Хомондос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хомондос
Μητρούσι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 19 m
Население 1569 души (2001)

Хомондос още Хуманджа, Хуманджъ (на гръцки: Μητρούσι, Митруси, катаревуса: Μητρούσιον, Митрусион, до 1927 Χομόνδος, Хомондос[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 1569 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в центъра на Серското поле на западно от град Сяр (Серес) и северно от Еникьой (Проватас) на 19 метра надморска височина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според българския линвист Йордан Иванов името е повлияно от гръцки и получава гръцко окончание – ος (ос), но почива очевидно върху българското хомот (старобъларски: хомѫтъ), като промяната ντ > νδ (нт – нд) е станала на гръцка почва. Новото име Митруси е на името на гъркоманския андартски капитан, родом от Хомондос, Митруш Гоголаков.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Хомондос е чифлик в Серска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Хомудос (Homoudos) е посочено като село със 114 домакинства и 245 жители българи и 90 мюсюлмани.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Хумондос, чифлик на х. Думба и Ингилиз бей; на ЮЗ от Сяр 1 час. Почва твърде плодородна, но за то пък често във време на големи наводнения и съвършено ялова. 40 къщи, български.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 200 души българи християни, 50 турци и 20 черкези.[5]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хумандос (Houmandos) има 24 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, 12 власи и 48 цигани като в селото има основно българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Хомондос е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година Хомондос попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година Хомондос е смесено бежанско село с 252 бежански семейства с 1252 души.[8]

В 1927 година селото е прекръстено на Митруси.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хомондос
Починали в Хомондос
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Хаджипеев Пеев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Тодоров Джананов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Василев Хаджидобрев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χομόνδος -- Μητρούσης
  2. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 213.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.176
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200 – 201.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 67.
  10. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 167-171.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 459, л. 1а, 2
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 459, л. 1а, 2
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 459, л. 1а, 2


     Портал „Македония“         Портал „Македония