Банско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За селото в Република Македония вижте Банско (Община Струмица).

Герб на Банско
Банско
Изглед от връх Вихрен към Банско
Изглед от връх Вихрен към Банско
Общи данни
Население 8 207 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 148.28 km²
Надм. височина 927 m
Пощ. код 2770
Тел. код 0749
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2676
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Банско
Георги Икономов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. Никола Вапцаров No.1
тел./факс: +359 749 88611, +359 749 88633
Банско в Общомедия

Ба̀нско е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград, в близост до Разлог и е административен център на община Банско. В XIX век е център на българщината в Пиринска Македония на територия, граничеща с гръцко и турско население. От Банско са родом българските народни будители Неофит Рилски и Паисий Хилендарски, както и поетът Никола Вапцаров. Днес градът е известен зимен курорт.

География[редактиране | редактиране на кода]

Река Глазне и изглед към Пирин

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 m надморска височина. Отдалечен е на 56 km от Благоевград, 145 km от Пловдив и 150 km от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейка Септември - Добринище. Югозападно от града има минерални води.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разписка на Лазар Герман от 1827 година

Около 1850 година е основана Банската българска община – организация на местното българско самоуправление, като продължение на сформирания през 1833 година общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата „Света Троица“, осветена през 1835 година. В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 60 и 70-те години на XIX век общината оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, взаимното училище се преустройва в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Света Троица“ през 1850 година и монтирането на часовников механизъм през 1865 година.

Според свидетелства на посетили града през 1867 година американски мисионери, той има 4 – 5 хиляди жители българи, които ги посрещат благосклонно.[1] През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бранско (Bransko) е посочено като село със 798 домакинства и 2700 жители българи.[2]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Банско е най-голямото селище в Разложката каза. В него живеят 6500 българи-християни.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 131 души от Банско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] По време на войната общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Банско е освободено на 5 октомври 1912 година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Георги Занков, Михаил Чаков, Пейо Яворов,Стефан Чавдаров, Лазар Колчагов и др.[6] Два дена по-късно войводата Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България с думите „Братя, хвърляйте фесовете, от днес сте вече свободни българи“.[7][8][9] Фразата е изписана на паметна плоча в двора на църквата.

За първи кмет (председател на общинската комисия) е избран Асен Ив. Тодев, а членове на комисията са Лазар Гълъбов и Марко Ковачев.[10]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Началната станция на кабинковия лифт

Най-високата точка на ски-центъра е 2560 m, а най-ниската – 1000 m. В Банско има 75 km ски трасета, от които за начинаещи са 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата. Ски-сезонът е гарантиран от декември до май благодарение на 170 оръдия за изкуствен сняг TechnoAlpin и снегоутъпкващи машини Kassbohrer. Ски центърът предлага и 16 km ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Функционират още кабинкова въжена линия с капацитет на кабинка до 8 души, един 6-седалков лифт, шест 4-седалкови лифта модел Doppelmayer, един 3-седалков лифт Poma, шест ски-влека и десет детски ски-влека.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“

Основната изповядвана религия в Банско е християнството. Освен православни, съществува голяма общност от протестанти; евангелската общност съществува от 1860 г. Циганите в Банско отбелязват както християнски, така и мюсюлмански празници.

Църквата „Света Троица“ в града е осветена в 1835 година. Югоизточно от Банско се намират късносредновековите църкви „Свети Георги“ и „Свети Илия“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Банско се провежда кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини през 2009 г. и ежегодно от 2011 г. Организират се състезания по биатлон и канадска борба. Футболният отбор ФК Банско участва в „Б“ група на българското футболно първенство.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Банско е побратимен град или партньор с:

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Специфична характеристика в архитектурата на града е Банската укрепена къща. В града се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:

  • Веляновата къща, 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч.; почивни дни събота и неделя. Печатът се намира в къща музей „Никола Вапцаров“.
  • Къща музей „Неофит Рилски“, работно време: 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч. без почивен ден. Печатът се намира в музей „Никола Вапцаров“.
  • Музей „Никола Вапцаров“, 8:00 – 12:00 и 14:00 – 18:00 ч. без почивен ден. Има печат.
  • Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“, работно време: 9:00 – 12:00 и 14:00 – 17:00 ч.; почивни дни събота и неделя. Печатът се намира в музей „Никола Вапцаров“; църква „Св.Троица“, 7:30 – 18:00 ч.; зимно време до 17:00 ч. Има печат.
  • Безименният град и ранно-християнска базилика – в местността Свети Никола, на 4 км източно от Банско се намира най-високата част на наскоро открит град-крепост – Безименния град. След направени археологически разкопки е открит некропол и скелети с внушителни размери – близо 2 м височина. За времето си, когато средният ръст на човек е бил доста по-нисък, това е било нещо невиждано – буквално хора гиганти. Предполага се, че там е живяло войнственото тракийското племе Даи, споменато от Омир в „Илиада“. Открити са още много артефакти: богат глинен и керамичен материал, монети, стъклени предмети /свидетелстващи, че селището е било населявано от богати хора, тъй като тогава все още стъклото е било рядък и скъп материал/, украшения, оръжия и сечива. От града са разкрити много помещения на сгради – предимно складове. При проучването на земни пластове на дълбочина 3 м са открити следи от човешка дейност, датирани до 5000 година пр. Хр., когато местността е била обитавана от предците на траките. Селището, което се е намирало тук, е било голямо за онова време, заможно, а местоположението му не е било случайно избрано. В случай на вражеско нападение, заселниците му са разчитали на добрата видимост към съседните местности /цялата днешна Разложка котловина се вижда като на длан/, а на изток и север – на защитата, осигурена от непристъпните скали. От южната му страна, която е била по-уязвима, е имало изградена крепостна стена. Наличието на ранно-християнски храм доказва, че градът е съществувал и през късната античност. Там е разположена базилика, която представлява едноапсидна и еднокорабна ранно-християнска църква. Върху стария храм днес е издигнат параклисът Свети Никола. Тъй като и до сега не са открити никакви данни за името на това селище, то е известно като Безименния град.[12]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Банско

Неповторимото историческо, архитектурно и художествено наследство, както и бележитите личности са представени с най-съвременни средства. Комплексът включва:

  • Къща музей „Никола Вапцаров“
  • Дом на изкуствата
  • Етнографска изложба-базар
  • Постоянна иконна изложба
  • Велянова къща – паметник от епохата на Възраждането
  • Къща музей „Неофит Рилски“
  • Градски исторически музей
  • Исторически музей, с. Елешница, с богати находки от неолита (VI – IV хил. г. пр. Хр.)

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 януари: „Честита Нова година“ – празничен фолклорен концерт, традиционен кукерски карнавал
  • януари: сноуборд за купа „Банско“ – всички възрастови групи, валидно за купа „България“ и купа „Надежди“, дисциплина Big Air
  • февруари: Ски алпийски дисциплини – национална купа „Капи“, купа „Пирин“ за момчета и момичета 10 – 14 г. Дисциплина 2 SL, 2 GS. Категория КН
  • февруари: Национален конкурс за ледени скулптури „Огън от лед“
  • февруари: Държавно първенство по сноуборд. Вид дисциплина HALFPIPE
  • февруари: BALKAN OPEN CUP – ски алпийски дисциплини. Мъже и жени. Дисциплина 2 SL, 2 GS. Категория FIS
  • март: Купа „Пирин“ – ски бягане. Всички възрастови групи. Категория КБ, КН
  • март: Държавно първенство по сноуборд. Вид дисциплина 2 SBX. Всички възрастови групи. Категория FIS, NC, КБ, КН
  • април: Държавно първенство по ски алпийски дисциплини. Мъже, жени, юноши, девойки. Дисциплина SL, GS, 2 GS. Категория КБ
  • април: Републиканско първенство по биатлон
  • април: Национална купа „Пирин“. Ски алпийски дисциплини. Мъже и жени. Дисциплина SL, GS. Категория КБ
  • 18 – 24 април: прояви, посветени на Седмицата на гората
  • май: BANSKO OPEN 2005 – европейски турнир по канадска борба
  • 17 – 24 май: Празници на банската традиция – ежегодно в Банско дните от 17 до 24 май се посвещават на местния бит и култура. Тогава се провежда традиционната празнична банска седмица за откриване на летния сезон. Организират се етнографски, културни и изобразителни изложби, тематични вечери и изложения (напр. „Произведено в Банско“) като по оригинален начин се представят бита, традициите, хумора и фолклора в Банско.[13]
  • май: Фолклорен фестивал „Между три планини“ – едновременно с празниците на банската традиция се провежда фестивалът за автентичен фолклор „Между три планини“, където се надпяват и надиграват над 300 танцови и певчески групи. През годините фестивалът набира популярност в други страни и става международен.[13]
  • 01 – 04 юни: Кампания „Зелена седмица“, посветена на Световния ден на околната среда 5 юни. Провежда се в Банско, с. Добринище и в района на термалните извори
  • юли: футболен турнир
  • 1 – 7 юли: Летен театрален фестивал
  • август: Златна Армрестлинг лига – състезание по канадска борба
  • 8 – 13 август: Международен джаз фестивал, съществува от 1997 г., на открита сцена в центъра на града, безплатен за публиката. През годините в Банско са гостували Скот Хамилтън, Игор Бутман, Шарл Папазов, Аксел Цвингербергер, Милчо Левиев, Марио Станчев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Антони Дончев и още мн. др. големи имена от световната и българска джаз-сцена.
  • септември: Детски фестивал – празник за децата на града, подарен от Манфред Дийл, собственик на хотел „Танне“
  • септември: Пирин фолк България – Банско. Международен фестивал на българската авторска песен. Традиционно в конкурса участват изпълнители от Балканите
  • 5 октомври – Ден на град Банско
  • ноември: Международен Фестивал на Изкуствата „Утринна Звезда“
  • 25 – 29 ноември 2009: Девети международен фестивал на планинарския филм
  • 7 декември: „Поети с китара“ – концерт-рецитал, посветен на Никола Вапцаров
  • декември – коледни и новогодишни тържества

Пешеходни маршрути и еко пътеки[редактиране | редактиране на кода]

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Маршрут № I, червена маркировка /част от международен маршрут Е-4 Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес/: х. „Предел“ – х. „Яворов“ /6 часа/ – х. „Вихрен“ /9 часа/ – заслон Тевно езеро /6,5 часа/ – х. „Пирин“ /4 часа/ – м. Попови ливади /7 часа/;

● Маршрут № II, жълта маркировка: разклон за х. „Яворов“ /главния път от гр. Благоевград за гр. Разлог/ – гр. Кресна /10,5 часа/;

● Маршрут № III, жълта маркировка: гр. Банско – м. Пещерите – х. „Бъндерица“ – х. „Вихрен“ – х. „Яне Сандански“ /9 часа/;

● Маршрут № IV, синя маркировка: гр. Банско – х. „Демяница“ – х. „Беговица“ – х. „Яне Сандански“ /11 часа/;

● Маршрут № V, зелена маркировка: гр. Добринище – х. „Гоце Делчев“ – х. „Безбог“ – х. „Пирин“ – гр. Мелник /17 часа/;

● Маршрут № VI, кафява маркировка: м. Пещерата – заслон “Синаница“ – м. Мозговица – х. „Беговица“ – м. Азмаците – х. „Пирин“ /11 часа/;

● Маршрут № VII – зелена маркировка: х. „Бъндерица“ – м. Премката /2,5 часа/;

● Маршрут № VIII, синя маркировка: х. „Вихрен“ – х. „Синаница“ /4 часа/;

● Маршрут № IX, зелена маркировка: х. „Вихрен“ – х. „Демяница“ /4 часа/;

● Маршрут № X, зелена маркировка: Превалски езера – м. Попина лъка /2 часа/;

● Маршрут № XI, жълта маркировка: х. „Демяница“ – х. „Безбог“ /4,5 часа/;

● Маршрут № XII, жълта маркировка: х. „Беговица“ – х. „Пирин“ /4,5 часа/;

● Маршрут № XIII, синя маркировка: х. „Пирин“ – х. „Малина“ – м. Водопоя – м. Попови ливади /6 часа/;

● Маршрут № XIV, синя маркировка: м. Брезнишки чал – Попово езеро – заслон Тевно езеро /9,5 часа/;

● Маршрут № XV, синя маркировка: с. Сенокос – м. Ширината – вр. Пирин /3 часа/;

● Маршрут № XVI, зелена маркировка: х. „Яворов“ – м. Яворова поляна /50 минути/;

● Маршрут № XVII, кафява маркировка: м. Харами бунар – Попово езеро /3 часа/;

● Маршрут № XVIII, жълта маркировка: м. Изворите /Кременски езера/ – вр. Джано /2,5 часа/;

● Маршрут № XIX, зелена маркировка: заслон Тевно езеро – м. Беговишка порта /1 час/;

● Маршрут № XX, синя маркировка: м. Бетеловото – м. Калята /1 час/.[14]

Еко пътеки[редактиране | редактиране на кода]

● Еко пътека „Демянишка река разказва...“ – тя започва на 3 км по пътя Банско към х. „Вихрен“ и следва коритото на р. Демянишка, като към края си достига почти до изворите ѝ (Валявишките езера, на 2400 м надм. височ.). Това е една класическа пълноводна река, с обща дължина 14 км. На малко повече от километър преди крайната точка – х. „Демяница“ – се намират два красиви водопада, обявени през 1965 г. за природни забележителности. Първият е Юленски скок, с височина 9 м. Вторият е Демянишки скок, с височина 11 м. Малко след тях е х. „Демяница“. Оттук може да се продължи към х. „Яне Сандански“ или да се нощува. Разстоянието от Банско до х. Демяница се изминава средно за 4 – 5 ч. Маршрутът е сравнително труден и продължителен, но преминава през изключително красив район – това е една от най-атрактивните еко пътеки в Пирин планина;

● Еко пътека „Към Башлийца“ – една сравнително нова и не достатъчно позната сред туристите еко пътека. От Сандански по асфалтов път се тръгва към м. Попина лъка. След 3 – 4 км вървене – първоначално по асфалтов и бетониран участък, а в последствие и по черен калдаръмен път – се достига до началната ѝ точка – х. „Яне Сандански“. Еко пътеката се вие покрай коритото на река Башлийца, в изключително живописна долина. Преминава край Попинолъшкия водопад, а навсякъде има поставени информационни табели за геоложките особености на Пирин, растителните и животински видове, които се срещат в района. На края се достига до заслон „Спано поле“. Продължителността на прехода е 2,5 ч.;

● Еко пътека „Драгостинов чарк“ – тя е специално създадена и оборудвана с всичко необходимо за хора с увреждания – има специална настилка, походи към кътовете за отдих, тоалетни, паркинг, детска площадка и информационни табели, изработени съобразно изискванията за достъп до околната среда. Еко пътеката преминава през м. Драгостинов чарк, на 4 км над град Банско, в непосредствена близост до асфалтовия път за х. „Вихрен“;

● Еко пътека „Към Царството на еделвайса“ – пътеката тръгва от местността „Бетолово“ над град Разлог. Тя е маркирана и пеш може да се мине за 3 – 4 часа. До хижа „Яворов“ може да се стигне с кола, също и с велосипед. Един ден е достатъчен за отиване и връщане, но при желание може да се нощува в х. „Яворов“, която предлага отлични условия. По тази пътека разкрива красотата не само на Рила и Пирин, а и на цялата Разложка котловина, през която минава и р. Места. Еко пътеката е образователна, обозначена със следи от мечи лапи, които указват посоката. По тях се достига до едно мечо леговище и гнездо на скален орел. Преминава се и покрай водопад. Навсякъде има информационни табели за растителните и животински видове в района. Само в тази част на Пирин планина – от вр. Вихрен до Предела – върху варовиковите скали се среща еделвайс. Абсолютно забранено е късането, скубането и брането на всички цветя и билки, особено на еделвайс, тъй като вирее на изключително високи, непристъпни места и опитът да се достигне до него може да бъде животозастрашаващ.[15][16]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Районно управление Полиция

Кухня

Банска капама, чобански шиш, чомлек, агнешки специалитети – чеверме, дреболии, домашни питки и погачи, катино мезе, бански кустурета – с кажель и чекане, дропка, сменка, бански старец (бабичка), кървавица и шужук, шупла, целуварчи, црекульчи, кукурини, суловра, катък, собствени овчи млека – най-често гарнирани с мед и боровинки, баници, бурек.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Банско е традиционно второто икономическо и културно средище в Разлога, дало много от големите имена на българската нация като църковния деец Неофит Рилски, поета Никола Вапцаров и будителя Паисий Хилендарски.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Банско. Научни изследвания и фолклорни приложения. Съст. М. Сантова и Е. Мицева. С., МНИ, 1996 (Македонска библиотека, 20).
  • Бояджиева, Екатерина. Банско и Атон. Мисията на х. Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, на прага на Българското възраждане. С., Ars milleniums MMM, 2002.
  • Стефан Стамов. Църквата „Св. Троица“ в Банско. С., СамИздат, 2008; Stefan Stamov. St. Trinity Church of Bansko. Sofia, 2010.
  • Мария Радонова. Подножието на Перун. С., Славина, 2010.
  • Светлана Дяконова. Стари търговски родове от Банско – Сирлещов (Хаджиниколов) род. – Родознание. Genealogia, 2011, № 3 – 4,

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 76.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 132 – 133.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 13 – 14.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 192.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828
  6. Узунов, Кр., Проф. Генчо Начев, Забравената война 1912 – 1913. „Витамин Арт“. С. 2013 г., стр. 172 – 176.
  7. Обръщение на Георги Икономов към жителите на града по случай празника на града
  8. Празнуване na 99-годишнината
  9. Банско празнува свободата със Славея на Пирин
  10. Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“, София, 1989, Военно издателство (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14 – 15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 77
  11. Списък на побратимени градове
  12. Банско и забележителности в „svetimesta.com“
  13. а б Празници на Банската традиция Между три планини
  14. http://pirinmap.com
  15. сайт ZonaZdrave
  16. сайт Bansko.bg
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България