Али паша (Сярско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Али паша.
Али паша
Νεροχώρι
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина30 m
Населениеизселено души (?)
Пощенски код-
Телефонен код-

Али паша (на гръцки: Νεροχώρι, Нерохори, до 1927 година Αλή Πασά, Али Паса[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия).

География[редактиране | редактиране на кода]

Руините на селото са разположени на няколко километра западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия) в посока село Хазнатар (Хрисохорафа).

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Али паша е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Али паша (Ali-pacha) е посочено като селище в Сярска каза с 40 домакинства, като жителите му са 140 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Али паша, чифлик на Париш Андонаки от Сяр; до Джумая 3/4 час; път равен. Земя плодородна до немай-къде. Черкуват се в Хазнатар.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 384 жители българи християни.[4]

В първото десетилетие на XX век населението на Али паша (Ali-Pacha) е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 280 българи патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Али паша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Али паша
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Парашкалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539.