ“.

Към 2017 година най-големите предприятия в града са винарната „Винекс Преслав“, производителят на алуминиев фолио „Булфоил“ и супермаркетът „Йоми“.[16]

Училища
Керамичната икона на Св. Теодор Стратилат от Преславската школа
Преславската кръгла (златна) църква

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България. Във вътрешния и външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни сред които са ястребов орел (Aquila fasciata), белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.[17][18][19]

В Преслав има етнографска къща от XVIII – XIX век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

В града три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[20] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен. Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907 година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.[21] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.[22]

  • Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
  • Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова
  • Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев
  • Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев
  • Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
  • Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
  • Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева
  • Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във В футболна група.

Родени във Велики Преслав
  • Стенли, български поп певец и автор на песни
Свързани с Велики Преслав

В популярната култура

[редактиране | редактиране на кода]

В американската стратегическа компютърна игра Sid Meier's Civilization VI Преслав е военна град държава, даваща 5 единици бойна сила на леките и тежките кавалерийски части на контролиращия я играч.[23]

На името на града в Шумен са наречени булевард „Велики Преслав“ и успоредната му съседна улица „Булевард Преслав“, наричана неофициално „Малкият Преслав“.

На Преслав са наречени улици в кварталите „Горубляне“ (Карта) и „Княжево“ (Карта) в София.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО.
  3. promacedonia.org
  4. promacedonia.org
  5. Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  6. Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173
  7. Указ 206 на Президента на Републиката от 10 септември 1993 г., архив на оригинала от 10 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071210192743/http://www.nrnm.nsi.bg/show1.php?ezik=bul&sid=62, посетен на 25 октомври 2007
  8. Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 20 декември 2018. Посетен на 19 март 2019.
  9. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.
  10. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  11. Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат
  12. Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ XV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527, архив на оригинала от 23 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 27 март 2020
  13. Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
  14. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
  15. Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО.
  16. Класация по приходи от продажби за община Велики Преслав
  17. Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 4: 40 – 43.
  18. Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91 – 94.
  19. Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 3: 43 – 48.
  20. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  21. pravoslavieto.com
  22. www.nasamnatam.com
  23. Preslav (Civ6)

Медии

Други връзки