Баница (Шарлия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
| Баница Καρυές | |
 Камбанарията и руините от село Баница (2013) | |
  Баница  Баница  Баница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Надм. височина | 690 m |
| Население | 95 души (1928 г.) |
| Баница в Общомедия | |
Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1922 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция. В битка при село Баница в 1903 година загива Гоце Делчев, водачът и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети.
География
[редактиране | редактиране на кода]Развалините на селото се намират на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.[2]
Етимология на името
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[3]
Според Йордан Н. Иванов името е от баня с наставка -ица. Сравними са серия имена в българската езикова област. Жителското име е ба̀нича̀нин, ба̀нича̀нка, ба̀нича̀не.[4]
Според Славчо Даскалов произходът на името е от началото на XIX век, след чумната епидемия от 1812 – 1814 година, през която голяма част от жителите на селото и околните махали измират. Оцелелите се събират в централната махала и започват да наричат това централно място Сбранище, име, което се трансформирало в Бранища, Бранище и Баница.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На 1 km южно от Баница са развалините на крепостта Кулата.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути. Около селото има много развалини в местностите Калъ̀та, Градище, Карпачѐ. На час северозападно има развалини на стара църква.[2]
Докъм средата на XIX век жителите на Баница промиват магнетитов пясък, като след замирането на железодобивната индустрия през втората половина на века баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.[2]
Развито е земеделието и скотовъдството. Селото е заможно, във всяка къща има най-малко по петнадесет овце. За полската работа не употребяват волски коли, а я извършват с коне и мулета. По минаващата през селото река има шест воденици, а под селото има и тепавица.[7]
След като през 1870 година, в резултат на борбите за българска църковна независимост, е учредена Българската екзархия, сред населението на Баница и околните села е проведено допитване дали да останат към Патриаршията или да преминат към Екзархията. Жителите на Баница гласуват за Екзархията и с това си навличат омразата на съседните махали, останали към Патриаршията.[5]
Селото е чисто българско. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баница (Banitsa) има 101 домакинства с 330 жители българи.[8]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Баница:
| „ | Баница: християнско село, разположено в склоновете на Шерлия; 1 църква, 1 училище, жителите са българи, които се занимават със земеделие и снабдяват града с дърва и въглища; отстои от града на 2 часа.[9] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Баница като село със 131 български къщи.[10]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Баница, по пътя от Сяр за Броди, разположено в един дол, образуван от върховете Ляля, Саригяр и Капакли. Мястото бидейки каменисто, повечето жители слизат по полето за работа. Останалите са въгляри и кираджии. Църква „Св. Богородица“; пеят гръцки и училище с 20 ученика, тъй също гръцко. 90 къщи с население 450 души само българе.[11] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.[12]
В православната църква на селото служат двама местни свещеници: Захари и Димитър. Училището е до църквата. Димитър Мардов от Каракьой, женен в Баница, е учител там, а към 1903 година е и председател на местната революционна организация. След 1903 година в селото учителстват Георги Ламурлиев от селото (след 1913 година учител в Белица) и Божил Арнаудов (после учител и секретар-бирник в Добринища).[5]
Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1080 българи екзархисти.[13]
Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с османска жандармерия загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски, като църквата е единствената оцеляла сграда.[14]
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Баница функционира българско училище с учител Б. Христов, а учениците са общо 30 (27 момчета и 3 момичета).[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15] През войната в 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 160 къщи.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е разорено и изгорено от гръцката армия, като една част от населението е избито, а друга бяга в България.[16] Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места.[2] Само няколко стари хора не избягват към България. Свещеникът Захари се установява във Фращене, след Букурещкия мирен договор се връща в Баница, но вероятно подгонен, и той бяга в Свободна България.[17]
В 1922 година селото е прекръстено на Карие.[18] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[19]
Селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната в селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ – „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата с апсидата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Баница
Божик Василев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина[20]- Иван Григоров (Глигоров, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина[21]
- Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[22]
- Иван Стоев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[23]
- Илия Атанасов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина[24]
- Михаил Запров (Запрев, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина[25]
- Никола Пантушев (1880 – 1985), български революционер от ВМОРО, съхранявал костите на Гоце Делчев до 1917 година, починал в гр. Белово
- Петър Костов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[26]
- Стефан (? – 1907), български революционер от ВМОРО, серски районен войвода от март 1907 година, когато замества убития Ташко. През април 1907 година загива в сражение с турски аскер[27]
- Стоян Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета сярска дружина[28]
- Яне Запров (Ани Запрев, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина[25]
- Треньо Кърджиев, ятак на Гоце Делчев [29]
- Починали в Баница
- Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой
- Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер от ВМОРО
- Димитър Палянков, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
- Пейо Гарвалов (1876 – 1907), български революционер от ВМОРО
- Стефан Страхинов (1882 – 1903), четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница
- Стоян Захариев, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Баница е наречена улица в квартал „Крива река“ в София (Карта).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Потомци на Баница (блог, посветен на село Баница)
- Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 20.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 74.
- ↑ а б в Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. София, Сема РШ, 2005. ISBN 954-8021-65-Х. с. 314.
- ↑ Κάστρο Ορεινής Σερρών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. София, Сема РШ, 2005. ISBN 954-8021-65-Х. с. 314.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228 – 229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 836.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199. (на френски)
- ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 141.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 22 – 23.
- ↑ Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. София, Сема РШ, 2005. ISBN 954-8021-65-Х. с. 318.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 374.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 156.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
- ↑ Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 101.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
