Горно Караджово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.
| Горно Караджово Μονοκκλησιά | |
  Горно Караджово  Горно Караджово  Горно Караджово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 398 души (2001) |
| Пощенски код | 620 47 |
| Телефонен код | 23240-6 |
Горно Караджово или Големо Караджово (на гръцки: Μονοκκλησιά, Моноклисия, до 1926 - Καρατζά Κιόι, Карадзакьой,[1]на турски: Karacaköy) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 398 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в центъра на Сярското поле на левия бряг на Струма (Стримон) на 25 западно от град Сяр (Серес) и 1 километър южно от Еникьой на 15 метра надморска височина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Горно Караджово е българско село в Сярска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Големо Караджа (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души българи християни.[4]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.[6] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).[7]
Българското екзархийско село е трън в очите на гръцките андарти, действащи в Източна Македония. На 25 октомври 1906 година гъркоманския капитан Димитър Гоголаков извършва клане и палежи в селото, като 17 от жителите му са убити, а други 8 ранени. На същата дата в околностите на селото са жестоко избити с хладно оръжие десетина овчари. Анкетирано от австрийския консул в Солун, злодеянието на андартите предизвиква реакция в някои европейски столици.[8][9] Разследването на властите показва, че в подготовката на нападението са участвали гръцкият консул в Сяр и митрополит Хрисостом Драмски.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на Първата световна война на 2 октомври 1916 година в сражение близо до селото загива големият български поет Димчо Дебелянов. В 1926 година селото е прекръстено на Моноклисия.[11] Според преброяването от 1928 година Горно Караджово е смесено бежанско село със 79 бежански семейства с 346 души.[12]
В 1955 година е изградена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[13]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Караджово
Стою Белдонев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г., роден в Горно или Долно Караджово[14]
- Починали в Горно Караджово
- Ангел Иванов Мутафчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
- Георги Вълчев Георгиев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[16]
- Димитър Илиев Веселинов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]
- Димчо Дебелянов (1887 – 1916), български поет
- Иван Недков Капитонски, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[18]
- Илия Георг. (Георгев) Цеков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
- Маихаил (Михал) Българенски (Българейски), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[20]
- Методи Иванов Стоянов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[21]
- Петко Иванов Оковски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
- Петър Григоров Хаджисотиров, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
- Радой Хадживеликов, български военен деец, запасен поручик, загинал през Първата световна война[24]
- Христо Ив. Иванов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[25]
- Цвятко Христов Балабанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[26]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 143.
- ↑ Μητρούσης Γκογκολάκης
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.77.
- ↑ Аданър, Фикрет. Македонският въпрос. София, 2002. ISBN 9549055655. с. 231.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 16
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 157, л. 7а; оп. 1, а.е. 191, л. 5а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 28
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; оп. 1, а.е. 286, л. 48; оп. 3, а.е. 13, л. 23
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 48
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 7
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 59
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 62
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; оп. 1, а.е. 286, л. 80; оп. 3, а.е. 13, л. 40
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 1
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
