Дионисий Тапинос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дионисий
Διονύσιος
гръцки духовник
Роден
1799 г.
Починал
25 ноември 1881 г. (82 г.)

Образование Велика народна школа

Дионѝсий (на гръцки: Διονύσιος, Дионисиос) е гръцки духовник, мелнишки митрополит на Цариградската патриаршия от 1837 до 1875 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1799 година със светското име Йоа̀нис Тапино̀с (Ιωάννης Ταπεινός) в квартала на Цариград Бешикташ в семейството на Елевтериос и Мария. Учи във Великата народна школа. Като дякон става секретар и касиер на митрополит Захарий Халкидонски, а също и касиер на патриаршеската каса. В 1828 година заедно със Захарий Халкидонски, Йосиф Никейски, Мелетий Янински и Мелетий Лариски и великия протосингел заминават за Пелопонес като пратеници на Високата порта, за да постигнат успокояване на духовете по време на Гръцкото въстание. Срещат се и с Ибрахим паша и с Йоанис Каподистрияс, но не постигат нищо.[2]

През август 1837 година е избран за мелнишки митрополит, наследник на Григорий, и поема задълженията си през декември същата година. В 1846 - 1848 и в 1853 година е член на Светия Синод в Цариград. В 1847 година християните от епархията пишат на Антим VI Константинополски с молба митрополитът им да се върне в Мелник. В 1850 година избухва конфликт между митрополита и учителя Йованис Симдзос.[2]

Почти през целия период от 1850 до 1860 година Дионисий е в Цариград, като член на Синода и на други църковни длъжностти, като паството му често пише петиции за завръщането му. В 1857 година Дионисий е един от седемте клирици в Националното събрание в Цариград. При отсъствието си от Мелник, Дионисий управлява епархията чрез епитропи, предимно епископи.[3] В 1837 – 1839 година епитроп на епархията е бившият софийски и янински митрополит Йоаким,[4] в 1857 - 1863 година епитроп е бившият трикийски епископ Прокопий,[5] в август 1866 - декември 1867 - Антим Амфиполски,[6] а от 1 май 1869 до 5 април 1874 година - Мелетий Селевкийски.[6]

В делата на епархията се намесва и митрополит Яков Серски, който осведомява Дионисий за положението и вида в Сяр враждуващите епитропи за помирение.[3] От 1857 година йеродякон на Дионисий е Андроник Папаниколау от Клитория, Калавритско.[7]

На 1 юли 1862 година Дионисий изпраща като протосингел и епитроп във Валовища току-що завършилия Семинарията в Халки йеромонах Гервасий Сумелидис (1820-1906, по-късно от 1864 г. халдийски митрополит), който за по-добро разбиране на Божието слово започва обучение и проповядване на български език. Две години по-късно в 1864 година Дионисий изпраща като епитроп във Валовища сингела монах от Мадитос Андроник, който е дякон при Матей Самоковски.[8]

В 1864 година мелничани за пореден път искат от Патриаршията завръщането на Дионисий и той се връща на следната 1865 година, а в 1866 година възстановява със собствени средства изгорялата митрополия. Не след дълго отново заминава за Цариград.

В началото на 1869 година Светия Синод одобрява установяването на титулярна епископия в епархията за подобряване на пастирската грижа при дългото отсъствие на митрополита в Цариград.[9] В 1870 година жителите на казите Петрич и Валовища се оплакват до Патриаршията от митрополит Дионисий. Патриаршията на няколко пъти изпраща Дионисий в Горна Джумая, част от Самоковската епархия, за ръкополагане на свещеници, както и в Рилския манастир за ръкополагане на йеромонаси.[7]

По време на управлението си на Мелнишка епархия, Дионисий налага асимилаторска политика и се опитва да принуждава българи да се записват като гърци. Според някои източници Дионисий е подбудител за убиването на някои български мелнишки първенци. От друга страна гръцката църква полага големи усилия за съхраняването на християнството в Мелник.[10] През 1862 година Патриаршията му определя годишна заплата от 75500 гроша. От тази сума той не отделя нито грош за училища и просвета. Продава свещеническите санове и вместо определените 10 гроша за разрешително за брак взема по 50 гроша от по-бедните и по 100-150 от по-богатите. От продажбата на памук, вълна, добитък и жито, събрани от жителите на епархията, построява за 40000 гроша новата митрополитска сграда, като останалите 100000 гроша прибира в сандъците си.[11]

На 25 март 1875 година Дионисий подава оставка поради напреднала възраст и болест и се установява в Цариград, където умира на 25 ноември 1881 година. Погребан е в манастира „Животворящ източник“ в Балъклъ (Валукли). Голямата му библиотека е наследена от племенника му Елевтериос Тапинос.[7]

След оставката на Дионисий наместник във Валовища става епископ Неофит Врачански.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  2. а б Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 61. Посетен на 9 януари 2014 г.
  3. а б Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 62. Посетен на 9 януари 2014 г.
  4. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 65. Посетен на 11 януари 2014 г.
  5. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 67-68. Посетен на 11 януари 2014 г.
  6. а б Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 70. Посетен на 11 януари 2014 г.
  7. а б в Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 64. Посетен на 9 януари 2014 г.
  8. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 63. Посетен на 9 януари 2014 г.
  9. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 63-64. Посетен на 9 януари 2014 г.
  10. Македонски преглед, том 26, Македонски научен институт, 2003, стр. 145.
  11. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр.46.
  12. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 71. Посетен на 9 януари 2014 г.
Григорий мелнишки митрополит
(септември 1837 – 25 март 1875)
Прокопий
     Портал „Македония“         Портал „Македония