Александрос Айвалиотис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александрос Айвалиотис
Αλέξανδρος Αϊβαλιώτης
гръцки андарт
Четата на Айвалиотис, който е в средата с цивилни дрехи
Четата на Айвалиотис, който е в средата с цивилни дрехи

Роден
Починал
1910 г.

Александрос Айвалиотис или Евритиотис (на гръцки: Αλέξανδρος Αϊβαλιώτης, Ευρυθιώτης) е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александрос Айвалиотис е роден в малоазийския град Айвалък[1]. Учи във Франция и Германия, но след смъртта на Павлос Мелас изоставя следването си, връща се в Македония и се поставя в услуга на Командния център на македонската борба в Солун. Основен организатор е на убийството на поп Стамат Танчев, протосингел на българската митрополия в Солун, което дезорганизира българските действия.[2]

Изпратен е от македонския комитет на обиколка в Македония. Запознава се с андартските чети в Серско и създава петнадесетчленна чета, действаща в Беласишко, Поройско, Петричко и Мелнишко. Става генерален началник на четите в този район. Действа и в района на Нигрита. Сътрудничи си със Стерьос Влахвеис, но не успява да намери общ език с Дукас Гайдадзис.[2] Сътрудничи и с гъркоманина Теодосий Ганчов. Айвалиотис оглавява и икономическата борба в Серско, като налага глоби на гърците, купуващи стоки от местните българи.[2]

Айвалиотис се сблъсква с останалите андартски капитани в Серско, тъй като се опитва да се наложи като единствен общ лидер. От съперничество убива андартския капитан Йоанис Кодзярис.[2]

След Младотурската революция тържествено слиза в Сяр с четата си.[2] Дори и при Хуриета капитан Александрос продължава да тероризира българските села, тъй като серският гръцки комитет е уплашен да не би да се засили противопатриаршисткото движение и патриаршистките български села да последват примера на Елшан и да преминат към Българската екзархия. От 21 до 25 август 1908 г. обикаля с андартите си селата Орляк, Сякавец, Мерджан, Мъклен, Долно Караджово, Долна Камила, Горна Камила, Календра и Хомондос и навсякъде заплашва със смърт всички, които биха се осмелили да се обявят против гръцката църква.[3]

Айвалиотис прави планове да стане генерал-губернатор на Македония, след като тя стане автономна. Сътрудничи си с младотурците и изпълнява тяхната молба да разкрие дейците на гръцкия комитет, като посочва и Йоанис Папазоглу. Гръцкият силогос „Орфей“ го отстранява и посочва мотивите си на гръцкото консулство. След убийството на Папазоглу в Солун от младотурците на 17 декември 1909 г. позициите му сред гръцката общност в Сяр стават още по-нестабилни. Гръцкият консул в Сяр Полихронидис иска инструкции от Централния комитет в Атина и получава заповед Айвалиотис да бъде екзекутиран, за да не последват нови разкрития на гръцки дейци. Дейците на „Орфеас“ започват да го следят. След като става ясно, че ще държи промладотурска реч в Димитрич, му е устроена засада от Константинос Хрисафис, сина на лекаря Анастасиос Хрисафис. Застрелян е от Андониос Доциос на моста на Струма, въпреки жандармерийския ескорт.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Αλέξανδρου Αϊβαλιώτη, Συλλογή Φωτογραφιών
  2. а б в г д Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 153. Посетен на 14 октомври 2013 г.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 233 – 234.
  4. Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 154. Посетен на 14 октомври 2013 г.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция