Баница (Шарлия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница
Καρυές
Камбанарията и руините от село Баница (2013)
Камбанарията и руините от село Баница (2013)
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Население 0 души (юни 1913)
Баница в Общомедия

Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1922 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото се намират на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от баня с наставка – ица. Сравними са серия имена в българската езикова област. Жителското име е ба̀нича̀нин, ба̀нича̀нка, ба̀нича̀не.[3]

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути. Около селото има много развалини в местностите Калъ̀та, Градище, Карпачѐ. На час северезападно има развалини на стара църква.[2]

Докъм средата на 19 век жителите на Баница промиват магнетитов пясък, като след замирането на железодобивната индустрия през втората половина на века баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница (Banitsa) има 101 домакинства с 330 жители българи.[4]

Камбанарията в Баница (2006)

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Баница:

Баница: християнско село, разположено в склоновете на Шерлия; 1 църква, 1 училище, жителите са българи, които се занимават със земеделие и снабдяват града с дърва и въглища; отстои от града на 2 часа.[5]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Баница като село със 131 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Баница, по пътя от Сяр за Броди, разположено в един дол, образуван от върховете Ляля, Саригяр и Капакли. Мястото бидейки каменисто, повечето жители слизат по полето за работа. Останалите са въгляри и кираджии. Църква „Св. Богородица“; пеят гръцки и училище с 20 ученика, тъй също гръцко. 90 къщи с население 450 души само българе.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.[8]

Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1080 българи екзархисти.[9]

Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с османска жандармерия загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски (църквата е единствената оцеляла сграда[10]).

В 1877 година в Баница служат униатските свещеници Димитър Ламашев и Захарий Запрев.[11]

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Баница функционира българско училище с учител Б. Христов, а учениците са общо 30 (27 момчета и 3 момичета).[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] През войната в 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 160 къщи.[2] Но в 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е разорено и изгорено от гръцката армия, като една част от населението е избито а друга, бяга в България.[13] Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места.[2] В 1922 година селото е прекръстено на Карие.[14] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[11]

Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната в селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ – „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата с апсидата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев.

През юни 2015 г. върху стената на камбанарията е поставена паметна плоча на Гоце Делчев от Костадин Костадинов и група родолюбиви българи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Баница
  • Flag of Bulgaria.svg Божик Василев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Григоров (Глигоров, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Атанасов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Запров (Запрев, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Пантушев (1879 или 1880 – 1944), български революционер от ВМОРО, съхранявал костите на Гоце Делчев до 1917 година, починал в Горна Джумая
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Костов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан (? – 1907), български революционер от ВМОРО, серски районен войвода от март 1907 година, когато замества убития Ташко. През април 1907 година загива в сражение с турски аскер[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета сярска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Запров (Ани Запрев, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Треньо Кърджиев, ятак на Гоце Делчев [24]
Починали в Баница
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Палянков, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Пейо Гарвалов (1876 – 1907), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Страхинов (1882 – 1903), четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Захариев, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 20.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 74.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228 – 229. (на руски)
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 836.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199. (на френски)
  10. а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  11. а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  13. Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 22 – 23.
  14. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  20. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 374.
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 156.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  24. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония