Прокопий Мелнишки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прокопий
български духовник
Роден
Починал

Прокопий (на гръцки: Προκόπιος) е български духовник, последователно митрополит на Херцеговинска и Мелнишка епархия на Цариградската патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Светското име и датата на раждане на Прокопий не са известни.[1] Той е роден в българско семейство в сярското село Мелникич. Серските гръцки подконсули Г. Лангадас и Аристидис Метаксас го определят като „българин по род“ (Οὗτος Βούλγαρος ὤν τό γένος), но според съвременния гръцки изследовател Йоанис Бакас това се дължи на политиката му, а не на „славофонията“ му.[2] Сръбският духовник и историк епископ Сава Шумадийски също го определя като „българин по рождение“.[3] Относно родното му място съществуват и други мнения, като за такова се сочат сярското село Кула и градчето Нигрита. Последната теза е отхвърлена като недостоверна.[4] Светската му фамилия е Бояджиев или Деспотов (Βογιατζής, Δεσποτίδης).[5]

Той получава образование в манастира „Свети Йоан Предтеча“ край град Сяр, където приема монашески сан.[6] За това се съди по тесните връзки с манастира и приятелството му с игумена Теодосий Гологанов.[2] Запознава се с митрополит Неофит Драмски, който от 1836 до 1838 година е наместник на Сярската митрополия. През 1842 година Неофит е преместен в Деркоската митрополия и той взима със себе си Прокопий, който в 1849 година е ръкоположен за архидякон.[2]

Трикийски епископ[редактиране | редактиране на кода]

На 14 май 1849 година Прокопий е избран за трикийски епископ в Лариската митрополия. През 1854 година той взема участие в гръцкото въстание в Тесалия, поради което е осъден от властите за революционна дейност. Пред септември 1854 година е свален с патриаршеско и синодално решение и заедно с други клирици, участвали във въстанието, е заточен в Иверския манастир, Света гора.[7][2]

Епитроп на Мелнишка епархия[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен Прокопий, който е българин

В 1857 година е реабилитиран, напуска Света гора, и от юли 1857 година е изпратен за наместник на мелнишкия митрополит Дионисий. До 20 септември 1863 година той е реален управник на Мелнишката епархия, тъй като митрополитът участва в заседанията на Светия Синод в Цариград.[2] В Мелник Прокопий работи за изглаждане на отношенията между българи и гърци, както и за добро съжителство с турците и посредничи пред агата на Мелник за отмяна на несправедливи решения.[8] Тъй като не работи дейно за гръцките интереси е обвявен от подконсула на гръцкото сярско консулство Лангадас за „вероломен“ и обвинен в панславизъм.[8][7] Обвиненията идват, когато Прокопий при липса на образовани клирици в епархията, довежда в нея свещеници от Рилския манастир - вече виден български духовен център, които служат на български в селата, в които са поставени. Лангадас пише на външния министър Петрос Делиянис и се опитва чрез гръцкото посолство в Цариград да накара митрополит Дионисий да отзове Прокопий като епитроп и да бъде преместен в нетолкова критична митрополия.[8]

Херцеговински митрополит[редактиране | редактиране на кода]

Документът пристига в Цариград на 1 октомври, а още на 20 септември 1863 година Прокопий е избран за глава на Херцеговинската епархия в Мостар. На 20 януари 1864 година отпътува от Мелник[8] и на 6 април 1864 година пристига в Мостар.[3] В Херцеговина Прокопий остава девет години до 1875 година. Вика при себе си за протосингел Теодосий Гологанов, племенника на игумена на Серския манастир Теодосий, който обаче се замесва в революционна дейност и е арестуван от властите.[8]

Като херцеговински митрополит Прокопий се оказва много по-добър от предшествениците си. Харчи свои пари за обществени нужди, грижи се за просветното дело и защитава свещенството от турските зулуми. При управлението му в Мостар в 1868 година е обновена и осветена църквата на манастира Милешево, както и новият мостарски храм в 1873 година. С наближаването на войната между Черна гора и Турция, Прокопий подава молба за преместване.[3]

Мелнишки митрополит[редактиране | редактиране на кода]

На 12 (25) май 1875 година е избран за мелнишки митрополит[7][8] и на 7 юли 1875 година пристига в Мелник.[3] Характерен навик на Прокопий е често да обикаля архиерейските райони на епархията си.[9] В Мелник отново показва специален интерес за образованието на бъдещите духовници, но този път не води хора от Рилския манастир, а от Серския „Свети Йоан Предтеча“, където работи свещеническо училище. Така например моли игумена Теодосий да приеме различни ученици - Васил от Латрово, Атанас Стоянов от Голешово, Димитър Божиков от Савяк, обикновено срещу задължението да станат после свещеници.[10]

След избора му се изявява като върл гонител на българщината,[11] но по-късно започва явно да толерира българските училища и славянското богослужение в епархията си. Към 1881 година той успява да присъедини към Мелнишката епархия Горноджумайската каза, числяща се дотогава към Българската екзархия и гарантира на паството си, че богослужението и обучението в района ще продължат да се извършват на роден език.[12] По териториален обхват неговата епархия става първа в Македония, което укрепва позициите му.[13] Мелнишките гърци няколко пъти писмено се оплакват на Патриаршията и искат неговото отстраняване.[14] Прокопий е един от най-неудобните владици за гърцизма. Благодарение на пробългарската си политика, откритото толериране на българската просвета и богослужение и сътрудничеството си с Екзархията той се превръща в персона нон грата за Патриаршията. Под натиска на гръцката дипломация и при реалния риск Прокопий да присъедини на два пъти (през 1885-1886 и 1890 година) епархията си към Екзархията, Цариградската патриаршия прави два опита да го отстрани и още два да го преназначи в Мала Азия или Западните Балкани.[15]

Поддържа връзки със Стефан Веркович, препоръчан му от игумен Теодосий, и му дава данни за Демирхисарската, Мелнишката, Петричката и част от Сярската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[16]

Като мелнишки владика Прокопий подпомага основния ремонт на сградана на българското училище в града. Сътрудиничи с българския лидер Костадин Попстоянов, и по време на неговото управление сред българското население, което е мнозинство в епархията, няма силно антигръцко брожение.[17]

През 1891 година с Прокопий Мелнишки, няколко месеца преди неговата смърт се среща с Васил Кънчов, който описва посещението си така:

Той ме прие на салона много приветливо. Разговаряхме за българските училища, на които той никаква спънка не прави. Владиката беше много застарял и ослабнал; зрението му беше повредено. Той говори местното българско наречие, което му е родно. Доведохме разговора върху българското отцепление. — „Не ще ли бъде един бляскав венец на вашия живот, дядо, ако на стари години вие се отцепите от гръцката патриаршия, която толкова ви мрази? — казах му аз: — цялата епархия ще ви последва.“ — „Не може, синко — отговори владиката, — не става това. Аз скоро ще умра и народът тогава ще се оправи. До где съм жив, не може.“[18]

Прокопий Мелнишки умира на 28 август 1891 година. Той завещава на наследниците си да разпродадат вещите му и получените средства да се разпределят между училищата в Мелник, Сяр и родното му село. Серският силогос и Мелнишката гръцка община искат да отнемат имуществото му. Цариградската патриаршия изпраща свой представител, който се опитва да оспори завещанието. След намесата на османските власти въпросът е уреден съгласно волята му. По този повод гръцкият вестник „Неологос“ посмъртно хули митрополита и го обвинява за поведението си, „защото е бил и същински българин“.[19]

Според отец Ангел Столинчев, гърците не позволяват Прокопий Мелнишки да бъде погребан при митрополитската църква „Свети Николай“. Погребан е при манастира „Свети Никола“, като българин. По-късно костите му са извадени и разхвърляни.[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Към 1887 година Прокопий е най-възрастният ариерей в Цариградската патриаршия. Предполага се, че през 1891 година той умира на близо стогодишна възраст. – срв. Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 71. Според Георги Стрезов към 1890 година Прокопий е 70-годишен старец. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 72.
  2. а б в г д Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 68. Посетен на 11 януари 2014 г.
  3. а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 412. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  4. Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 71.
  5. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μελενίκου κυρός Προκόπιος. (;-1891). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 27 декември 2018.
  6. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 144.
  7. а б в Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 70-71.
  8. а б в г д е Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 69. Посетен на 11 януари 2014 г.
  9. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 70. Посетен на 11 януари 2014 г.
  10. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 72. Посетен на 11 януари 2014 г.
  11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  12. Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 70.
  13. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 144.
  14. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 70-72.
  15. Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 71.
  16. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
  17. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 125, 131.
  18. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 143.
  19. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 116.
  20. Столинчев, Ангел. Църква. Летопис на духовна околия Сандански. И на църковния разкол в отечеството летопис. Том първи, София, 2015, стр. 468.
Йосиф трикийски епископ
(14 май 1849 – септември 1854)
Антим
Григорий херцеговински митрополит
(20 септември 1863 – 25 май 1875)
Игнатий
Дионисий мелнишки митрополит
(25 май 1875 – 28 август 1891)
Александър
     Портал „Македония“         Портал „Македония