Ветово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ветово
Vetovo station.jpg
Общи данни
Население 4 795 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 86,801 km²
Надм. височина 183 m
Пощ. код 7080
Тел. код 08161
МПС код Р
ЕКАТТЕ 10803
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Ветово
Георги Георгиев
(независим)
Ветово в Общомедия

Вѐтово (произношение на местния диалект Вя̀тово) е град в Северна България, област Русе, 3-ти по големина в областта след Русе и Бяла. Градът е административен център на община Ветово.

География[редактиране | редактиране на кода]

По своето географско разположение община Ветово се намира в североизточна България и граничи:

На север – с община Русе
На изток – с общините Цар Калоян и Иваново
На запад – с община Кубрат
На юг – с община Разград

Община Ветово се намира в североизточна България, на 40 км източно от гр. Русе. Общата площ на общината е 352 515 дка. Общинският център гр. Ветово е разположен на 37 км от гр. Русе и 35 км от гр. Разград.

В общината има развит железопътен транспорт. В най-голяма степен е развит автотранспорта. През общината преминава главен път Русе – Варна, свързващ градовете Русе, Разград и Варна. Съставните села се обслужват от четвъртокласна пътна мрежа. Доброто географско разположение, както и развитата транспортна инфраструктура превръщат община Ветово в привлекателно и перспективно място за инвестиции.

Ландшафтът в общината е равнинен, като на места се разнообразява от горски масиви: акация, дъб, бук, бор, бреза, липа. Предстои координация на дейностите по възстановяване на горските масиви с плана на РУГ – Русе за разширяване на залесените територии с предвидени в техния план насаждения. На територията на общината има 7 населени места, 3 града и 4 села. Градовете са съответно: Ветово, Глоджево и Сеново, а селата: Смирненски, Кривня и Писанец.

Хидрографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Водният ресурс на община Ветово се базира най-вече на водите на реките Бели Лом и Тополница, които се характеризират с предимно ограничено локално значение. През територията на общината протичат подпочвени реки, което дава възможност за направата на дълбокосондажни кладенци „Кайнака“ в град Ветово и сондажни кладенци в местността „Курторман“ между гр. Глоджево и гр. Ветово.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война през 1912 година трима души от Ветово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението е главно българи, турци и кримски татари. Има и цигани, изповядващи исляма и т. нар. „бургуджии“ – цигани, които изповядват християнската религия и основно са железаро-ковачи.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Покрай землището на Ветово, на около два километра от града, служейки за граница със землището на Цар Калоян, тече река Бели Лом, която при село Писанец се събира с Царкалоянската река и по-надолу, след сливането ѝ с Черни Лом, става река Русенски Лом. На няколко километра се намира природният парк. По поречието на Бели Лом към местността „Башака“ се намира скален манастир /от времето на Второто българско царство/.

Там се намират най-богатите залежи на каолин на Балканския полуостров. Пластовете са дълбоки повече от 8 метра. От каолина се произвежда керамика, порцелан и стъкло, които се изнасят в Австрия, Италия и Германия.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на градския стадион се провежда празникът на града.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България