Милово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милово
Μεγάλη Γέφυρα
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пидна-Колиндрос
Географска област Солунско поле
Надм. височина 11 m
Население 268 души (2001)
Пощенски код 603 00
Телефонен код 23530 – 2

Милово или Мильово или Милево (на гръцки: Μεγάλη Γέφυρα, до 1927 Μυλωβός, Миловос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Милово има население от 268 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в делтата на река Бистрица (Алиакмонас), на десния бряг на реката.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. В църквата „Свети Георги“ в XIX век работи зографът от Кулакийската школа Константинос Ламбу, който изписва царската икона на Христос,[2] както и Димитриос и Дакос Хадзистаматис, които изработват серия икони от фриза и разпятието на иконостаса.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Миловос (Milovos), Китроска епархия, живеят 726 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Мильово (Милево) живеят 155 българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мильово (Miliovo) има 216 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Милово като смесено българо-гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата армъни овчари.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Милово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μυλωβός -- Μεγάλη Γέφυρα
  2. Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 34. Посетен на 15 юни 2014.
  3. Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 143.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 222 – 223.
  7. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.


     Портал „Македония“         Портал „Македония