Хазнатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хазнатар
Χρυσοχώραφα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 29 m
Население 1347 души (2001)

Хазнатар или често членувано Хазнатаро (на гръцки: Χρυσοχώραφα, Хрисохорафа, до 1926 година Χαζνατάρ, Хазнатар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1347 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Серското поле северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското hazne, hazine, хазна и наставка -dar, -tar за nomena agentis от вида на байрактар.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Хазнатар, е малко чифликчийско село, числящо се към Серската кааза на Отоманската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Хазнатар (Haznatar) е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 46 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Хазнатар махала, чифлик на една серска бейска къща; на И от Борсук 1/2 час. Църква „Св. Богородица“; четът гръцки. 50 български къщи и 10 цигански. Училище гръцко с 30 ученика.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 560 жители, от които 500 българи християни и 60 цигани.[5]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Хазнатар се състои от 280 жители българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Хазнатар е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България - главно в град Петрич и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година, Хазнатар е смесено бежанско село със 145 бежански семейства с 571 души.[8]

През 1926 година селото е прекръстено на Хрисохорафа.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хазнатар
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Хазнатарски (Гогата Хазнатарски) (1877-1941), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мите Казаков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Преподобна Стойна (1883 – 1933), българска ясновидка


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χαζνατάρ -- Χρυσοχώραφα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 212.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 849.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  6. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
     Портал „Македония“         Портал „Македония