Георги Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера от ВМРО. За офицера Георги Занков вижте Георги Занков (офицер).

Георги Занков
български революционер

Роден
Починал
12 юли 1949 г. (63 г.)
Народен представител в:
XVII ОНС   
Подпис Georgi Zankov Signature (vectorized).svg
Георги Занков в Общомедия

Георги Христов Занко̀в с псевдоними Д. Огнянов, Деян, Живко, Първан, Щедрин[1] е български революционер и журналист, деец на Вътрешната македонска-революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Занков е роден в 1886 година в Самоков в семейството на Христо Занков. Брат му Александър Занков е известен скулптор. През 1903 при избухване на Илинденско-Преображенското въстание се включва в дейността на ВМОРО, като първоначално е четник в Серския революционен окръг, а от 1907 година е начело на самостоятелна чета.[2]

След Младотурската революция се легализира, но след като младотурското правитество поема националистически курс, през 1909 година Занков заедно с Дине Дробенов и Стефан Чавдаров се опитва да възстанови революционната организация в Серския окръг. Четата им обаче е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандарми и милиционери българи санданисти, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван и обесен.[3] През 1910 година участва в създаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация.

През Балканската война е начело на партизанска чета (взвод) №10 на Македоно-одринското опълчение. По-късно оглавява Серския отряд и служи в Единадесета серска дружина и участва в освобождаването на Разложко, Банско, Неврокопско, Драма и Серско.[4] Награден е с орден „За храброст“ IV степен и орден „Свети Александър“ VI степен.[5] Назначен е за комендант на Сяр.[6] Там Занков приема посещенията на българските князе. След това заминава с четата си за Булаир, където влиза отново в Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война се отличава в сраженията на Султан тепе, Китката, Ковачевица, Главовица, Чуриляк (Конашко и Кратовско), като е в непрекъснат контакт с българската армия.[7] За проявена храброст е произведен в първи офицерски чин.[4] Очевидци разказват, че Занков е вървял пръв пред ротата си и с личния си пример на самоотверженост е повдигал духа на борците.[2]

Димитър Запрянов (първи), Георги Занков (втори). От останалите двама единият е Марков от Долна Джумая, а другият - Хасарджиев

В 1914 година Занков е избран от Струмишкия окръг за народен представител в XVII Народно събрание от Либералната партия (радослависти).[2] Участва и в Първата световна война.

След края на войната става общински съветник (1920 - 1922) и помощник кмет (1921) на София.[20][21][22] Същевременно участва в дейността на македонската емиграция в България.[23] На 4 декември 1921 година е председател на дружествата „Илинден“,[20] а след основаването на „Илинденската организация“ в 1923 година става неин председател. Пише във вестниците „Илинден“ (1921 - 1926) и „Пирин“ (1923 - 1924). През 1923 г. Арсений Йовков и Георги Занков правят документален филм за Македония „Македония в снимки“, а също заснемат и пренасянето на тленните останки на Гоце Делчев в дома на Илинденската организация в София.[24][25][26]

Участва в подготовката на несполучливия атентат срещу Александър Стамболийски в Народния театър.[27]

В 1924 е обвинен от Иван Михайлов, че е поддържал контакт с хората, които са участвали в убийството на Тодор Александров. Занков успява да се спаси по време на Горноджумайските събития като емигрира във Виена, където попада в средите на комунистическите функционери и през октомври следващата година участва основаването на прокомунистическата ВМРО (обединена), като е избран за член на Централния ѝ комитет. През май 1926 година ЦК на ВМРО (обединена), след провала на Лазар Поповски и Христо Цветков, изпраща Занков в Албания, за да създаде база на обединистите и да устрои канал за разпространение на пропагандни материали във Вардарска и Егейска Македония. Занков е привърженик на старата четническа тактика[28] и разкрива[29] план за пленяването на Петър Шанданов и на члена на ЦК на ВМРО Георги Попхристов, за да могат да бъдат съдени от революционен съд. Този план на Занков вероятно е отхвърлен.[30] Връща се през август 1926 година и се отчита, че в Албания има условия за дейност, и че е организирал канал за пропагандни материали през[30] Корча - Билища - Връбник за Костурско и Леринско. ЦК на ВМРО (обединена) се отказва от дейност в Албания поради липса на пари и сложната обстановка след преврата на Ахмед Зогу.[29]

В 1927 година Занков е изключен от ВМРО (обединена), тъй като не споделя комунистическия ѝ уклон и работи с другите отцепници националреволюционери около Михаил Герджиков. През ноември 1929 година Герджиков и Занков правят неуспешен опит да създадат нова организация в Цариград. Пише в списание „Федерасион Балканик“ (1924 - 1932) и в „Македонско дело“ (1925 - 1933).

В 1930 година е арестуван във Виена от австрийските власти. В 1931 година Занков се връща в България. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).[31]

Женен е два пъти - за Маргарита Лука Босилкова, която умира и за Хели Котошек, с която се запознава по времето на емиграция във Виена. Няма деца.

Умира през 1949 година в София.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 31, 34, 42, 72, 81, 106.
  2. а б в Камбана (1870). 6 април 1914. с. 1.
  3. Дебърски глас I (29). 17 октомври 1909. с. 3 - 4.
  4. а б Манов, Румен. Приказка за България. София, Агенция Европрес, 2014.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263, 892, 894.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916. Торонто, 2006. с. 125.
  7. Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. с. 242.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
  20. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 343.
  21. Марков, Георги и колектив. Алманах на българските национални движения след 1878 г.. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2005. с. 298.
  22. Правда (105). 20 октомври 1931.
  23. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония следъ Илинденското възстание, томъ II. София, Издание на Илинденската Организация, Държавна печатница, 1943. с. 578.
  24. http://www.eurochannel.com/en/macedonian-cinema.html
  25. Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. София, ВМРО, 1924. с. 57 - 58.
  26. http://www.moviemoviesite.com/Years/1921-1930/1923_other_films_of_note.htm
  27. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 535.
  28. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 56.
  29. а б Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 57.
  30. а б Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 58.
  31. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 235.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България