Направо към съдържанието

Мелникич

Мелникич
Μελενικίτσι
Гърция
41.145° с. ш. 23.4411° и. д.
Мелникич
Централна Македония
41.145° с. ш. 23.4411° и. д.
Мелникич
Сярско
41.145° с. ш. 23.4411° и. д.
Мелникич
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина184 m
Население759 души (2001)

Мелникич (на гръцки: Μελενικίτσι, Меленикици, катаревуса: Μελενικίτσιον, Меленикицион, до 1926 година Μελεγκίτσι, Меленкици) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония.

Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 13 километра източно от Просеник (Скотуса). Селото е слято с Топалово (Неа Тиролои).

Римска вотивна стела на Асклепий от Мелникич. Серски археологически музей

Според Йордан Н. Иванов името е от Мелник < *Мельникъ, производно от мел, пясъчник, варовик, старобългарското мѣлъ и наставка -ич.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Мелникич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мелникич (Melnikitch) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 328 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Мелникич, на И от Ристос, при полите на същата вейка, както реченото село. Това село е чифлик на серянина Михаил и се отличава с църквата си и вилите на притежателя. Земята като в Ристос е от най-добрите; произвежда всичките жита, памук, сусам; само лозя не виреят. В църквата „Св. Архангел“ се чете гръцки. 90 къщи чисти българе.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелникич брои 550 жители българи.[4]

Всички християни от Мелникич са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 640 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученици.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Меленикици.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Мелникич на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Азандарка[7] Άζαντάρκα Андартиса Άντάρτισσα[8] местност на Ю от Мелникич[7]
Пашовка[7] Πασιοφκα Василика Βασιλικά[8] местност на ЮЗ от Мелникич[7]
Калъчкувица[9] Καλιτσικουβίτσα Вактирия Βακτήρια[8] ниви на СИ от Мелникич; от калъчка < калъч < турското kalıç, „сабя“ и топонимична наставка[9]
Таушан[7] Ταουσιάν Λόφος Лагокорифи Λαγοκορυφή[8] възвишение на З от Мелникич (96,7 m)[7]
Калдъръм[7] Καλτερίμ Петродес Πετρώδες[8] връх на И от Мелникич и местност на СЗ от Мелникич и на СИ от Кула[7]
Копана вода[7] Κοπάνα Βόδα Потистра Ποτίστρα[8] местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7]
Ирминден и Ирминдин[10] Ίρμινές Клефтес Κλέφτες[8] оброк над Метох, посещаван на 1 май, празника на Пророк Йеремия[10]
Лигинско или Лигин чифлик[11] Λιγίντκα Нифорема Νυφόρεμα[8] река в Шарлия на И от Мелникич[7] и местност на ЮИ, в която до 1916 година е имало чифлик, собственост както и Мелникич на Михал Александър от Солун; вероятно от леген, което е от λεγένι във връзка с теренната форма, сравнимо е Легенъ градъ край Тетово[11]
Лейни[7] или Легини[12] Λεγίνι Марамена Μαραμένα[8] местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7]
Пладко Πλάντκου Плати Рема Πλατύ Ρέμα[8] река
Бара[7] Μπάρα Стенома Στένωμα[8] местност в Шарлия на ИСИ от Мелникич[7]
Родени в Мелникич
Починали в Мелникич
  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
  9. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
  10. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 128.
  11. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
  12. Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  14. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  15. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 210.
  16. Христо Попстоянов с. Мелникич, Серско, Егейска Македония. - "Из миналото на манастира "Св. Иван Предтеча" в Серско", публикувано в сп. "Македонски преглед", год. I, книга I, юли 1924 година // strumski.com. Посетен на 22 октомври 2023.