Горно Броди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Броди
Άνω Βροντού
— село —
Камбанарията в Горно Броди.
Камбанарията в Горно Броди.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Надм. височина 1060 m
Население (2001) 460 души
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210-8
Горно Броди в Общомедия

Горно Броди (рядко Горни Брод, на гръцки: Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 406 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 35 километра от Сяр (Серес) в малка котловина между планините Шарлия (Бродската планина, на гръцки Врондос) от запад, Черна гора (Мавро Вуно) от североизток и Змийница (Меникио) от юг на 1060 метра надморска височина. Горно Броди е едно от най-южните села в историко-географската област Мървашко. През него тече Бродската (Златарева) река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Броди произхожда от брод (планински), за което свидетелстват и формите Горни и Долни Брод.[1] Жителското име е горнобро̀жденин, горнобро̀жденка, горнобро̀ждене.[2]

В Сърбия и Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване за Броди е от XIV век в писмо от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронди и Трилиса (Търлис) Райко.

Рударство[редактиране | редактиране на кода]

Югоизточната част на Горно Броди в началото на XX век с църквата „Свети Димитър“ (долу дясно) и кулата

Жителите на селото носят името мърваци и традиционно се занимават с рударство и скотовъдство. Горно Броди е най-големият железодобиваен център в областта Мървашко. До втората половина на XIX век главното занятие на местните е било железодобиването и свързаните с него професии и занаяти. Друг разпространен занаят сред бродчани е дърворезбарството на църковни иконостаси и часовникарството - Братя Димкови от Горно Броди са направили уникалния часовник в камбанарията на село Тешово. В края на XIX век железодобивната индустрия запада и с него започва да упада и селото. Оттук са излизали и известни строители и камбанолеяри.

Селото е най-големият център на железодобиването в Мървашко и железодобиването и свързаните с него професии са основно занимание на горнобродчани. В селото има около 12 пехци, от които до началото на 20 просъществуват само два. Горно Броди е и най-развитото самоковарско селище с повече от 20 самокова в XIX век, от които до края на века остават 5-6. В селото има и много кузни – 15-20 в края на XIX век, в които се изработват земеделски и домакински сечива, подкови и клинзи. Някои от кузните са доста модерни работилници. Продукцията им се изнася на Серския панаир.[3]

Васил Кънчов, който посещава Горно Броди през 1891 година, заварва самоковите в селото още работещи:

Беше вече тъмно, когато слизахме към Броди. Но пред нас светнаха в тъмнината големи червени пламъци, които фантастически осветяваха околността. Почена да се слуша срашно бъхтене на чукове и див плясък на вода. Разправиха ми, че това са бродските самокови, дето по цяла нощ се работи желязо. И наистина, като се приближихме до пещите, виждаха се през пламъците почернелите ковачи, които обикаляха пламъците. Всичко това приличаше на Плутоновата подземна ковачница.[4]

Възрожденски борби[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Горно Броди е голямо чисто българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни брод (Gorni-brod) има 793 домакинства с 2700 жители българи.[5] В селото функционира и българско училище от 1868 година, когато учителят Георги Зимбилев от Либяхово заменя езика на преподаване в местното училище от гръцки на български.

Църквата „Свети Димитър
Камбаната в камбанарията

След Руско-турската война 1877-1878 в района на Горно Броди се подвизава четата на Зюмбюл войвода, който с брат си в продължение на 20 години защитава местното българско население. На Великден 1880 година четата на Зюмбюловци влиза с развети знамена в Горно Броди, войводата изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Свети Кирил и Методий, че няма да правят злини на българското училище и българското богослужение. А на излизане от селото четата унищожава една черкезка потеря. Тези две събития принуждават управителя на Сяр да изпрати войска в Горно Броди, която арестува 90 души и много от тях са заточени в Анадола. Останалите са пуснати след като са накарани да се закълнат в гръцката митрополия. Българското училище е затворено и селото се връща под владичеството на Цариградската патриаршия.[6][7] През 1887 година българското училище е отворено наново.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Горно Броди:

Броди (Врондіа): главното село на каазата; 2 нови църкви и 1 стара; 1 училище, 6 хана, 57 магазина. Жителите се занимават с изгаряне на въглища в горите на Мадемохорския (Халкедонския) полуостров. Те се занимават с това от Света Богородица до Петровден. Земеделието жителите на това село го пренебрегват, тъй като тук освен ръж, нищо друго не расте. От лена, с чиято обработка се занимват жените, се приготвя плат. Селото е на склоновета на Черна гора, на която снегът се задържа до юни. То отстои на 6 часа от града.[8]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Горни Брод (Врондіа) като село със 798 български къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Горно Броди, на север от града 6 часа, на края на същия дол, в който е разположен и манастирът. Пътят изкривен и стръмен, ту от едната страна, ту от другата; има два моста, от които по-големият се казва „Шейтан-кьопруси“...[10] Има две църкви: по-голямата „Св. Димитър“ и „Св. Богородица“. Последната е съградена преди 18 години; и в двете четат смесено: български и гръцки. Училищата две: гръцко с един учител и 40 ученика и българско с два учителя и повече от 120 ученика. Българското училище тая година се отвори отново с „емир“ от Солун и тази е първата година, която проживя мирно. Населението в тази паланка е чисто българско и расте твърде бързо. Има от 1200 къщи нагоре с 6000 и повече жители. Забележителна е тая паланка и с ожесточената борба, която се води между българска и гъркоманска партия - от трима-четири инаети българе. Преди три години в Броди имало християнин мюдюрин - сегашни върл гъркоманин.[11]
Горнобродска чета на ВМОРО след Хуриета. Снимка на Илия Гологанов, публикувана в „Дейли График“ на 29 август 1908 година

През 1893 година 850 от 900-те къщи на селото приемат върховенството на Българската екзархия. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Горно Броди живеят 6100 души българи християни.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 6480 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти и функционират по едно основно и средно българско и гръцко училище.[13] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Броди има църква и училище, в което главен учител е Ботушаров, а другите учители са Иван Телятинов (преподава български език), Д. Попгеоргиев (преподава история), Екатерина Атанасова (преподава четене) и Д. Соянов (преподава смятане).[14] В училището учениците са 295, тъй като в селото е открито първокласно училище, а от тях 197 са момчета и 98 са момичета.[15] Според други източници учители в Горно Броди са Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и М. Хаджиделева[16].

Изпращане на доброволците от Горно Броди в Македоно-одринското опълчение

Жителите на селото участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. През 1903 година селото пострадва при убийството на Гоце Делчев в съседното село Баница, както и след Илинденското въстание, когато много от жителите му са арестувани и заточени, а друга част се изселва в България.

След Илинденското въстание голямото екзархийско българско село се превръща в трън в очите на гръцките андарти и то многократно е нападано от гръцки чети, ръководени от Серския гръцки силогос. Постепенно отношенията между екзархисти и патриаршисти се изострят и четите на ВМОРО често са принудени да извършват наказателни акции срещу патриаршистите от Броди, окончателно приели елинизма. В битката си с гръцката въоръжена пропаганда селото си извоюва названието Малка София. В 1909 година за мюдюрин в Горно Броди е назначен бившият четник Владимир Икономов.[17]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война, когато в селото има 1100 къщи и над 8000 жители.[18] При избухването на войната сто и седем души от Горно Броди са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Горно Броди

По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година Горно Броди е унищожено напълно с артилерийски огън от гръцките войски като жителите му, които успяват да се спасят, избягват в България.[20]

В 1913 година гръцки учител в Горно Броди става Астериос Зорбас.[21]

След катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в 1923 година в Горно Броди са заселени много бежанци гърци от Мала Азия и Източна Тракия. Компактни маси българи от Горно Броди се установяват в Неврокоп (Гоце Делчев) (200 семейства) и Пловдив (300 семейства).[22] Значителни групи бежанци от селото има в Пазарджик, Пещера, Батак, София.[23]

Според преброяването от 1928 година Горно Броди е изцяло бежанско с 85 бежански семейства с 285 души.[24]

През април 1941 година българската армия навлиза в източната част на Егейска Македония и Горно Броди с цяло Серско влиза в границите на България. Според българските статистики в селото има около 50 български гъркомански семейства и 50 гръцки колонисти, които живеят в центъра на селото около извора Кладнец, а останалата част от селото е в развалини, над които стърчи оцелялата часовникова кула.[25] Българските власти провеждат политика за насърчаване на завръщането на бежанците българи и изселване на придошлите гърци. В 1944 година селото окончателно влиза в рамките на Гърция.

По време на Гражданската война в Гърция селото е отново изгорено, тъй като е база на ЕЛАС. След това то е отново възстановено и в него живеят 200 гръцки семейства колонисти и 50 семейства от български произход.[26]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Баждаров

Като голямо средище на късното Българско възраджане Горно Броди е дало няколко големи личности на българската нация. От тук са хайдутите Георги Зимбилев и Георги Посерото, революционерите Димо Хаджидимов, Георги Радев, Атанас Свещаров и Георги Баждаров, художникът Аргир Калъчев и видният общественик Никола Димков, д-р Димитър Пасков, изобретател на лекарството против детски паралич нивалин. Жител на Горно Броди от по-ново време е гръцкият поет Тасос Стамбулоглу.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 82.
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 103.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 20.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София, 1970, стр. 179.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.116-117.
  6. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 186-187.
  7. Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.47-48.
  8. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
  9. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  10. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, книга XXXVI, 1891. с. 835. Посетен на 2014-11-03.
  11. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, книга XXXVI, 1891. с. 836. Посетен на 2014-11-03.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 198-199.
  14. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140 – 141.
  15. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.59
  17. Дебърски глас, година 1, брой 28, 11 октомври 1909, стр. 3.
  18. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
  20. Иванов, Йордан. "Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.22.
  21. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 2014-11-22.
  22. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  23. Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.84.
  24. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  25. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  26. Иван Катарджиев. „Серската област“, Скопје, 1961, стр.95 и сл.
     Портал „Македония“         Портал „Македония