Ветово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ветово
Vetovo station.jpg
Общи данни
Население 4 795 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 86,801 km²
Надм. височина 183±1 m
Пощ. код 7080
Тел. код 08161
МПС код Р
ЕКАТТЕ 10803
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Ветово
Георги Георгиев
(независим)
Ветово в Общомедия

Вѐтово (произношение на местния диалект Вя̀тово) е град в Северна България, област Русе, 3-ти по големина в областта след Русе и Бяла. Градът е административен център на община Ветово.

География[редактиране | редактиране на кода]

По своето географско разположение община Ветово се намира в североизточна България и граничи:

Община Ветово се намира в североизточна България, на 40 км източно от гр. Русе. Общата площ на общината е 352 515 дка. Общинският център гр. Ветово е разположен на 37 км от гр. Русе и 35 км от гр. Разград.

В общината има развит железопътен транспорт. В най-голяма степен е развит автотранспорта. През общината преминава главен път Русе – Варна, свързващ градовете Русе, Разград и Варна. Съставните села се обслужват от четвъртокласна пътна мрежа. Доброто географско разположение, както и развитата транспортна инфраструктура превръщат община Ветово в привлекателно и перспективно място за инвестиции.

Ландшафтът в общината е равнинен, като на места се разнообразява от горски масиви: акация, дъб, бук, бор, бреза, липа. Предстои координация на дейностите по възстановяване на горските масиви с плана на РУГ – Русе за разширяване на залесените територии с предвидени в техния план насаждения. На територията на общината има 7 населени места, 3 града и 4 села. Градовете са съответно: Ветово, Глоджево и Сеново, а селата: Смирненски, Кривня и Писанец.

Хидрографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Водният ресурс на община Ветово се базира най-вече на водите на реките Бели Лом и Тополница, които се характеризират с предимно ограничено локално значение. През територията на общината протичат подпочвени реки, което дава възможност за направата на дълбокосондажни кладенци „Кайнака“ в град Ветово и сондажни кладенци в местността „Курторман“ между гр. Глоджево и гр. Ветово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ветово е древно селище. Споменава се в османотурски извор от 1530 г., като част от Никополския санджак. По време на Балканската война през 1912 година трима души от Ветово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

До Освобождението във Ветово живеят много малка част българи. Първата компактна група българи идва във Ветово през 1880 г. от село Топчии, Разградско (общо 14 семейства). Пак през 80-те на XIX в. идват и други български семейства от селата Нисово, Костанденец, Божичен, Осенец, Кривня, Иваново, Червен. Друг етнос, татарите (кримските татари) идват във Ветово още след Кримската война (1853 – 1856 г.). Ветовският краевед и поет Димитър Христов Ковачев (Димитър Вятовски) допуска, че има още няколко вълни през 60-те на XIX в. Обща характеристика на селото прави Емине Махмудова Абдиева (1858 – 1954 г.), жителка на Ветово, която я описва през 70-те на ХIX в. :

"Село Ветово е било разположено само в махала „Долна“ и в част от сегашната махала „Копеле“. В него живеели няколко фамилии : Караахмедови, Кьомюрджиеви, Махмудови, Пехливанови, Карапанлиеви, Писанцалиеви, Янъкови, Камберови и други ... Тогава тези фамилии са ползвали само два кладенеца, които по онова време се намирали в края на селото."

Предполага се, че първото училище във Ветово е турското училище, но от кога то е съществувало не се знае. Първоначално обучението ставало в джамиите, където е имало специални стаи. Един от първите учители в турското училище бил Сали Пехливанов. От 1 януари 1947 г. Частното турско основно училище става Държавно малцинствено турско основно училище „Назъм Хикмет“. През 1880 г. в селото е основано и първото българско училище, което се помещавало в частна къща. Пръв учител бил даскал Минчо, който бил учител и шивач. Други учители в това училище са били Станчо Друмев Джамбазов (1882 – 1883 г.) и Иван Пинтев (1883 г.). През 1884 г. започнало строежът на сградата на училището, като средствата се осигуряват от дарения. През 1885 г. строежът е завършен и учебната 1885/86 г. занятията се провеждат в новото училище. На 22 декември 1900 г. в сградата пламнало пожар, което унищожило всичко. През 1912 г. поради нарастващия брой на учениците възниква и първоначалното училище „Христо Ботев“. През 1920/21 г. е открита и прогимназията „Васил Левски“, която на 5 септември 1953 г. се обединява с начално училище „Хр. Г. Данов“ под името НОУ „Васил Левски“. На 1 януари 1960 г. НОУ „Васил Левски“ се обединява с НОУ „Назъм Хикмет“. Друго училище, което е съществувало във Ветово е Допълнителното земеделско училище, разкрито на 5 ноември 1939 г.

Народно читалище „Селска пробуда“ – с. Ветово е учредено на 22 февруари 1909 г. и е член на Русенския околийски читалищен съюз и Върховния читалищен съюз. Читалището има библиотека и читалня, урежда сказки и четения, литературно-музикални вечеринки и утра, театрални представления, вечерни и неделни образователни и професионални курсове. В читалището се организират художествени и промишлено-стопански изложби, екскурзии за членовете. По време на Първата световна война читалището временно прекратява дейността си, поради мобилизацията на всички членове, но на 22 декември 1918 г. тя е възстановена. Читалище „Селска пробуда“ – с. Ветово продължава дейността си и след 1944 г. До 1950 г. издръжката на читалището идва от наемите на читалищните ниви. През 1954 г. читалището се преименува „Н. Й. Вапцаров“ с. Ветово.

Във Ветово има една църква, две джамии и един месджит. Джамията, намиращата се в центъра на града е построена през около 1667 г. Нейното минаре е срутено след земетресението от 1977 г. През 1903 г. с общи усилия на всички етноси от Ветово е построена църквата „Св. Иван Рилски“. През 1925 г. е построена т.нар. „Татарска джамия“.

Към края на XIX в. и началото на ХХ в. във Ветово се създава местната структура на политическата партия БЗНС (през 1899 г.) от Стойко Йорданов и Станчо Андреев. През 1900 г. главно в Североизточна България се провеждат масови протести на селяните, които се противопоставят срещу натуралния данък, въведен от правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1901 г.). В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират четири-пет хиляди души от съседните села, включително и от Ветово.

Идеите на комунизма във Ветово идват с Георги Михайлов Георгиев (Арабаджи Георги), преселил се в селото от Осенец през 1903 г. Друг разпространител на идеите на комунизма става Ганчо Кошовски, завърнал се от САЩ през 1910 г.

Във трите войни за национално обединение (Балканските от 1912 – 1913 и ПСВ 1915 – 1918 г.) ветовчани дават общо към 101 жертви.

ТКЗС във Ветово е създадено на 13 август 1945 г. На 4 септември 1974 г. селото е обявено за град.

Кметове на Ветово :

1. Молла Сали и Амиш ага ( ? – 1878 г.)

? Делибишоолу (1880 ?) – точно години не се знае

3. Велко Дачев Тишев (1902 – 1903 г.)

4. Иван Пинтев (1903 – ?)

5. Алиш М. Ефендиев ( ? – 1910 г.)

6. Руси Минчев Заев (1918 – 1924 г.)

? Иван Христов Попов (1920/21) – точно години не се знае

8. Тома Томов (1924 – 1925 г.)

9. Димитър Н. Владов (1937 – 1938 г.)

10. Петко Цветков Цветков (1938 – 1941 г.)

11. Неделчо Томов (1941 – 1944 г.)

12. Тодор Великов Митков (1945 – 1947 г.)

13. Христо Далев Ковачев (1948 – 1951 г.)

14. Георги Кръстев Чобанов (1951 – 1952 г.)

15. Велико Димитров Ахмаков (1952 – 1961 г.)

16. Петър Великов Папурлиев (1961 – 1964 г.)

17. Васил Иванов Кънев (1964 – 1966 г.)

18. Василка Николаева Тончева (1966 – 1970 г.)

19. Ангел Драганов Славов (1970 – 1979 г.)

20. Мартин Цвятков Петров (1979 – 1988 г.)

21. Иван Андреев Христов / Исмаил Абтулов Хасанов (1988 – 1990 г.)

22. Инж. Петко Иванов Ахмаков (1990 – 1995 г.)

23. Инж. Георги Александров Георгиев (1995 – 2005 г.) – 3 мандата

1) 1995 – 1999 г.

2) 1999 – 2003 г.

3) 2003 – 2005 г. (непълен)

24. Д-р Рейхан Хабил (2005 – 2011 г.) – 2 мандата

1) 2005 – 2007 г.

2) 2007 – 2011 г.

25. Инж. Георги Александров Георгиев – 2 мандата

1) 2011 – 2015 г.

2) 2015 – 2019 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението е главно българи, турци и кримски татари. Има и цигани, изповядващи исляма и т. нар. „бургуджии“ – цигани, които изповядват християнската религия и основно са железаро-ковачи.

Население на община Ветово :

През 1934 г. (към 31.12) – 28 941 души.

През 1946 г. (към 31.12) – 27 793 души.

През 1956 г. (към 1.12) – 25 894 души.

През 1965 г. (към 1.12) – 26 313 души.

През 1975 г. (към 2.12) – 24 738 души.

През 1985 г. (към 4.12) – 22 758 души.

През 1992 г. (към 4.12) – 21 017 души.

През 2001 г. (към 1.03) – 18 774 души.

През 2011 г. (към 1.12) – 12 450 души.

Население на гр. Ветово

През 1934 г. – 5327 души.

През 1946 г. – 4989 души.

През 1956 г. – 4969 души.

През 1965 г. – 5372 души.

През 1975 г. – 5532 души.

През 1985 г. – 5589 души.

През 1992 г. – 5287 души.

През 2001 г. – 5000 души.

През 2011 г. – 4417 души.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Покрай землището на Ветово, на около два километра от града, служейки за граница със землището на Цар Калоян, тече река Бели Лом, която при село Писанец се събира с Царкалоянската река и по-надолу, след сливането ѝ с Черни Лом, става река Русенски Лом. На няколко километра се намира природният парк. По поречието на Бели Лом към местността „Башака“ се намира скален манастир /от времето на Второто българско царство/.

Там се намират най-богатите залежи на каолин на Балканския полуостров. Пластовете са дълбоки повече от 8 метра. От каолина се произвежда керамика, порцелан и стъкло, които се изнасят в Австрия, Италия и Германия.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на градския стадион се провежда празникът на града.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Христов Ковачев (1927 – 1986 г.) – български поет и белетрист.

Христо Георгиев Вишанов (1937 – 1959 г.) – български автор и поет.

Велико Иванов Пенчев (р. 1934) – полковник от запаса.

Георги Александров Георгиев (р. 1954) - военен летец, 5 мандата кмет на община Ветово.

Станчо Андреев (ок. 1877 – 1965 г.) – общественик, народен представител в Пето Велико Народно събрание (1911 г.), издигнат от БЗНС.

Д-р. Ибрям Халилов Караманов (р. 1953) – ветеринарен лекар и народен представител в Девето народно събрание (1986 – 1990 г.)

Д-р. Андриан Иванов Райков (р. 1972)– ветеринарен лекар и народен представител в 44-то Народно събрание.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България