Таската Серски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таската Серски
български революционер
Яне Сандански и Таската Серски
Яне Сандански и Таската Серски
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Таската Серски в Общомедия

Атанас Спасов Даскалов, известен като Таската Серски или Таската Врански[1], е български революционер, серски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Таската Серски, Никола Малешевски, Д. Зографски и Иван Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден е през февруари 1878[5] или в 1880 година[4][2] в село Враня, тогава в Османската империя.[2] Основно образование получава във Враня.[2] В 1901 година завършва българското педагогическо училище в Сяр.[6] В Сяр заедно с група ученици организира революционен кръжок, който взима участие в революционните борби като подпомага учителите революционери.[2] Няколко години след завършването си работи като учител в село Шугово.[7] В 1902 година е четник на Гоце Делчев.[3] В 1902 година заедно с Гоце Делчев пренася от Свободна България голямо количество оръжие за ВМОРО.[2] Участва в сражението на 21 април 1903 г. при село Баница, в което загива Гоце.[8]

Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Яне Сандански, Тодор Паница и Георги Казепов

По-късно е четник на Яне Сандански.[3] След Илинденското въстание, в началото на 1904 година е избран за околийски войвода на Серската революционна околия[2] и член на Серския революционен комитет.[8] Четата му е от 28 души четници, предимно дезертьори от Българската армия. Подвойводи са му Костадин Янчев, Димитър Терзийски и Димитър от Горно Броди.[9]

Взема участие в Младотурската революция и става активист на Народната федеративна партия – в 1910 г. е избран за член на Централното ръководство на партията. Участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев, Тодор Паница, Чудомир Кантарджиев, при детронирането на Абдул Хамид II.[3][8] През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[10]

През Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 15 щипска дружина.[11] След освобождението на Сяр през 1912 година е назначен за негов кмет.[3]

Погребението на Атанас Спасов.
Паметна плоча на къщата на Таската Серски във Враня

След войните в София е член на Временното представителство на бившата ВМОРО.[8] Убит е от член на десницата във ВМРО в 1923 година, на операционната маса в Александровската болница при операция от професор Александър Станишев.[3][13][14][3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кременлиев, Атанас. Таско войвода. Благоевград, Македонски научен институт, 2010. ISBN 9789548505253. с. 138.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.95
  2. ↑ а б в г д е ж Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 45.
  3. ↑ а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164.
  4. ↑ а б Енциклопедия България, том VI. София, Издателство на БАН, 1988. с. 350.
  5. ↑ Надгробен камък на Таската Врански на Софийските централни гробища
  6. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. ISBN 9540721407. с. 119.
  7. ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство – биография на Яне Сандански. София, Наука и изкуство, 1987. с. 177.
  8. ↑ а б в г Енциклопедия България, том VI. София, Издателство на БАН, 1988. с. 351.
  9. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475 – 481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  10. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  11. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 628, 894.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  13. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  14. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1402.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Таската_Серски&oldid=9454029“.