Таската Серски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Таската Серски
български революционер
Яне Сандански и Таската Серски
Яне Сандански и Таската Серски

Роден
Починал
7 юли 1923 г. (45 г.)
Таската Серски в Общомедия

Атанас Спасов Даскалов, известен като Таската Серски или Таската Врански[1], е български революционер, серски околийски войвода на ВМОРО.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Таската Серски е роден през февруари 1878[2] или 1880 година в село Враня, тогава в Османската империя.

Таската Серски, Никола Малешевски, Д. Зографски и Иван Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

В 1901 година завършва българското педагогическо училище в Сяр,[3] където организира революционен кръжок. Няколко години след това работи като учител в село Шугово.[4] Четник е на Яне Сандански и близък съратник на Гоце Делчев, при който е четник през 1902 година. Участва в сражението на 21 април 1903 г. при село Баница, в което загива Гоце.

След Илинденското въстание е серски районен войвода на чета в Серски революционен окръг с чета от 28 души четници, предимно дезертьори от българската армия.

Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Яне Сандански, Тодор Паница и Георги Казепов

Подвойводи са му Костадин Янчев, Димитър Терзийски и Димитър от Горно Броди[5].

Взема участие в Младотурската революция и става активист на Народната федеративна партия - в 1910 г. е избран за член на Централното ръководство на партията. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[6]

През Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 15 щипска дружина.[7] След освобождението на Сяр през 1912 година е назначен за негов кмет.

Погребението на Атанас Спасов.
Паметна плоча на къщата на Таската Серски във Враня

След войните в София е член на Временното представителство на бившата ВМОРО. Убит е от член на десницата във ВМРО в 1923 година, на операционната маса при операция от професор Александър Станишев.[9][10][11][12]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кременлиев, Атанас. Таско войвода. Македонски научен институт, Филиал Благоевград, 2010, 138 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.95
  2. Надгробен камък на Таската Врански на Софийските централни гробища
  3. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 119.
  4. Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство - биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 177
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  6. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 628, 894.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 164.
  10. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988 (статия Атанас Спасов).
  11. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  12. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 1402
     Портал „Македония“         Портал „Македония