Бурсук (Сярско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бурсук
Λιμνοχώρι
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областБутковско езеро
Надм. височина20 m
Населениеизселено души (1936)

Бурсу̀к или членувано Бурсу̀ко (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1927 година Μπουρσούκι, Бурсуки[1]) е бивше село в Република Гърция, Егейска Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бурсук е било разположено на територията на дем Долна Джумая (Ираклия). Селото е залято от водите на превърнатото в язовир Бутковско езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от диалектното бурсу̀к, язовец.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Бурсук (Boursouk) е посочено като селище в Сярска каза с 15 домакинства, като жителите му са 49 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Борсук, чифлик, част от който принадлежи на х. Ахмет ефенди; 2 часа на З от Джумая. Излизат прочути дини; 60 къщи българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 360 жители, всички българи християни.[5]

Всички християни от Бурсук са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бурсук (Boursouk) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бурсук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от български части, но след Междусъзническата война в 1913 година остава в Гърция. Жителите на селото заедно с тези на Мантар и Порлида оказват съпротива на гръцките денационализаторски мерки и отказват да плащат владичина, да се поздравяват на гръцки за Великден, да признаят гръцкия поп и да се черкуват, а децата спират да ходят на училище, поради въведения в него гръцки език.[8]

През 1923 г. в близост до селото Тома Радовски е тежко ранен в двата крака при ожесточена престрелка с гръцки военни части.[9] След наводнение в 1936 година населението е изселено в Хазнатар и Бурсук е изоставено.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бурсук
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Баджов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Аврамов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Петков (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета и нестроева рота на Пета одринска дружина, ранен в Балканската война на 28 януари 1913 година, безследно изчезнал в Междусъюзническата на 16 юни 1913 година[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550 и 832.
  8. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 95.
  9. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 430, л. 12-13; ф. 3, оп. 12, а. е. 1294, л. 1-2.
  10. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550.