Кисамоска и Селинска епархия
Тази статия е за православната епархия. За титулярната римокатолическа вижте Кисамоска епархия (Римокатолическа църква).
| Кисамоска и Селинска епархия | |
.jpg) Ротондата „Свети Архангел Михаил“ в Епископи | |
| Местно име | Ιερά Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου |
|---|---|
| Църква | Църква на Крит |
| Страна | Гърция |
| Център | Кисамос |
| Предстоятел | Амфилохий |
| Сан | митрополит |
| Сайт | www.imks.gr/index.php/el/ |
Кисамоската и Селинска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου, катаревуса: Ιερά Μητρόπολις Κισάμου και Σελίνου) e епархия на Църквата на Крит, полуавтономна църква на Вселенската патриаршия. Диоцезът е със седалище в град Кисамос, Гърция. Титлата на митрополита е митрополит Кисамоски и Селински, ипертим и екзарх на Западен Крит (Μητροπολίτης Κισάμου & Σελίνου, υπέρτιμος και έξαρχος Εσπερίας Κρήτης).[1]
Диоцез[редактиране | редактиране на кода]
Митрополията обхваща западните части на областна единица Ханя около Кисамос и Селино.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Седалището на митрополията Кисамос в Античността е пристанището на Полириния, най-старият дорийски град на Крит и е морският и търговски център на Западен Крит. Плиний (4,12,59) го поставя близо до Пергам и в Кидония, а Хиерокъл в своя „Синекдем“ го споменава между Кидония и Кантанос. Според Птолемей „град Кисамос“ се намира в днешния Кисамоски залив, оцелелите руини близо до Кисамоската крепост. Въпреки че се намира в близост до големия град Полириния, той е автономен полис и сече собствени монети, привилегия, която се поддържа до времето на Юстиниан. Градските стени са построени от венецианците, а някои части от тях все още съществуват. Крепостта също е венецианска.[2]
Каква е била първоначалната юрисдикция на Кисамоската епархия, не е известно, но като се има предвид, че в Селино е седалището на Кантанийската епископия (Επισκοπή Καντανίας), явно областта не винаги е била част от диоцеза на епархията.[2]
Кисамоската епископия е една от двадесетте раннохристиянски епископии на Крит, макар че първият споменат кисамоски епископ е на Евкис (Εὔκισσος), който присъства на Сердикийския събор в 343 година, а по-късно е известен Теопемпт (Θεόπεμπτος), участник в Шестия вселенски събор в 680/681 година. На Седмия вселенски събор през 787 година присъства Лъв Кисамоски (Κισάμου Λέων). На моливдовул, който се съхранява в музея на Ретимно и се отнася към края на V или началото на V век, има надпис „Църква на Кисамос“ (εκκλησία Κισάμου), докато в Парижкия тактикон 1555А (731-746) се споменава в тогавашната Критска митрополия кисамоски епископ, единадесети по ред.[2]
Дейността на епископията е прекъсната по време на арабската окупация в Крит (826 - 961 г.) и е възобновена през втория византийски период. През 1204 година, когато Крит попада в ръцете на Венецианската република, православният епископ е изгонен и е създадена латинска епископия. Изключение прави Герасим Палеокапас по време на късната венецианската власт, който очевидно е бил в уния с Рим. През този дълъг период на чуждестранно господство, православните критяни са принудени да ходят на Китира, която е седалище на архиепископия.[2]
От 1645 година с установяването на воюващия Крит на православния митрополит на Крит Неофит Пателарос, е възстановена и Кисамоската епархия. Епархията съществува през цялото време на османското владичество. Изключение правят годините 1831 - 1860 г., когато поради последователни критски въстания тя е обединена с Кидонийската епархия в Кидонийска и Кисамоска.[2]
През 1860 година епархията получава името Кисамоска и Селинска епископия. Тя се запазва и в Критската държава (1898 - 1912) и в Гърция. С акт на Вселенската патриаршия през 1962 година е издигната в Кисамоската и Селинска митрополия - заедно с другите митрополии на Крит.[2]
По време на Гръцкато въстание от 1821 година епископът на Кисамос Мелхиседек заедно с дякона си Калиник пострадват мъченически. Смъртната им присъда е извършена на платан на централния площад „Спландзия“ в Хания. Много духовници от епархията се отличават в революцията, като Мартиниан Перакис, епарх на Селино и Калист Йеронимон, по-късно епископ на Кидония. В Критско въстание от 1866 - 1869 година участват кисамоският епископ Герасим Стратигакис и йеромонахът и богослов Партений Перидис, който председателства общото събрание на въстанието, докато Емануил Каселос (от Селино) председателства сформираното революционно правителство.[2]
По време на Втората световна война районът на двете провинции пострадва силно. Епископ Евдоким Сингелакис е арестуван и заточен. Манастирът Гония е евакуиран и окупиран от германската армия и много други духовници са преследвани.[2]
Епископи[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Евкис | Εὔκισσος | в 343 | участник в Сердикийския събор | |
| Теопемпт | Θεόπεμπτος | в 680/681 | участник в Шестия вселенски събор | |
| Лъв | Λέων | в 787 | участник в Седмия вселенски събор | |
| Мисаил | Μισαήλ | |||
| Герасим | Γεράσιμος | |||
| Партений | Παρθένιος | |||
| Паисий | Παΐσιος | |||
| Мелхиседек | Μελχισεδέκ | 1818 - 1821 † | мъченик | ? - 1821 |
| Артемий | Αρτέμιος | 1831 - 1846 | ||
| Калист | Κάλλιστος | 1856 - 8 май 1858 † | ? - 1858 | |
| Герасим | Γεράσιμος | 15 април 1860 - 1868 | подал оставка | ? - 1886[3] |
| Мисаил | Μισαήλ | 1869 | ||
| Панарет | Πανάρετος | 26 юни 1875 – юли 1880 † | от римнийски е. | ? - 1880[4] |
| Партений | Παρθένιος | 22 януари 1887 – 21 юли 1892 | в камбанийски е. | 1830 - 1911[5] |
| Доротей | Δωρόθεος | 7 март 1893 - 12 декември 1902 † | 1854 - 1902[6] | |
| Антим | Άνθιμος | 20 юли 1903 - 17 август 1935 † | 1860 - 1935[7] | |
| Хрисостом | Χρυσόστομος | 9 февруари 1936 - 13 юни 1937 † | 1892 - 1937 | |
| Евдокимос | Ευδόκιμος | 13 март 1938 - 8 август 1956 † | 1887 - 1956[8] | |
| Ириней | Ειρηναίος | 8 декември 1957 - 16 декември 1971 | в м. на 25 септември 1962, в германски м. | 1911 - 2013[9] |
| Кирил | Κύριλλος | 16 февруари 1975 - 1979 | в гортински и аркадски м. | 1932 - 2005[10] |
| Ириней | Ειρηναίος | 26 януари 1981 - 24 август 2005 | от бивш германски м., подал оставка | 1911 - 2013[9] |
| Амфилохий | Αμφιλόχιος | от 4 октомври 1995 | р. 1964[11][12] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Βιογραφικό Σεβασμιωτάτου Μητροπολίτου κκ Αμφιλοχίου // Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Ιστορία Ιεράς Μητροπόλεως Κισάμου & Σελίνου // Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος πρώην Κισάμου και Σελίνου κυρός Γεράσιμος. (;-1886) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Πανάρετος. (;-1880) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Ιερισσού και Αγίου Όρους κυρός Παρθένιος. (1841-1911) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Δωρόθεος. (1854-1902) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Άνθιμος. (1860-1935) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Ευδόκιμος. (1887-1956) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ а б Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Κισάμου και Σελίνου κυρός Ειρηναίος. (1911-2013) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Γορτύνης και Αρκαδίας κυρός Κύριλλος (1932-2005) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Επίσκοποι // Посетен на 28 март 2020 г.
- ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Κισάμου και Σελίνου κύριος Αμφιλόχιος. (γεν. 1964) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
