Айвалък
| Айвалък Ayvalık | |
| — град — | |
 | |
 Айвалик откъм морето. | |
  Айвалък  Айвалък | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Балъкесир |
| Надм. височина | 77 m |
| Население | 37 197 души (2012) |
| Официален сайт | ayvalik.gov.tr |
| Айвалък в Общомедия | |
Айвалък или Айвалик (понякога Айвали или Айвалъ, на турски: Ayvalık; на гръцки: Αϊβαλί; на старогръцки: Κυδωνίαι) е град в Западна Турция. Разположен е на крайбрежието на Егейско море, срещу гръцкия остров Лесбос.Айвалък е столица на „Синята родина“ – националната доктрина, обхващаща зоните на морска юрисдикция (териториални води, континентален шелф и изключителна икономическа зона), обявени от Република Турция в Черно, Средиземно море и Егейско море.[1][2][3][4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Айвалък се намира на северозападното егейско крайбрежие на Турция. Срещу него гледа гръцкият остров Лесбос, а наоколо е разположен архипелагът на Айвалъшките острови. На юг от селището се намира тесен полуостров, а на изток се простират ниски хълмове, покрити с борове и маслинови дръвчета.
История
[редактиране | редактиране на кода]Айвалък е разположен в исторически регион, известен с античното си име Еолида. Руините на три важни древни града се намират съвсем близко оттук – Асос и Троя са на север, Пергамон е на изток. Планината Ида, която има важно значение в древногръцката митология, също е разположена наблизо и може да бъде видяна от центъра на градчето. В днешно време Айвалък и многобройните островчета, разпръснати в залива, са популярна туристическа дестинация. Районът на Айвалък е бил населен още от най-древни времена. Заради постоянната заплаха от пиратство, селищата на съседните островчета останали малки, с изключение на това на о. Джунда, който бил най-големият и близко разположен до сушата остров. След византийския период Айвалък скоро става част от Османската империя. Тогава той придобива важно търговско значение. Получава определена автономия и дори редица европейски сили създават тук свои консулства. До 1922 г. населението на града е съставено почти изцяло от гърци, които тогава са разменени с турци от Крит в резултат на междудържавно споразумение между Турция и Гърция.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Айвалък е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Айвалик
Александрос Айвалиотис, гръцки андарт- Георгиос Томбрас, гръцки андарт
Тодор Нешев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[6]- Яков Клеомвротос (1907 – 1987), гръцки духовник
Марко Мишаня, италиански виртуозен виолист, е първият и единствен получил почетно гражданство на град Айвалък[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://gazetepapalina.com.tr/ayvalik-mavi-vatanin-baskenti-ilan-edildi/
- ↑ https://www.bayburthaberajansi.com.tr/mustafi-tumamiral-doc-dr-cihat-yayci-bugun-savunma-sanayimizdeki-gelismeler-bizim-icin-buyuk-bir-sanstir/8826/
- ↑ https://www.egegundem.com.tr/video/24766104/yayci-bugun-savunma-sanayimizdeki-gelismeler-bizim-icin-buyuk-bir-sanstir
- ↑ https://www.msn.com/tr-tr/haber/other/m%C3%BCstafi-t%C3%BCmamiral-do%C3%A7-dr-cihat-yayc%C4%B1-bug%C3%BCn-savunma-sanayiimizdeki-geli%C5%9Fmeler-bizim-i%C3%A7in-b%C3%BCy%C3%BCk-bir-%C5%9Fanst%C4%B1r/ar-AA1DLWDO
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 493 и 827.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 493.
- ↑ Fahri Ayvalıklı Misciagna’dan çılgın İspanyol dansları // Посетен на 14 март 2023.
