Направо към съдържанието

Лакос

Лакос
Λάκκος
— село —
Гърция
41.1483° с. ш. 23.6274° и. д.
Лакос
Централна Македония
41.1483° с. ш. 23.6274° и. д.
Лакос
Сярско
41.1483° с. ш. 23.6274° и. д.
Лакос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областШарлия

Ла̀кос или с редукция Лакус (на гръцки: Λάκκος) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.

Намира се на 7 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) и Сминица (Меникио). От мощен карстов извор над селото води началото си къс, но пълноводен приток на Серовица – Янѝна, край който в миналото има много воденици.

Според българския лингвист Йордан Н. Иванов името е гръцкото λάκκος, ров.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През средновековието селото се намирало на 3 km северно от Сяр и се наричало Велище, разрушено от турците. Останала само църквата „Свети Никола“, просъществувала до 1918 година.[2]

Селото се споменава в османски документ от втората половина на XV и началото на XVI век под днешното си име Лакос с 28 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]

През XIX век Лакос е малко чисто българско село, числиящо се към Сярската кааза. Църквата „Свети Димитър“ е издигната и изписана в 1867 година.[4] Лакос е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“. Населението се препитава със скотовъдство, малко земеделие и производство на вар. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Лакос (Lakos) има 41 домакинства със 160 жители българи.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лакос:

На половин час на север от манастира се намира село Лакос с 1 църква. Около него има много пещери, в една от тях е живял Св. Йоан, ктиторът на споменатия манастир и затова тя носи името Ктиторова пещера. Жителите са българи, занимават се със земеделие; отдалечено е от града на 2 часа.[6]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Лакос като село с 41 български къщи.[7] В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Лакос, малко селце на С от манастира 1/4 час. Понеже мястото е каменисто и няма земя за оран, жителите се разпръсват по ближните села за работа; повечето са бедни дървари. Църкуват се в манастира; училище няма; 25 къщи със 175 д. жит. българе.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 400 жители българи християни.[9]

Жителите на селото се занимават със скотовъдство и малко земеделие – отглеждат се хубави маслини. Около Лакос има няколко пещи за вар, които задоволяват нуждите на Сяр.[2]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Лакос се състои от 520 жители българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Лакос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

През войната селото е освободено от българската армия, но през Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия.[13] 70 семейства се изселват в България. Останалите се пръсват из близките села и в Сяр, а селото е заличено от картата. Наследници на бежанци от село Лакос днес живеят в Гоце Делчев и района, Пазарджишко, Пловдив, Асеновград, Хасково.[2]

Родени в Лакос
  • Георги Великов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишката чета, 3 рота на 15 щипска дружина[14]
  • Иван Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов, 15 щипска дружина[15]
  • Коста Кукето (1849 – 1896), български революционер
  • Павел Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[16]
  • Яков Гераков (Ιάκωβος Γεράκης), използвал псевдонима Оринос (Ορεινός), гръцки андарт, баща на политика Петрос Якову, името му носи улица в Сяр[17]
Свързани с Лакос
  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
  2. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
  3. Гандев, Христо. "Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване", Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  4. Митринов, Георги. Църквата „Св. Димитър“ в българското село Лакос, Сярско // Будител (1). януари-март 2012. с. 87-95.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 61-62. (на руски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 835.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
  13. Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.23.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  17. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 75. Посетен на 25 юни 2014.