Константин Фотинов
| Константин Фотинов | |
|---|---|
| български книжовник и просветител | |
 Бюст-паметник в двора на училище „Константин Фотинов“ в Самоков | |
| Роден |
1790 г.
|
| Починал | 29 ноември 1858 г.
Цариград, Османска империя |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | образование, медии |
| Константин Фотинов в Общомедия | |
Константин Георгиев Фотинов е български възрожденски книжовник, просветител и преводач.
Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив при Константин Иконом и в Кидония, Мала Азия, при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. Първоначално се гърчее и се подписва Фотиадис, като нарича елините свои предци.
От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език.
Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано и със своето разнообразно съдържание изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в.
В Смирна Фотинов се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език и заедно с когото съставя „Бележки за граматиката на българския език“, предназначени за обучението по български на други американски мисионери.[1] Фотинов свързва Ригс с Христодул Костович и Петко Славейков, които се включват в организирания от американците дългогодишен проект за пълен превод на Библията на новобългарски. Ригс от своя страна подпомага финансово издаването на „Любословие“.[2]
Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като „Гръцка граматика“ (1838), „Болгарский разговорник“ (1845), превежда от гръцки „Общое землеописание“ и други. С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX в.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Notes on the Grammar of the Bulgarian Language. Smyrna, 1844. Посетен на 1 септември 2018.
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 12 – 13, 32.
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- Любословие, или периодическо списание разных ведений. Смирна, 1842.
- Психология или душесловие за учение на децата. Смирна, 1844.
- Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т.1. Гръцка кореспонденция (ред. и прев. Данова, Н.). С., 2004.
- Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 581-600.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Константинов, Георги. Константин Фотинов. // LiterNet, 2003.
- Шишманов, И. Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 11, 1894, 591-763.
- Пундев, В. Гръцко-български литературни сравнения. – Списание на Българската академия на науките, 38, 1929, 147–165.
- Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994.
- Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 909-912.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|