Кисамоска и Селинска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за православната епархия. За титулярната римокатолическа вижте Кисамоска епархия (Римокатолическа църква).

Кисамоска и Селинска епархия
Rotunda2(js).jpg
Ротондата „Свети Архангел Михаил“ в Епископи
Местно име Ιερά Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου
Църква Църква на Крит
Страна Гърция
Център Кисамос
Предстоятел Амфилохий
Сан митрополит
Сайт www.imks.gr/index.php/el/

Кисамоската и Селинска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου, катаревуса: Ιερά Μητρόπολις Κισάμου και Σελίνου) e епархия на Църквата на Крит, полуавтономна църква на Вселенската патриаршия. Диоцезът е със седалище в град Кисамос, Гърция. Титлата на митрополита е митрополит Кисамоски и Селински, ипертим и екзарх на Западен Крит (Μητροπολίτης Κισάμου & Σελίνου, υπέρτιμος και έξαρχος Εσπερίας Κρήτης).[1]

Диоцез[редактиране | редактиране на кода]

Митрополията обхваща западните части на областна единица Ханя около Кисамос и Селино.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Седалището на митрополията Кисамос в Античността е пристанището на Полириния, най-старият дорийски град на Крит и е морският и търговски център на Западен Крит. Плиний (4,12,59) го поставя близо до Пергам и в Кидония, а Хиерокъл в своя „Синекдем“ го споменава между Кидония и Кантанос. Според Птолемей „град Кисамос“ се намира в днешния Кисамоски залив, оцелелите руини близо до Кисамоската крепост. Въпреки че се намира в близост до големия град Полириния, той е автономен полис и сече собствени монети, привилегия, която се поддържа до времето на Юстиниан. Градските стени са построени от венецианците, а някои части от тях все още съществуват. Крепостта също е венецианска.[2]

Каква е била първоначалната юрисдикция на Кисамоската епархия, не е известно, но като се има предвид, че в Селино е седалището на Кантанийската епископия (Επισκοπή Καντανίας), явно областта не винаги е била част от диоцеза на епархията.[2]

Кисамоската епископия е една от двадесетте раннохристиянски епископии на Крит, макар че първият споменат кисамоски епископ е на Евкис (Εὔκισσος), който присъства на Сердикийския събор в 343 година, а по-късно е известен Теопемпт (Θεόπεμπτος), участник в Шестия вселенски събор в 680/681 година. На Седмия вселенски събор през 787 година присъства Лъв Кисамоски (Κισάμου Λέων). На моливдовул, който се съхранява в музея на Ретимно и се отнася към края на V или началото на V век, има надпис „Църква на Кисамос“ (εκκλησία Κισάμου), докато в Парижкия тактикон 1555А (731-746) се споменава в тогавашната Критска митрополия кисамоски епископ, единадесети по ред.[2]

Дейността на епископията е прекъсната по време на арабската окупация в Крит (826 - 961 г.) и е възобновена през втория византийски период. През 1204 година, когато Крит попада в ръцете на Венецианската република, православният епископ е изгонен и е създадена латинска епископия. Изключение прави Герасим Палеокапас по време на късната венецианската власт, който очевидно е бил в уния с Рим. През този дълъг период на чуждестранно господство, православните критяни са принудени да ходят на Китира, която е седалище на архиепископия.[2]

От 1645 година с установяването на воюващия Крит на православния митрополит на Крит Неофит Пателарос, е възстановена и Кисамоската епархия. Епархията съществува през цялото време на османското владичество. Изключение правят годините 1831 - 1860 г., когато поради последователни критски въстания тя е обединена с Кидонийската епархия в Кидонийска и Кисамоска.[2]

През 1860 година епархията получава името Кисамоска и Селинска епископия. Тя се запазва и в Критската държава (1898 - 1912) и в Гърция. С акт на Вселенската патриаршия през 1962 година е издигната в Кисамоската и Селинска митрополия - заедно с другите митрополии на Крит.[2]

По време на Гръцкато въстание от 1821 година епископът на Кисамос Мелхиседек заедно с дякона си Калиник пострадват мъченически. Смъртната им присъда е извършена на платан на централния площад „Спландзия“ в Хания. Много духовници от епархията се отличават в револцията, като Мартиниан Перакис, епарх на Селино и Калист Йеронимон, по-късно епископ на Кидония. В Критско въстание от 1866 - 1869 година участват кисамоският епископ Герасим Стратигакис и йеромонахът и богослов Партений Перидис, който председателства общото събрание на въстанието, докато Емануил Каселос (от Селино) председателства сформираното революционно правителство.[2]

По време на Втората световна война районът на двете провинции пострадва силно. Епископ Евдоким Сингелакис е арестуван и заточен. Манастирът Гония е евакуиран и окупиран от германската армия и много други духовници са преследвани.[2]

Епископи[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Управление Забележка Години
Евкис Εὔκισσος в 343 участник в Сердикийския събор
Теопемпт Θεόπεμπτος в 680/681 участник в Шестия вселенски събор
Лъв Λέων в 787 участник в Седмия вселенски събор
Мисаил Μισαήλ
Герасим Γεράσιμος
Партений Παρθένιος
Паисий Παΐσιος
Мелхиседек Μελχισεδέκ 1818 - 1821 † мъченик ? - 1821
Артемий Αρτέμιος 1831 - 1846
Калист Κάλλιστος 1856 - 1858
Герасим Γεράσιμος 15 април 1860 - 1868 подал оставка ? - 1886[3]
Мисаил Μισαήλ 1869
Панарет Πανάρετος 26 юни 1875 – юли 1880 † от римнийски е. ? - 1880[4]
Партений Παρθένιος 22 януари 1887 – 21 юли 1892 в камбанийски е. 1830 - 1911[5]
Доротей Δωρόθεος 7 март 1893 - 12 декември 1902 † 1854 - 1902[6]
Антим Άνθιμος 20 юли 1903 - 17 август 1935 † 1860 - 1935[7]
Хрисостом Χρυσόστομος 9 февруари 1936 - 13 юни 1937 † 1892 - 1937
Евдокимос Ευδόκιμος 13 март 1938 - 8 август 1956 † 1887 - 1956[8]
Ириней Ειρηναίος 8 декември 1957 - 16 декември 1971 в м. на 25 септември 1962, в германски м. 1911 - 2013[9]
Кирил Κύριλλος 16 февруари 1975 - 1979 в гортински и аркадски м. 1932 - 2005[10]
Ириней Ειρηναίος 26 януари 1981 - 24 август 2005 от бивш германски м., подал оставка 1911 - 2013[9]
Амфилохий Αμφιλόχιος от 4 октомври 1995 р. 1964[11][12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βιογραφικό Σεβασμιωτάτου Μητροπολίτου κκ Αμφιλοχίου. // Посетен на 28 март 2020 г.
  2. а б в г д е ж з и Ιστορία Ιεράς Μητροπόλεως Κισάμου & Σελίνου. // Посетен на 28 март 2020 г.
  3. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος πρώην Κισάμου και Σελίνου κυρός Γεράσιμος. (;-1886). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  4. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Πανάρετος. (;-1880). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  5. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Ιερισσού και Αγίου Όρους κυρός Παρθένιος. (1841-1911). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  6. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Δωρόθεος. (1854-1902). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  7. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Άνθιμος. (1860-1935). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  8. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Κισάμου και Σελίνου κυρός Ευδόκιμος. (1887-1956). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  9. а б Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Κισάμου και Σελίνου κυρός Ειρηναίος. (1911-2013). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  10. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Γορτύνης και Αρκαδίας κυρός Κύριλλος (1932-2005). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
  11. Επίσκοποι. // Посетен на 28 март 2020 г.
  12. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Κισάμου και Σελίνου κύριος Αμφιλόχιος. (γεν. 1964). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 март 2020 г.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Гърция“         Портал „Гърция