Константин Фотинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Фотинов
български книжовник и просветител
Бюст-паметник в двора на училище „Константин Фотинов“ в Самоков
Бюст-паметник в двора на училище „Константин Фотинов“ в Самоков

Роден
1790 г.
Починал
29 ноември 1858 г. (68 г.)
Константин Фотинов в Общомедия

Константин Георгиев Фотинов е възрожденски книжовник, просветител и преводач.

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в Кидония, Мала Азия при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис.

От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език.

Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в.

В Смирна се Фотинов се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери. Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в организирания от американците дългогодишен проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Ригс от своя страна подпомага финансово издаването на „Любословие“.[1]

Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.

Паметник на Фотинов в Самоков – скулптор Спас Киричева

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 12 – 13, 32.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Константинов, Георги. Константин Фотинов. // LiterNet, 2003.
  • Пундев, В. Гръцко-български литературни сравнения. – Списание на Българската академия на науките, 38, 1929, 147 – 165
  • Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]