Направо към съдържанието

Китроска, Катеринска и Платамонска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за православната епархия. За едната титулярна католическа вижте Китроска епархия (Римокатолическа църква). За другата вижте Платамонска епархия (Римокатолическа църква).
Китроска, Катеринска и Платамонска епархия
Митрополията в Катерини
Местно имеΙερά Μητρόπολις Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος
ЦъркваВселенска патриаршия
(Църква на Гърция)
СтранаГърция
ЦентърКатерини
Катедрална църква„Възнесение Господне“
ПредстоятелГеоргий
Санмитрополит
Сайтimkitrous.gr
Катедралната църква в Катерини „Възнесение Господне“
Средновековната църквата „Успение Богородично“ в Кондариотиса

Китроска, Катеринска и Платамонска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος) е епархия на Цариградската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Катерини. Начело на епархията от 2014 година е митрополит Георгий.

Китроска епископия и митрополия

[редактиране | редактиране на кода]
Име Име Години Бележки
Герман Γερμανός 869 – 879 пръв известен китроски епископ
Йоан Сикундинос Ιωάννης Σηκουντηνός 1063 - ? Споменат в списъците на историка Йоанис Васдравелис (Ιστορικά αρχεία Μακεδονίας) и на Клеопатра Полизу-Мамели (Η Ιστορία του Κολινδρού). Също така се споменава от археоложката Евтерпи Марки, че е участвал в съдебен процес в двора на църквата „Свети Димитър Солунски“.[1]
Анонимен преди 1118 година Според Теофилакт Охридски. Споменат в три писма от около 1080 година, в кореспонденцията с Теофилакт Охридски.
Анонимен XI или XII век Според запазения му епископски сигилий.
Лъв Λέων XII век
Йоан I Ιωάννης Α' 1180 – 1204 Свален от латините.
Георгий Γεώργιος след 1329
Григорий I Γρηγόριος Α' ? – 1380
Теофил θεόφιλος
Неофит Νεόφυτος 1486 – ?[2] В списъците на Емануил Константинидис (Επισκοπικός Κατάλογος Κίτρους) и Йоанис Васдравелис.
Софроний Σωφρόνιος между 1543 и 1560
Дамаскин Δαμασκηνός 1560/61 – 1565
Лукиан Λουκιανός в 1567 – в 1570
Зосим Ζωσιμάς в 1590 - 1607 В 1607 година става солунски митрополит.[3] Според други източници заема китроската катедра от 1590 до 1607 година.
Йеремия I Ιερεμίας (Ιερεμίας Α') 1607 – 1612 Според други източници той има два мандата в епархията, като първият е в 1612 г. и след поредица от неизвестни епископи (1612-1615), отново е китроски епископ в 1615-1618 г.
Анонимен 1612 – ? Възможно е да е Йеремия II
Йеремия II Ιερεμίας (Ιερεμίας Β') в 1615, в 1618 Според други източници Йеремия Ι има два мандата в епархията, като първият е в 1612 г. и след поредица от неизвестни епископи (1612-1615), отново е китроски епископ в 1615-1618 г.[4]
Антим Άνθιμος в 1649
Йоаким Ιωακείμ 1662 – 1679
Атанасий Αθανάσιος 1725 – ?
Анонимен 1732 – ?
Анонимен 1759 – ?
Дионисий Διονύσιος 1767 – 1769 Според Васдравелис Дионисий епископства в 1784 г.
Константий Κωνστάντιος 1778 – 1789
Игнатий Ιγνάτιος 1789 - 1791
Захарий Ζαχαρίας 1791 – 1812
Мелетий Кириакос Μελέτιος Α' Κυριακός 1812 (или преди 1815) - 21 юли 1821 Седалището на епархията през годините се прехвърля от Китрос в Колиндрос. Умира мъченически и е обявен за светец.
Кирил Перпирас Κύριλλος 1821 - 1838 Преди това е йеромонах и след това е митрополит на Кос. Името му носи улица в Катерини.
Самуил Σαμουήλ 1838 – 1840 Името му носи улица в Катерини.
Мелетий Μελέτιος септември 1840 – 15 октомври 1846[5]
или от 1840 до 1846
Григорий II Γρηγόριος Β' 1846 – 1853
Теоклит I Θεόκλητος Α' 1853 – 1865 Според Мамели мандатът на Теоклит започва в 1856 г.
Филарет Византийски Φιλάρετος ο Βυζάντιος 1865 – 1872 Според Мамели оглавява катедрата в 1867 г.
Доротей Δωρόθεος 1872 – 1873
Мелетий II Кавасилас Μελέτιος Β' Καβάσιλας 1873 – 1875
Николай I Лусис Νικόλαος Α' Λούσης 1875 – 1878 Според Константинидис Лусис е китроски епископ от 1875 до 1885 г., а според Мамели – от 1876 до 1878 г.
Йоаникий Маргаритиадис Ιωαννίκιος Μαργαριτιάδης 1878 – 1885 Според Васдравелис Маргаритис е китроски епископ от 1875 до 1878, а според Мамели – от 1878 до 1883 г.
Леонтий Елевтериадис Λεόντιος Ελευθεριάδης 1885 – 1893 Според Мамели е китроски епископ в периода 1883 – 1896 г.
Николай II Сакопулос Νικόλαος Β' Σακκόπουλος 1893 – 1896 Не е споменат от Константинидис и Мамели.
Теоклит II Папайоану Θεόκλητος Β' Παπαϊωάννου 1896 – 1904 Последен епископ на Олимпийска Петраска епархия, преди да стане китроски епископ.
Партений Вардакас Παρθένιος Βαρδάκας 1904 – 1933 последен китроски епископ, пръв китроски и катерински митрополит (от 1924 г.)
Константин Коидакис Κωνσταντίνος Κοϊδάκης 1934 – 1954
Варнава Дзордзатос Βαρνάβας Τζωρτζάτος 1954 – 1985
Агатоник Фатурос Αγαθόνικος Φατούρος 1985 – 2013 пръв носи титлата китроски, катерински и платамонски митрополит
Георгий Хрисостому Γεώργιος Χρυσοστόμου 27 февруари 2014 –

Платамонска епископия[5][6][7]

[редактиране | редактиране на кода]
Печат на Амвросий Касарас като платамонски епископ
Икона на Дионисий Олимпийски

Името на епископията е Платамонска и Ликостомска (Επισκοπή Πλαταμώνος και Λυκοστομίου).[8][9] В 1852 година центърът на епископията се прехвърля от Амбелакия в Рапсани.[10]

В 1881 година Тесалия е откъсната от Османската империя и предадена на Гърция и Платамонската епархия е разделена. Големите селища Рапсани и Амбелакия заедно с околните по-малки селища стават част от гръцкия ном Лариса, но до 1899 година продължават в църковно отношение да са част от Платамонската епископия. В тази година платамонският епископ Амвросий се възкачва на митрполитския трон в Лариса, Платамонската епархия е закрита, а Лариската получава името Лариска и Платамонска (Λαρίσης και Πλαταμώνος). Това име тя носи до 1977 година, когато е преименувана на Лариска и Тирнавска (Λαρίσης και Τυρνάβου).

Селата, които остават в Османската империя – Пурлия, Пантелеймонас, Скотина, Лептокария, Литохоро, Малатрия и Вронду в политическо отношение са част от Катеринска кааза, а в църковно са присъединени към Олимпийската Петренска епископия, която в 1896 година е закрита и диоцезът ѝ е присъединен към Китроската епископия.[11]

Име Име Години
Дионисий Михаил Διονύσιος Μιχαήλ 1763 – 1793
Герасим Платамонски Γεράσιμος 1794 - 1822
Антим Платамонски Άνθιμος 1822 – 1833[12]
Мелетий Платамонски Μελέτιος 1832[13] - 1852, след 1852 сисанийски и сятищки[14]
Йеремия Платамонски Ιερεμίας 1852 – 1858, в 1859 поленински
Яков Платамонски Ιάκωβος 1857 – 1859, в 1859 поленински, по-късно камбанийски и отново платамонски
Йеремия Платамонски Ιερεμίας 1859 – 1870
Яков Платамонски Ιάκωβος 1870 – 1877
Амвросий Касарас Αμβρόσιος 1877 – 1899, последен

Енорийски църкви

[редактиране | редактиране на кода]
„Свети Спиридон“ в Агиос Спиридонас
„Свети Пантелеймон“ в Алония
„Свети Георги“ в Ганохора
„Успение Богородично“ в Елафос
„Вси Светии“ в Ексохи
„Свети Димитър“ в Карица
„Света Варвара“ в Кариес
„Свети Илия“ в Каталония
„Свети Архангели“ в Палео Керамиди
„Свети Апостоли“ в Коринос
„Свети Илия“ в Рякия
Енорийски църкви[15]
Селище Селище Старо име Църква Църква
Катерини Κατερίνη „Възнесение Господне“ Καθεδρικός Ι. Ν. Θείας Αναληψεως
Катерини Κατερίνη „Света Ана“ Ι. Ν. Αγίας Άννης
Катерини Κατερίνη „Света Параскева“ Ι. Ν. Αγίας Παρασκευής
Катерини Κατερίνη „Света Троица“ Ι. Ν. Αγίας Τριάδος
Катерини Κατερίνη „Свети Козма Етолийски“ Ι. Ν. Άγίου Κοσμά του Αιτωλού
Катерини Κατερίνη „Свети Сава“ Ι. Ν. Άγίου Σάββα
Катерини Κατερίνη „Въздвижение на Светия кръст“ Ι. Ν. Τιμίου Σταυρού
Катерини Κατερίνη „Свети Харалампий“ Ι. Ν. Αγίου Χαραλάμπους
Катерини Κατερίνη „Рождество Богородично“ Ι. Ν. Παντάνασσης Γενέσιον της Θεοτόκου
Катерини Κατερίνη „Свети Христофор“ Ι. Ν. Αγίου Χριστοφόρου
Катерини Κατερίνη „Света Екатерина“ Ι. Ν. Αγίας Αικατερίνης (Α΄ Κοιμητήριο)
Катерини Κατερίνη „Свети Лазар“ Ι. Ν. Αγίου Λαζάρου (Β΄ Κοιμητήριο)
Катерини Κατερίνη „Свети Терапонтий“ Ι. Ν. Αγίου Θεράποντος (παλαιό Νοσοκομείο Κατερίνης)
Олимпиаки Акти Ολυμπιακή Ακτή „Свети Прокопий“ Ι. Ν. Αγίου Προκοπίου
Агатуполи Αγαθούπολις „Успение Богородично“ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου
Агиос Димитриос Άγιος Δημήτριος „Свети Димитър“ Ι. Ν. Αγίου Δημητρίου
Ано Агиос Йоанис Άνω Άγιος Ιωάννης „Свети Илия“ Ι. Ν. Προφήτη Ηλία
Като Агиос Йоанис Κάτω Άγιος Ιωάννης „Свети Йоан Предтеча“ Ι. Ν. Αγίου Ιωάννου Προδρόμου
Агиос Спиридонас Άγιος Σπυρίδων „Свети Спиридон“ Ι. Ν. Αγίου Σπυρίδωνος
Егинио Αιγίνιο Либаново „Свети Андрей“ Ι. Ν. Αγίου Ανδρέα
Егинио Αιγίνιο Либаново „Успение Богородично“ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου
Алония Αλώνια Салония Кукос „Свети Пантелеймон“ Ι. Ν. Αγίου Παντελεήμωνος
Алония Αλώνια Салония Кукос „Свети Илия“ Ι. Ν. Προφήτη Ηλία
Врия Βρία Бряза „Свети Стефан“ Ι. Ν. Αγίου Στεφάνου
Вронду Βροντού „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Ганохора Γανόχωρα Турия „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Мегали Гефира Μεγάλη Γέφυρα Милово „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Дион Δίον Малатрия „Света Параскева“ Ι. Ν. Αγίας Παρασκευής
Елатохори Ελατοχώρι Скутерна „Св. св. Константин и Елена“ Ι. Ν. Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης
Елафос Έλαφος Каливия „Успение Богородично“ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου
Палео Елевтерохори Παλαιό Ελευθεροχώρι „Света Параскева“ Ι. Ν. Αγίας Παρασκευής
Ексохи Εξοχή „Вси Светии“ Ι. Ν. Αγίων Πάντων
Неа Ефесос Νέα Έφεσος Ступи „Свети Три Светители“ Ι. Ν. Τριών Ιεραρχών
Неа Ефесос Νέα Έφεσος Ступи „Свети Йоан Богослов“ Ι. Ν. Αγίου Ιωάννου Θεολόγου
Калитеа Καλλιθέα Вромери „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Карица Καρίτσα „Свети Димитър“ Ι. Ν. Αγίου Δημητρίου
Кариес Καρυές „Света Варвара“ Ι. Ν. Αγίας Βαρβάρας
Кастания Καστανιά „Свети Атанасий“ Ι. Ν. Αγίου Αθανασίου
Каталония Καταλώνια „Свети Илия“ Ι. Ν. Προφήτη Ηλία
Катахас Καταχάς „Свети Мина“ Ι. Ν. Αγίου Μηνά
Нео Керамиди Νέο Κεραμίδι „Свети Безсребреници“ Ι. Ν. Αγίων Αναργύρων
Палео Керамиди Παλαιό Κεραμίδι „Свети Архангели“ Ι. Ν. Παμμεγίστων Ταξιαρχών
Китрос Κίτρος „Св. св. Константин и Елена“ Ι. Ν. Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης
Китрос Κίτρος „Свети Илия“ Ι. Ν. Προφήτη Ηλία
Колиндрос Κολινδρός Колиндър „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Колиндрос Κολινδρός Колиндър „Света Теодора“ Ι. Ν. Αγίας Θεοδώρας
Кондариотиса Κονταριώτισσα „Света Параскева“ Ι. Ν. Αγίας Παρασκευής
Кондариотиса Κονταριώτισσα „Свети Тома“ Ι. Ν. Αγίου Θωμά
Коринос Κορινός „Свети Пантелеймон“ Ι. Ν. Αγίου Παντελεήμονος
Кукос Κούκος „Свети Димитър“ Ι. Ν. Αγίου Δημητρίου
Лагорахи Λαγορράχη „Света Ана“ Ι. Ν. Αγίας Άννης
Лептокария Λεπτοκαρυά „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Ливади Λιβάδι Вулчища „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Литохоро Λιτόχωρο „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Литохоро Λιτόχωρο „Свети Димитър“ Ι. Ν. Αγίου Δημητρίου
Лофос Λόφος Зязяко „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Макриялос Μακρύγιαλος „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Метони Μεθώνη Нео Елевтерохори „Свети Павел“ Ι. Ν. Αποστόλου Παύλου
Мелиади Μελιάδι Бурая „Успение Богородично“ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου
Като Милия Κάτω Μηλιά „Свети Димитър“ Ι. Ν. Αγίου Δημητρίου
Милия Μέση Μηλιά „Свети Евстатий“ Ι. Ν. Αγίου Ευσταθίου
Микри Милия Μικρή Μηλιά „Свети Герасим“ Ι. Ν. Αγίου Γερασίμου
Мосхопотамос Μοσχοπόταμος Дрянища „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Мосхохори Μοσχοχώρι Декато Хилиометро „Успение Богородично“ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου
Неокесария Νεοκαισάρεια „Свети Димитър“ Ι. Ν. Αγίου Δημητρίου
Палеостани Παλαιοστάνη „Света Параскева“ Ι. Ν. Αγίας Παρασκευής
Палямбела Παλιάμπελα Лозяно „Успение Богородично“ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου
Неос Пантелеймонас Νέος Παντελεήμονας „Свети Елевтерий“ Ι. Ν. Αγίου Ελευθερίου
Паралия Παραλία Вромероскала „Света Фотина“ Ι. Ν. Αγίας Φωτεινής
Перистаси Περίσταση „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Петра Πέτρα Локово „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Платамонас Πλαταμώνας „Преображение Господне“ Ι. Ν. Μεταμορφώσεως Σωτήρος
Пори Πόροι Пурлия „Света Марина“ Ι. Ν. Αγίας Μαρίνης
Рахи Ράχη Рахово „Свети Лука“ Ι. Ν. Αγίου Λουκά
Ритини Ρητίνη „Света Троица“ Ι. Ν. Αγίας Τριάδος
Рякия Ρυάκια Радяни „Свети Илия“ Ι. Ν. Προφήτη Ηλία
Своронос Σβορώνος Кококури „Свети Антоний“ Ι. Ν. Αγίου Αντωνίου
Севасти Σεβαστή Арбаути „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Скотина Σκοτίνα „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Сфендами Σφενδάμη Паляни „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Токсо Τόξο Курсова „Успение Богородично“ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου
Неа Трапезунда Νέα Τραπεζούντα Агиос Йоанис Офис „Животворящ източник“ Ι. Ν. Ζωοδόχου Πηγής
Трилофос Τρίλοφος Тохово „Свети Георги“ Ι. Ν. Αγίου Γεωργίου
Фотина Φωτεινά „Свети Николай“ Ι. Ν. Αγίου Νικολάου
Храни Χράνη „Света Ирина“ Ι. Ν. Αγίας Ειρήνης

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]
Манастири
Име Име Селище Селище Мъжки/Женски
„Свети Ефрем Сириец“ Οσίου Εφραίμ Кондариотиса Κονταριώτισσα женски
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Κολινδρού Колиндър Κολινδρός женски
„Света Богородица Макрирахска“ Ιερά Μονή Αγίας Παναγίας Μικρής Μηλιάς Микри Милия Μικρή Μηλιά женски
„Въведение Богородично“ Εισοδίων της Θεοτόκου Πέτρας Ολύμπου Петра Πέτρα мъжки

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Αγγελίδης Αλέκος, Αναδρομή στην ιστορία της Μακεδονίας, εκδόσεις Μάτι, β΄ έκδοση 1992, τόμος α΄, σελ. 172-189.
  • Βασδραβέλλης, Ι., Ιστορικά αρχεία Μακεδονίας
  • Εγκόλπιο Ημερολόγιο 2007, εκδ. Ιεράς Μητρόπολης Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος.
  • Πολύζου-Μαμέλη, Κλεοπάτρα. Ιστορία του Κολινδρού.
  • Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών
  • Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 74 - 90. Посетен на 11 август 2014.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Οι αρχαιολόγοι μιλούν για την Πιερία, Κατερίνη, 1986, τ. Β, σελ. 59.
  2. ↑ Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 74. Посетен на 11 август 2014. (на гръцки)
  3. ↑ Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 76. Посетен на 11 август 2014.
  4. ↑ Εγκόλπιο Ημερολόγιο 2007, εκδ. Ιεράς Μητρόπολης Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος
  5. ↑ а б Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Архивиран от оригинала на 2014-01-12. Посетен на 9 юли 2013 г.
  6. ↑ Κουκουσάς, Βασίλειος. Η επισκοπή Πλαταμώνος, Βιβλιογραφία και προβληματισμοί, in: Πρακτικά του: Γ΄ Επιστημονικό Συνέδριο, Η Πιερία στα βυζαντινά και νεότερα χρόνια. Κατερίνη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2008. σ. 247-258.
  7. ↑ Αμβρόσιος Κασσάρας, επίσκοπος Πλαταμώνος και Λυκοστομίου. Η Επισκοπή Πλαταμώνος. εν Αθήναις, 1895.
  8. ↑ History of Krania // Nikoulis Foundation. Посетен на 24 март 2016.
  9. ↑ Μία περιγραφή για το Λιτόχωρο, του 1836 // Ολυμπος - Πιερια. Посетен на 23 март 2016.
  10. ↑ Από την ιστορία της Ραψάνης // Η Ραψάνη. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 23 март 2016.
  11. ↑ Τζιώλης, Βασίλης. Η Επισκοπή Πλαταμώνος: Ιστορία - Παράδοση // 11 септември 2010 г. Архивиран от оригинала на 2014-09-03. Посетен на 11 юли 2013 г.
  12. ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Εφέσου κυρός Άνθιμος. (1804-1879) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 януари 2020 г.
  13. ↑ Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σισανίου και Σιατίστης κυρός Μελέτιος. (;-1864) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 28 април 2021 г. (на гръцки)
  14. ↑ Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής Υπό Φιλίππου Αν. Ζυγούρη, Σιάτιστα, 2010, σ. 177 - 179. ISBN 978-960-93-1875-4
  15. ↑ Ενορίες & Κληρικοί // Ιερά Μητρόπολις Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος. Архивиран от оригинала на 2014-10-25. Посетен на 25 октомври 2014.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Китроска,_Катеринска_и_Платамонска_епархия&oldid=12656872“.