Адата (Сярско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Адата.
| Адата Αδά | |
|---|---|
| — село — | |
  Адата  Адата  Адата | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | изселено души (?) |
Ада̀ чифлѝк (Ада чувлик) или често членувано Ада̀та (на гръцки: Αδά) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намирало се е югозападно от Сяр, в заблатената местност на север от Струма, между селата Долна Камила и Къспикеси.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името е от турското ada çiflik, стопанство при остров.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Адата е малък чисто български чифлик, числящ се към Сярската кааза. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адата (Adata) има 40 домакинства с 45 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Адата, на ЮИ от града 2 часа, близо до реката Та Яни. Околното поле блатисто, но твърде плодородно. Жителите се ползуват наполовина от житните произведения, 20 къщи, 100 жители българе.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Адата има 180 жители българи християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Адата (Adata) се състои от 184 жители българи патриаршисти гъркомани и 6 цигани.[5]
Селяните от Ада се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 68.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
