Георги Зимбилев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за просветния деец. За хайдутина вижте Георги Зимбилев (войвода).
Георги Зимбилев
български просветен деец
Роден
1820 г.
Починал
март 1880 г. (60 г.)

Георги Иванов Зимбилев или Георги Даскала е изтъкнат български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония,[1][2] един от най-известните възрожденски учители в Неврокопско, Драмско, Мелнишко и Зъхненско.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1820 година в неврокопското село Либяхово, Неврокопско, тогава в Османската империя, в семейството на Иван Зимбилев Коджабашията - кмет на Либяхово.[4] Учи в Либяхово, а по-късно в училището към Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“, в който игумен е Теодосий Гологанов. След това завършва гръцка прогимназия в Сяр, където учи и турски език.[5] По-късно става учител в Либяхово.[3]

Първоначално Зимбилев преподава на гръцки език. През 1851 година прави опити за създаване на новобългарско училище в Либяхово и е първият учител в Източна Македония, който започва борба за замяна на езика на преподаване и богослужение с български. През 1852 година заминава за Драмско и Сярско, където също работи за налагане на българщината. Преподава гръцки език в Серския манастир.[6] Преподава в голямото село Просечен от 1851 до 1855 година, като е канен от много села. През учебната 1855 – 1856 година е учител в гръцкото село Кюпкьой.[3]

През 1856 – 1857 година Зимбилев се завръща като учител в Либяхово и започва да въвежда българския език в учебния процес, като работи за това предпазливо и методично.[7][3] В Либяхово Зимбилев за първи път въвежда изучаването на граматика, история, география, краснопис и аритметика.[8] Негови ученици там са Спас Прокопов[3] и Атанас Поппетров[8] – също бъдещи видни просветни дейци. В 1857 – 1861 година преподава също вече на български език в Гайтаниново, първоначално в къщата на Вълчо Сарафов, а по-късно е инициатор за събирането на пари и построяването на нова модерна училищна сграда.[8]

В 1860 година заради насаждането на българщината в Неврокопско е заплашван и в крайна сметка отвлечен от училището по поръка на гръцките духовни власти. След освобождаването си, приема новата покана от Просечен, и от есента на 1861 година започва да преподава там. В Просечен, въпреки огромната съпротива на гърцизма, също успява да създаде новобългарсок училище.[9] Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович, с когото се запознава, докато е учител в Серския манастир, и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали.[10] Под негово влияние през есента на 1861 година прави първото историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. Установява връзка със Сава Филаретов, който го насърчава в разпространението на българското образование в Неврокопско.[11] Поддържа връзка и с проветния деец Иван Балабанов, Теодосий Гологанов и архимандрит Исая Серски, с които обсъжда образователни проблеми.[9] Зимбилев разнася български вестници и книги. Зимбилев преподава в Просечен до 1868 година. В 1866 година просеченските български първенци му издават специално свидетелство, в което отбелязват най-голямото му старание за напредъка на учениците, както и за приличното му поведение като човек с честен и смирен характер.[9]

Синовете на Георги Зимбилев Михаил (прав)[12] и Иван (седнал)

В 1868 година постъпва като учител в голямото будно българско сярско село Горно Броди по покана на хаджи Димко Хаджииванов и със съгласието на владиката Неофит Серски. В Броди Зимбилев заменя гръцкия език с български[13] по желание на самите първенци на селото.[14] В Броди даскал Георги Иванов обучава около 400 ученици.[13] При него усвояват обучението на български език и някои учители. Много от неговите възпитаници-учители, като Никола Падарев, Петър Сарафов, Иван Мандиев, Димитър Мандиев и други, също стават общественици и борци за църковно-национална независимост.[15]

През декември 1869 година участва в Народния събор в Гайтаниново, на който е решено да се въведе български език в обучението и да се отхвърли върховенството на Вселенската патриаршия.[16][17] Съвместно с хаджи Димко Хаджииванов през 1869 - 1870 година обхождат 140 села на Сярската епархия и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Махзарите са подписани от всички селища без гръцкото градче Нигрита.[17]

В 1871 година Зимбилев напуска Броди и се връща в Либяхово и се жени за Евгения (Генка). В Либяхово продължава да превежда от гръцки на български неделни, празнични и други евангелия, молитви за водосвет, кръщение и венчания, слова за празнични дни. В продължение на няколко години събира и обработва демографски и фолклорни материали в Неврокопско, като специално внимание отделя на археологическите паметници.[17] Присъства учителския събор, на който на 6 август 1873 година е основано учителското дружество „Просвещение“.[18]

Заедно с брат си Атанас се занимава и с революционна дейност. Преследван от властите и патриаршиското духовенство след Априлското въстание от 1876 година Зимбилев е принуден три години да се крие.[19] На 20 май 1878 година от името на учителското дружество „Просвещение“, Зимбилев подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[20] В учебната 1879 - 1880 година е назначен за учител в българското училище във Фенер.[19][21]

Заболява от тиф и умира на 3 март 1880 година в руската болница в Цариград.[19][22]

Синът му Иван Зимбилев е български офицер, полковник.[23]

За Георги Зимбилев през 1891 година, изследователят на Източна Македония Георги Стрезов пише:

„ Даскал Георги е един от най-старите български учители. Той хвърлил първите семена не само в Неврокопско, но и в Сярско и Драмско.[24] “

През 1922 година, неговият ученик Атанас Поппетров пише за своя учител:

„ Блаженопочившия даскал Георги Ив. Зимбилев е първото и най-голямото светило за народа ни в Източна Македония в научно, просветно и народно отношение след 1850-та година. Неговите ученици са твърде много. Посятото от него семе даде изобилни добри плодове в цялата Източна Македония.[25] “

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Зимбилев
Коджабашията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Зимбилев
 
Георги Зимбилев
(1820 — 1880)
 
Петко Зимбилев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Зимбилев
(1860 — 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Попов
(1884 — 1928)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръстю Попов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Попов
(р. 1935)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, БАН, 1969. с. 21-22.
  2. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 356.
  3. ↑ а б в г д Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 11. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  4. ↑ Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 8, 10. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  5. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.36.
  6. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 22.
  7. ↑ Салгънджиевъ, Стефанъ К. Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда. Пловдивъ, Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ, 1906. с. 72. Посетен на 20 март 2016.
  8. ↑ а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 12. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  9. ↑ а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 13. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  10. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 156.
  11. ↑ Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането. София, Народна просвета, 1979. с. 193.
  12. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 25.
  13. ↑ а б Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 14. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  14. ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, том I. София, Наука и изкуство, 1970. с. 185. Посетен на 20 март 2016.
  15. ↑ Баждаровъ, Георги. Горно Броди. 1929. с. 34 - 35. Посетен на 20 март 2016.
  16. ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, том I. София, Наука и изкуство, 1970. с. 217. Посетен на 20 март 2016.
  17. ↑ а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 15. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  18. ↑ Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 16. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  19. ↑ а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 17. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  20. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Издателство на БАН, 1970. с. 654 - 659.
  21. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253.
  22. ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел ІХ, Табло ХХХІІ-112, София, 1931.
  23. ↑ Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 18. Посетен на 20 март 2016. Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine.
  24. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 58-59.
  25. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр. 97.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Зимбилев&oldid=11542055“.