Мелникич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мелникич
Μελενικίτσι
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина184 m
Население759 души (2001)

Мелникич (на гръцки: Μελενικίτσι, Меленикици, катаревуса: Μελενικίτσιον, Меленикицион, до 1926 година Μελεγκίτσι, Меленкици) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 13 километра източно от Просеник (Скотуса). Селото е слято с Топалово (Неа Тиролои).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от Мелник < *Мельникъ, производно от мел, пясъчник, варовик, старобългарското мѣлъ и наставка -ич.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Мелникич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мелникич (Melnikitch) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 328 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Мелникич, на И от Ристос, при полите на същата вейка, както реченото село. Това село е чифлик на серянина Михаил и се отличава с църквата си и вилите на притежателя. Земята като в Ристос е от най-добрите; произвежда всичките жита, памук, сусам; само лозя не виреят. В църквата „Св. Архангел“ се чете гръцки. 90 къщи чисти българе.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелникич брои 550 жители българи.[4]

Всички християни от Мелникич са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 640 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученици.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Меленикици.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мелникич
Починали в Мелникич

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. Делчев, Гоце. Гоце Делчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  8. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 210.