Фес (шапка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фес.

Млад бедуин с фес

Фес (на турски: fes, на арабски: طربوش) е мъжка шапка, която има форма на пресечен конус с червен цвят, а на горната ѝ част има черен пискюл. Наречен е на мароканския град Фес, столицата на Кралство Мароко до 1927 г. Фесовете са разпространени в ислямския свят, и най-вече през последния век от историята на Османската империя. През 1826 г., след като унищожава еничарския корпус, османският султан Махмуд II нарежда с ферман всички чиновници и наемни войници да носят задължително фесове. През 1925 г. президентът на Турция Кемал Ататюрк забранява носенето на фесове

След Освобождението на България през 1878 г., фесовете масово се заменят от калпак, който се приема за символ на свободата на страната. Фесът е традиционна левантийска шапка, носена и в Магреб, а в античността — от пуническите свещеници. [1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жреческият костюм се състои от дълга и вероятно прозрачна ленена роба, като на лявото рамо е прикрепена права лента. Косите се придържат с помощта на диадема от скъпоценен метал, а понякога се използва и висока шапка с формата на фес. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава V: Религията, IІ: Жречеството, стр. 57. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.