Баница (Шарлия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Баница
Καρυές
Камбанарията и руините от село Баница
Камбанарията и руините от село Баница
Гърция
41.2° с. ш. 23.6167° и. д.
Баница
Централна Македония
41.2° с. ш. 23.6167° и. д.
Баница
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Население (юни 1913) изселено души
Баница в Общомедия

Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1922 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото се намират на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от баня с наставка - ица. Сравними са серия имена в българската езикова област. Жителското име е ба̀нича̀нин, ба̀нича̀нка, ба̀нича̀нe.[3]

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути. Около селото има много развалини в местностите Калъ̀та, Градище, Карпачѐ. На час северезападно има развалини на стара църква.[2]

До към средата на жигелите на Баница промиват магнетитов пясък, като след замирането на железодобивната индустрия през втората половина на века баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница (Banitsa) има 101 домакинства с 330 жители българи.[4]

Камбанарията в Баница

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Баница:

„ Баница: християнско село, разположено в склоновете на Шерлия; 1 църква, 1 училище, жителите са българи, които се занимават със земеделие и снабдяват града с дърва и въглища; отстои от града на 2 часа.[5] “

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Баница като село със 131 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

„ Баница, по пътя от Сяр за Броди, разположено в един дол, образуван от върховете Ляля, Саригяр и Капакли. Мястото бидейки каменисто, повечето жители слизат по полето за работа. Останалите са въгляри и кираджии. Църква „Св. Богородица“; пеят гръцки и училище с 20 ученика, тъй също гръцко. 90 къщи с население 450 души само българе.[7] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.[8]

Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 080 българи екзархисти [9].

Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с османска жандармерия загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски (църквата е единствената оцеляла сграда[10]).

В 1877 година в Баница служат униатските свещеници Димитър Ламашев и Захарий Запрев.[11]

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Баница функционира българско училище с учител Б. Христов, а учениците са общо 30 (27 момчета и 3 момичета).[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] През войната в 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 160 къщи.[2] Но в 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е разорено и изгорено от гръцката армия, като една част от населението е избито а друга, бяга в България.[13] Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места.[2] В 1922 година селото е прекръстено на Карие.[14] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[11]

Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната в селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ - „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев.

През юни 2015 г. върху стената на камбанарията е поставена паметна плоча на Гоце Делчев от Костадин Костадинов и група родолюбиви българи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Баница
  • България Божик Василев (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[15]
  • България Иван Григоров (Глигоров, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина[16]
  • България Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[17]
  • България Иван Стоев (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[18]
  • България Илия Атанасов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[19]
  • България Михаил Запров (Запрев, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[20]
  • България Никола Мутафчиев - Кольо Баницалията (? - 1944), български революционер от ВМОРО, съхранявал костите на Гоце Делчев до 1917 година, починал в Горна Джумая[21]
  • България Петър Костов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[22]
  • България Стефан (? - 1907), български революционер от ВМОРО, серски районен войвода от март 1907 година, когато замества убития Ташко. През април 1907 година загива в сражение с турски аскер[23]
  • България Стоян Божинов (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета серска дружина[24]
  • България Яне Запров (Ани Запрев, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина[25]
Починали в Баница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Καρυαί
  2. ↑ а б в г д Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 20.
  3. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 74.
  4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
  5. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
  6. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  7. ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 836.
  8. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
  9. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 198-199.
  10. ↑ а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  11. ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 2015-10-13.
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  13. ↑ Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 22-23.
  14. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.109.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.184.
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.364.
  18. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.649.
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.64.
  20. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.264.
  21. ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54
  22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.374.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
  24. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.94.
  25. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.264.



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баница_(Шарлия)&oldid=7451911“.