Вселенска патриаршия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Цариградската патриаршия)
Jump to navigation Jump to search
Вселенска патриаршия
Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως
Emblem of the Ecumenical Patriarch of Constantinople Bartholomew I.svg
Информация
Произлязла от Антиохийска патриаршия
Основана
основаване - 38 г.
автокефалия - 330 г.
Статут автокефална
Предстоятел Вартоломей I
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар новоюлиански, юлиански
Богослужебен език гръцки
Седалище Истанбул, Турция
Диоцез Гърция, Турция и други
Численост
Паство 3 500 000
Сайт http://www.ec-patr.org
Вселенска патриаршия в Общомедия

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (на гръцки: Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция. Катедрална църква на патриаршията е „Свети Георги“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. – от патриарх.

Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:

След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.

В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема „мегали идея“ и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.

След края на Втората световна война 1939-1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Глава на Вселенската патриаршия и на Светия Синод е архиепископът на Константинопол, Новия Рим и вселенски патриарх, пръв сред равни и съвместен държавен глава на Света гора Вартоломей I (1991-). Поместните православни църкви на Вселенската патриаршия се състоят от 6 архиепископии, 8 църкви и 18 митрополии, осем от които директно управлявани от вселенския патриарх. Три от шестте архиепископии имат свои митрополии - общо 17, които са част от техните диоцези. Две от църквите на патриаршията са автономни - Финландската православна църква и Естонската апостолическа православна църква.

Архиепископии[редактиране | редактиране на кода]

Карта на диоцеза на патриаршията в Гърция и Турция

Додеканезки митрополии[редактиране | редактиране на кода]

Други митрополии[редактиране | редактиране на кода]

Европа:

Америка:

Азия и Океания:

Автономни църкви[редактиране | редактиране на кода]

Други диоцези[редактиране | редактиране на кода]

  • Укпаинска православна църква на Западна Европа
    • Лондонска епископия
    • Западноевропейска епископия (Гент)

Света гора[редактиране | редактиране на кода]

Митрополии на Новите области (в Гърция)[редактиране | редактиране на кода]

Новите области са епархиите на Цариградската патриаршия, които попадат в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година и след края на Първата световна война в 1920 година. Те са под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, но са, без тези на Додеканезите, de facto администрирани от Църквата на Гърция според споразумение между двете църкви.

Титулярни епархии[редактиране | редактиране на кода]

Православните митрополии в Мала Азия в 1880
Архиепископии[редактиране | редактиране на кода]
Митрополии (в Турция)[редактиране | редактиране на кода]
  • Стара митрополия на Ефес
  • Стара митрополия на Ираклия и екзархия на Тракия
  • Стара митрополия на Кесария
  • Стара митрополия на Кизик
  • Стара митрополия на Никомидия
  • Стара митрополия на Никея и екзархия на Витиния
Епископии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]