Баница (Шарлия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
|
Баница Καρυές |
|
|---|---|
 Камбанарията и руините от село Баница |
|
  Баница  Баница |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Население (юни 1913) | изселено души |
| Баница в Общомедия | |
Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1922 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на селото се намират на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от баня с наставка – ица. Сравними са серия имена в българската езикова област. Жителското име е ба̀нича̀нин, ба̀нича̀нка, ба̀нича̀не.[3]
Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути. Около селото има много развалини в местностите Калъ̀та, Градище, Карпачѐ. На час северезападно има развалини на стара църква.[2]
До към средата на жителите на Баница промиват магнетитов пясък, като след замирането на железодобивната индустрия през втората половина на века баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница (Banitsa) има 101 домакинства с 330 жители българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Баница:
| „ | Баница: християнско село, разположено в склоновете на Шерлия; 1 църква, 1 училище, жителите са българи, които се занимават със земеделие и снабдяват града с дърва и въглища; отстои от града на 2 часа.[5] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Баница като село със 131 български къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Баница, по пътя от Сяр за Броди, разположено в един дол, образуван от върховете Ляля, Саригяр и Капакли. Мястото бидейки каменисто, повечето жители слизат по полето за работа. Останалите са въгляри и кираджии. Църква „Св. Богородица“; пеят гръцки и училище с 20 ученика, тъй също гръцко. 90 къщи с население 450 души само българе.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.[8]
Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1080 българи екзархисти [9].
Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с османска жандармерия загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски (църквата е единствената оцеляла сграда[10]).
В 1877 година в Баница служат униатските свещеници Димитър Ламашев и Захарий Запрев.[11]
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Баница функционира българско училище с учител Б. Христов, а учениците са общо 30 (27 момчета и 3 момичета).[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] През войната в 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 160 къщи.[2] Но в 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е разорено и изгорено от гръцката армия, като една част от населението е избито а друга, бяга в България.[13] Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места.[2] В 1922 година селото е прекръстено на Карие.[14] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[11]
Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната в селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ – „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата с абсидата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев.
През юни 2015 г. върху стената на камбанарията е поставена паметна плоча на Гоце Делчев от Костадин Костадинов и група родолюбиви българи.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Баница
Божик Василев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[15]- Иван Григоров (Глигоров, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина[16]
- Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[17]
- Иван Стоев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[18]
- Илия Атанасов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[19]
- Михаил Запров (Запрев, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[20]
- Никола Мутафчиев – Кольо Баницалията (? – 1944), български революционер от ВМОРО, съхранявал костите на Гоце Делчев до 1917 година, починал в Горна Джумая[21]
- Петър Костов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[22]
- Стефан (? – 1907), български революционер от ВМОРО, серски районен войвода от март 1907 година, когато замества убития Ташко. През април 1907 година загива в сражение с турски аскер[23]
- Стоян Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета серска дружина[24]
- Стоян Захариев, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.[25]
- Яне Запров (Ани Запрев, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина[26]
- Починали в Баница
- Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой
- Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер от ВМОРО
- Димитър Палянков, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.[25]
- Кирил Коларов (1885 – 1916), български журналист
- Пейо Гарвалов (1876 – 1907), български революционер от ВМОРО
- Стефан Духов Търлишянчето, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.[27][25]
- Стоян Захариев, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.[25]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Потомци на Баница (блог, посветен на село Баница)
- Към Бяло море по стъпките на Гоце
- Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Καρυαί
- ↑ а б в г д Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 20.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 74.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116 – 117.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228 – 229.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 836.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 198 – 199.
- ↑ а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
- ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 22 – 23.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.109.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.184.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.364.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.649.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.64.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.264.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.54
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.374.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 94.
- ↑ а б в г Мичев. Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения – 9 септември 1944 – 1949, Издателство: СУ Св. Кл. Охридски, 1992, стр. 91.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
- ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 2. Посетен на 15 декември 2013 г.
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
