Велики Преслав
- Преслав пренасочва насам. За други значения вижте Преслав (пояснение).
| Велики Преслав | |||||||||
 | |||||||||
Отгоре надолу, отляво надясно: Южната порта на Преславската крепост, паметник „Цар Симеон и книжовниците“, изглед към входа на НИАРМ „Велики Преслав“, Народно читалище „Развитие 1874“, църквата „Св. Архангел Михаил“, сградата на Общинския съвет, храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“. | |||||||||
  Велики Преслав  Велики Преслав  Велики Преслав | |||||||||
| Общи данни | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 5694 души[1] (31 декември 2024 г.) 74,2 души/km² | ||||||||
| Землище | 76,763 km² | ||||||||
| Надм. височина | 92 m | ||||||||
| Пощ. код | 9850 | ||||||||
| Тел. код | 0538 | ||||||||
| МПС код | Н | ||||||||
| ЕКАТТЕ | 58222 | ||||||||
| Администрация | |||||||||
| Държава | България | ||||||||
| Област | Шумен | ||||||||
| Община – кмет | Велики Преслав Янко Йорданов (ГЕРБ; 2019) | ||||||||
| Адрес на общината | |||||||||
| ул. „Борис Спиров“ № 58 тел.: 0538/44315 e-mail:info@velikipreslav.bg | |||||||||
| Уебсайт | bulgaria.domino.bg/velikipreslav/ | ||||||||
| Велики Преслав в Общомедия | |||||||||
![](http://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Музей_"Велики_Преслав".JPG)
Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към 15 юни 2025 година наброява 7944 жители по настоящ адрес,[2] което го прави третото по големина населено място в областта.
Столица на страната от времето на Първото българско царство,[3][4] в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).[5][6] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав.[7]
География
[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в област Шумен, на 20 km от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.
История
[редактиране | редактиране на кода]Древност
[редактиране | редактиране на кода]Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 m и височина 5 m, като се намира на 0,5 km западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 km южно от града, на 150 m от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 m и височина 5,5 m.[8]
Ранно Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.[9]
Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.
Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г.[10] Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръгла църква и други.
Превземане на града през 971
[редактиране | редактиране на кода]
В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.
След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли.[11] Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).
Османско робство
[редактиране | редактиране на кода]Преслав, под името Ески Истанболлук, е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.
В епархийски списък (нотиция) от втората половина на XV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ – XIV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.[12]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[13]
|  |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7694 | 100 |
| Българи | 5190 | 67,45 |
| Турци | 1004 | 13,04 |
| Цигани | 593 | 7,7 |
| Други | 31 | 0,4 |
| Не се самоопределят | 58 | 0,75 |
| Неотговорили | 818 | 10,63 |
Към 15 юни 2025 г. във Велики Преслав живеят 7944 души по настоящ адрес.[15] Мнозинството от населението са източноправославни християни.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66,10% от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов. На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015. На втори тур на местните избори през 2019 г. за кмет на общината е избран Янко Йорданов с подкрепата на ПП „ГЕРБ“.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Към 2017 година най-големите предприятия в града са винарната „Винекс Преслав“, производителят на алуминиев фолио „Булфоил“ и супермаркетът „Йоми“.[16]
Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]- Училища
Култура
[редактиране | редактиране на кода]
В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България. Във вътрешния и външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни сред които са ястребов орел (Aquila fasciata), белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.[17][18][19]
В Преслав има етнографска къща от XVIII – XIX век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.
В града три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[20] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).
Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен. Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907 година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.[21] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.[22]
Творческа дейност
[редактиране | редактиране на кода]- Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
- Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова
- Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев
- Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев
- Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
- Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
- Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева
- Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във В футболна група.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Вход към крепостта
Стените на великопреславската твърдина
Макети
Цар Симеон Велики
Макети
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Велики Преслав
- Стенли, български поп певец и автор на песни
- Свързани с Велики Преслав
- цар Симеон I (893 – 927 г.), български владетел
- цар Петър I (927 – 969 г.), български владетел
- цар Борис II (969 – 971 г.), български владетел
- цар Роман (978 – 991 г.), български владетел
- цар Самуил (997 – 1014 г.), български владетел
- цар Гаврил-Радомир (1014 – 1015 г.), български владетел
- цар Иван-Владислав (1015 – 1018 г.), български владетел
- княз Пресиян II (1018 г.), български владетел
- цар Петър II Делян (1040 – 1041 г.), български владетел
- цар Петър III (1072 г.), български владетел
- Наум Преславски, български светец и книжовник
- Константин Преславски, български духовник и писател
- Черноризец Храбър, български духовник и писател
- Йоан Екзарх, български духовник и писател
В популярната култура
[редактиране | редактиране на кода]В американската стратегическа компютърна игра Sid Meier's Civilization VI Преслав е военна град държава, даваща 5 единици бойна сила на леките и тежките кавалерийски части на контролиращия я играч.[23]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На името на града в Шумен са наречени булевард „Велики Преслав“ и успоредната му съседна улица „Булевард Преслав“, наричана неофициално „Малкият Преслав“.
На Преслав са наречени улици в кварталите „Горубляне“ (Карта) и „Княжево“ (Карта) в София.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО.
- ↑ promacedonia.org
- ↑ promacedonia.org
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173
- ↑ Указ 206 на Президента на Републиката от 10 септември 1993 г., архив на оригинала от 10 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071210192743/http://www.nrnm.nsi.bg/show1.php?ezik=bul&sid=62, посетен на 25 октомври 2007
- ↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 20 декември 2018. Посетен на 19 март 2019.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.
- ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
- ↑ Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат
- ↑ Хитко Вачев, ЕПИСКОПСКИ РЕЗИДЕНЦИИ И КАТЕДРАЛНИ ХРАМОВЕ В ПРЕСЛАВСКА ЕПИСКОПИЯ ПРЕЗ XV–ХІХ ВЕК. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.527, архив на оригинала от 23 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200923150726/https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 27 март 2020
- ↑ Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО.
- ↑ Класация по приходи от продажби за община Велики Преслав
- ↑ Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 4: 40 – 43.
- ↑ Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX – X в.). – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91 – 94.
- ↑ Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX – X в.). – Археология, БАН, 3: 43 – 48.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ pravoslavieto.com
- ↑ www.nasamnatam.com
- ↑ Preslav (Civ6)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Велики Преслав* Официален сайт на община Велики Преслав- Официален сайт на археологическия музей във Велики ПреславУчебни заведения
- Официален сайт на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
- Официален сайт на СУ „Черноризец Храбър“
Медии
Други връзки
- Официален сайт на Детски ясли във Велики Преслав Архив на оригинала от 2018-08-18 в Wayback Machine.
- Официален сайт на Дом за деца гр. Велики Преслав Архив на оригинала от 2018-10-30 в Wayback Machine.
- Официален сайт на НЧ „Развитие 1874“ гр. Велики Преслав Архив на оригинала от 2011-08-24 в Wayback Machine.
- Николов, А., Генова, Л. Едно английско описание на Преслав от 1702 г. и неговият автор Едмънд Чишъл. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. Съст. А. Николов, Г. Николов. С., 2013, 373 – 381
