Мелникич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелникич
Μελενικίτσι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 184 m
Население 759 души (2001)

Мелникич (на гръцки: Μελενικίτσι, Меленикици, катаревуса: Μελενικίτσιον, Меленикицион, до 1926 година Μελεγκίτσι, Меленкици) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 759 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 13 километра източно от Просеник (Скотуса). Селото е слято с Топалово (Неа Тиролои).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от Мелник < *Мельникъ, производно от мел, пясъчник, варовик, старобългарското мѣлъ и наставка -ич.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Мелникич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мелникич (Melnikitch) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 328 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Мелникич, на И от Ристос, при полите на същата вейка, както реченото село. Това село е чифлик на серянина Михаил и се отличава с църквата си и вилите на притежателя. Земята като в Ристос е от най-добрите; произвежда всичките жита, памук, сусам; само лозя не виреят. В църквата „Св. Архангел“ се чете гръцки. 90 къщи чисти българе.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелникич брои 550 жители българи.[4]

Всички християни от Мелникич са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 640 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученика.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Меленикици.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мелникич
Починали в Мелникич

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  6. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  8. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 210.
     Портал „Македония“         Портал „Македония