Теодосий Гологанов (игумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за игумена на Серския манастир. За скопския митрополит и негов племенник вижте Теодосий Скопски.

Теодосий Гологанов
български духовник
Роден
около 1800 г.
Починал
1888 г. (88 г.)
Мраморна плоча от църквата „Свети Димитър“ от 1880 г. с надпис, в който се споменава името на игумен Теодосий

Теодосий Лазаров Гологанов е български духовник, възрожденски деец и участник в църковно-националните борби на българите в Македония, йеромонах.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Търлис, Неврокопско, днес Ватитопос, Гърция. Учи в село Горно Броди при духовника Венедикт и в град Сяр. Според Георги Стрезов учи в гръцкото училище в Мелник, заедно с Неофит Рилски.[4] От 1823 година е монах в Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Придружава игумена Дамаскин в Цариград и събира подаяния за манастира в Зъхненско. С помощта на патриарх Григорий VI в 1835 година издейства разни привилегии за манастирските имоти. През 1838 година замества драмския митрополит, а от 1843 до 1860 година е дикей-граматик на манастира и учител там. Урежда добро манастирско училище, в което се обучават 30—40 българчета от околните каази. През 1845 година по негова покана руския славист Виктор Григорович посещава манастира.[5] В 1860 и 1867 година е митрополитски наместник в Сяр. Два пъти е игумен на манастира (1862-1866, 1870-1881).[6]

Гологанов е един от първите дейци по възраждането на българщината в Източна Македония, като в началото работи за това тайно и чрез други лица.[7] Подпомага развитието на новобългарската просвета и отварянето на български училища. През 1868 година съдейства за въвеждането на български език в училището на Горно Броди.[8] Той подарява 80 турски лири за довършването на новата училищна сграда в родното си село, започната по-рано от Иван Симеонов.[9] Участва в църковната борба за откъсване от Цариградската патриаршия.

Поддържа контакти със Стефан Веркович и го подпомага в неговите фолклорни и исторически изследвания. Спомоществовател е за издаването на книгите „Общое землеописание“, преведена от Константин Фотинов (1843) и „История на словенно-болгарския народ“, преведена от Петър Сапунов (1844).[10]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Гологанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
 
Теодосий Гологанов
(1800 – 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гологанов
(1839 – 1895)
 
Теодосий Гологанов
(1846 – 1926)
 
Никола Гологанов
(1850 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
(1865 – 1910)
 
Иван Гологанов
(1870 – 1908)
 
Спиро Гологанов
(1880 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Гологанов
(1893 – 1916)
 
Иван Гологанов
(1899 – 1969)
 
Димитър Гологанов
(1901 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.92.
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 215.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.182.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.57.
  5. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  6. Енциклопедия на българските родове.
  7. Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с.72.
  8. Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33-34.
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.57.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.645.
     Портал „Македония“         Портал „Македония