Фращани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фращани
Ορεινή
— село —
Общ изглед към Горно и Долно Фращани от планината Шарлия
Общ изглед към Горно и Долно Фращани от планината Шарлия
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Надм. височина 684-693 m
Население 820 души (2001)
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210-5
Фращани в Общомедия

Фра̀щани[1] (на гръцки: Ορεινή, Орини, до 1927 Φρασταινα, Фрастена[2]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), с 820 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Фращани е разположено на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в южното подножие на планината Шарлия (Врондо) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка. Селото традиционно се дели на Горно Фращани (693 метра надморска височина) и Долно Фращани (684 метра надморска височина) - днес Ано Орини и Като Орини или само Орини. Развалините на село Баница (Кариес) са на 4 километра от Фращани.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от началното жителско име *Хвращане: х(в)раст, старобългарското хврастъ, руско хворост с обичайна замяна хв > ф. Сравнима е местността Фращане във Витоша.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Местна легенда твърди, че името на селото е производно на връщане – преди 350-400 години в селото имало голяма епидемия от холера и цялото село било изоставено. Завърналите се впоследствие жители му дали новото име, за да ознаменуват завръщането си.[2]

Според легендата селото е основано от трима братя – Енчо, който живеел в местността Нагледа (Ναγλέδα), Юдан, който живеел в Юданово (Ιουντάνοβο) и Геракар, който живеел в Геракаре (Γερακαρέ). Тези три населени места се свързали поради страх от бандити.[4]

В края на XIX век Фращани е чисто българско село. Жителите на селото се занимават с рударство, като промиват руда по склоновете на Шарлия и я продават в другите мървашки села. След западането на рудодобива фращани започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.[5]

Църквата „Света Троица“ в Горно Фращани е от първата половина на XIX век,[6] а „Света Марина“ в Долно Фращани е от 1836 година.[7]

Жителите на Фращани участват активно в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Фращене (Fraschténe) е посочено като село със 107 домакинства с 345 жители българи.[9] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фращани:

Фращтен: християнско село, разделено на две части, горна и долна: Горен и Долен Фращен. 2 църкви; жителите българи се занимават със земеделие и превоз към града на товарни животни на въглища и дърва. Оттук минава пътят от Сяр към планината Шерлия, до чийто връх са два и половина часа, а до Сяр - 4 часа.[10]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Фращани като село с 227 български къщи.[11]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Долно Фращани, село на север от Сяр 3 1/2 часа. и на ЮЗ от Баница. Същото разстояние. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки и български, с гръцко училище с 25 ученика. Къщи 60; жители 350 души чисто българе.

Горно Фращане, село 1/4 час на СИ от Долно Фращане. Пътят е също тъй стръмен; същото състояние на жителите. Църква „Св. Дух“, дето се чете смесено; гръцко училище с 15 ученика. 60 къщи всички българе.[12]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Фращанъ живеят 545, а в Долно Фращанъ - 780 българи.[13]

Всички жители и на двете села са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Фращани има 1120 българи екзархисти, а в Горно Фращани - 768. И в двете села функционират български училища.[14] На 16 юли 1909 година видният екзархист Костадин Петров е убит от гръцки терористи между селата Календра и Еникьой.[15]

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Фращани учител е Велик Георгиев, където учениците са 28 (27 момчета и 1 момиче), а в Долно Фращани учител е Паско Илиев, където учениците са 29 (27 момчета и 2 момичета).[16] Константин Георгиев посочва още, че Долно Фращани има 150 къщи, които са разположени в две махали и в двете има църкви.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Фращани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] По време на войната Фращани е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава в Горно Фращани има 120, а в Долно Фращани – 150 къщи.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката армия достига до селото на около 10-11 юли 1913 г.[18] Няколко дена преди пристигането на гръцките войски местното население било предупредено, че гърците при окупацията ще провеждат наказателни мерки. Ще търсят първо учителя и свещеника. Учителя Велик Георгиев и други селяни натоварват каквото могат да вземат и заминават за вътрешността на България.[19] През юли 1913 г. селото е опожарено от гръцката армия.[18] След Междусъюзническата война през 1913 година, по силата на Букурещкия договор, селото остава в пределите на Гърция. Според преброяването на новите провинции на Кралство Гърция от 1913 г. Горно Фращани наброява 532 души, а Долно Фращани - 691 души.[20] След войната от Горно Фращани се изселват десет български семейства, а в 1925 година всички останали като остават само 23 гъркомански. От Долно Фращани се изселват само 10-15 семейства, а останалите гъркомански остават в селото. Бежанците от Горно Фращани са заселени в Селджиково (Калояново), Пловдив, Сливен, Неврокоп (Гоце Делчев), Белица, а от Долно Фращани в Свети Врач (Сандански) и Неврокоп.[5]

В 1927 година селото е прекръстено на Орини, в превод планинско.[21] По споготбата Моллов – Кафандарис и предхождащите я споразумения, имотите на емигриралите българи са оценени от смесени комисии на много ниски цени и ликвидирани от гръцка страна с издаването на облигации и бонове. Облигациите се търгуват на безценица в България, а които не са продадени, с идването на комунизма са анулирани.

По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото е интернирано в Сяр. Жителите на Фращани и до днес говорят български език.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Фращани
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Христов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, от Долно Фращани[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Дуалчев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Иванов Дерменджиев (1912 - ?), участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1947 - 1948), ранен е изпратен на лечене във Варна, където остава да живее, оставя спомени[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Продромов (Проданов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, роден в Долно Фращани[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Велик Георгиев (1883 - 1947), учител в Горно Фращани до 1913 г.[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Аргиров, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев Терзийски, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте (Кръсто, Кръстьо) Стефанов, македоно-одрински опълченец, 22 (24, 25)-годишен, от Долно Фращани, земеделец и кираджия, II отделение, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина, родом от Долно Фращани[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Пантушев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Занев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 4 рота на 5 одринска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Зарев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Запрев (Запров, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, златар, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, роден в Долно Фращани[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[32]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Варианти на името Фра̀щене, Фращени, Фращен, Фращан.
  2. а б в „Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία.“, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928200620/http://www.orini.gr/FILES/FRAME/olo.htm, посетен 28 септември 2007 
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 211.
  4. „Κοινότητα Ορεινής. Μια προσωπική μαρτυρία.“, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928200620/http://www.orini.gr/FILES/FRAME/olo.htm, посетен 28 септември 2007 
  5. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21.
  6. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 3 ноември 2014.
  7. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 3 ноември 2014.
  8. Христо Христов. „Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век“. София, 1964.
  9. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 117.
  10. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
  11. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  12. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 836 - 937.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  15. Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 4.
  16. а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  18. а б Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“. Приложение С.
  19. По спомени на очевидци от селото.
  20. Demombrement des habitants des nouvelles provinces de la Grece de 1913, Athens 1915, p. 45.
  21. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  24. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 133. Посетен на 31 август 2015.
  25. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 296.
  26. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Проф. Марин Дринов“, 2005. с. 141, 148.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 645.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 537.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  31. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820.
     Портал „Македония“         Портал „Македония