Направо към съдържанието

Кастания (дем Пидна-Колиндрос)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кастания.

Кастания
Καστανιά
— село —
Гледка към Кастания
Гледка към Кастания
Гърция
40.4582° с. ш. 22.4517° и. д.
Кастания
Централна Македония
40.4582° с. ш. 22.4517° и. д.
Кастания
Катеринско
40.4582° с. ш. 22.4517° и. д.
Кастания
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПидна-Колиндрос
Географска областСолунско поле
Надм. височина340 m
Население251 души (2021 г.)
Пощенски код600 61

Кастания (на гръцки: Καστανιά, катаревуса Καστανέα, Кастанеа) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

Селото е разположно на 340 m надморска височина, на 4 km югозападно от Колиндрос (Колиндър).[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Катания (Katania), Китроска епархия, живеят 66 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кестаня е село в Берска каза и в него живеят 60 гърци християни.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кестания (Kestania) има 75 гърци.[4]

В гробищната църква „Свети Николай“ в края на 60-те, началото на 70-те години на XIX век работи зографът от Кулакийската школа Митакос Хадзистаматис, който изписва една от петте царски икони, както и царските двери. В църквата „Свети Атанасий“ има икона на Събранието на Апостолите, която също е дело на кулакийски майстор от втората половина на XIX век.[5]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. До 1918 година е част от Берско (Иматия), а до 1927 година е част от община Рякия (Радяни).[1]

Населението произвежда пшеница, тютюн, картофи и се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 110[1] 185[1] 154[1] 237[1] 324[1] 427[1] 409[1] 418[1] 393[1] 423 249 251
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 273. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 - 223. (на френски)
  5. Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014. (на гръцки)