Направо към съдържанието

Долно Христос

Долно Христос
Κάτω Χριστός
Гърция
41.1205° с. ш. 23.4615° и. д.
Долно Христос
Централна Македония
41.1205° с. ш. 23.4615° и. д.
Долно Христос
Сярско
41.1205° с. ш. 23.4615° и. д.
Долно Христос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина94 m
Население347 души (2021 г.)

Долно Христос, Христос или Ристос (на гръцки: Κάτω Χριστός, Като Христос) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр, област Централна Македония и има 405 жители (2001).

Селото се намира на 7 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 3 километра северозападно от Кавакли (Левконас). Разположено е в Сярското поле, недалеч от югозападните склонове на планината Шарлия. През землището на селото преминава Европейски път E79.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В миналото селото се наричало Долене и се намирало по на север в планината Шарлия. До средата на XVIII век то е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“, за което притежавало султански ферман. През 1770 година чифлика е своеволно присвоен от бея Возникоглу и неговите наследници. Последен негов владелец е Сюлейман бей. На мястото на днешното село е имало друг чифлик.[1]

В XIX век Христос е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Христос (Christos) има 34 домакинства и 98 жители българи.[2] В 1878 година поп Иван от Христос е затворен в Сяр, защото въвел българския език в богослужението.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Ристос, чифлик на Ада бея серянин, на З от Вишен при полите на една вейка от Бродската планина. От Сяр пътят е равен и държи нещо около 1 1/2 час. Разказва се, че това село било чифлик на манастира Маргарит. Къщи 30 само български. Гръцка църква „Св. Гьорги“.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Христосъ има 240 жители българи християни.[5]

В първото десетилетие на XX век българското население на селото е в лоното на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Христос (Hristos) има 200 българи екзархисти, като в селото работи българско начално училище с 1 учител и 13 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Христос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. То се запазва като чисто българско село с 54 семейства, като кмет до 1940 година е Тодор Печанов. След изтеглянето на българските войски в 1944 година всички жители се изселват в България. Днес наследници на бежанци от Христос живеят в Петрич, Петричко, Пловдив, Кнежа и други.[1]

В 1986 година е построена църквата „Света Троица“.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Долно Христос на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Капсида[9][10] Καψίδα Агона Άγονα[11] ниви[10] на Ю от Долно Христос;[9] от капсида, „вид почва“, „изгоряло място“, от гръцкото καψίδα, „изгоряло място“[10]
Вишен[9] Βήσανη Халасмата Χαλάσματα[11] бивше село в Шарлия на ИСИ от Долно Христос и на СЗ от Метох[9]
Престо[9] Πρέστο Птион Πτύον[11] възвишение в Шарлия на З от Долно Христос[9] (244 m)[12]
Миш дере[13] или Мишки дере Μίσκι Ντερέ Орайон Рема Ώραΐον Ρέμα[11] дол на Ю от Мелникич; от миш, „мишка“[13]
Родени в Христос
  • Велик Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[14]
  • Златан Миленков, български общественик
  • Илия Стоянов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 4 рота на 5 одринска дружина[15]
  • Константин Кръстев (Костадин, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярската чета на Крум Пчелински, 4 рота на 15 щипска дружина[16]
  • Митруш Парасков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[17]
  1. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840 - 841.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  8. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 18 октомври 2019 г.
  9. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
  11. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
  12. Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539.