Направо към съдържанието

Либаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Либаново
Αιγίνιο
— град —
Демархията (кметството) в Либаново
Демархията (кметството) в Либаново
Либаново
40.5022° с. ш. 22.5422° и. д.
Либаново
Централна Македония
40.5022° с. ш. 22.5422° и. д.
Либаново
Гърция
40.5022° с. ш. 22.5422° и. д.
Либаново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПидна-Колиндрос
Географска областСолунско поле
Надм. височина30 m
Население3683 души (2021 г.)
Пощенски код603 00
Телефонен код2353
Либаново в Общомедия

Либаново или Егѝнио (на гръцки: Αιγίνιο, катаревуса: Αιγίνιον, Егинион, до 1926 Λιμπάνοβο, Λιμπάνοβα, Либаново, Либанова, катаревуса Λιμπάνοβον, Либановон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Либаново е разположено на 30 m надморска височина[2] на 40 km източно от Бер (Верия) и на 36 km югозападно от Солун и на 34 km северно от Катерини.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]
„Свети Атанасий“

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ от XIV век[4] и църквата „Свети Атанасий“ от 1460 – 1500 година са обявени за паметници на културата.[4]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique) в 1878 година пише, че в Лимбановон (Limbanovon), Китроска епархия, живеят 420 гърци, а в Лимбановудес (Limbanovoudés) – 80 гърци.[5] На етническата си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) посочва Либаново като българско селище[6] и пише:

„ Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.[7] “

В 1913 година след Междусъюзническата война Либаново остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Либаново като смесено българо-гръцко-турско село на българо-гръцката езикова граница:

„ Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[8] “

В 1923 година в градчето са заселени гърци бежанци. В 1926 година Либаново е прекръстено на Егинио. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 417 бежански семейства и 1810 жители бежанци.[9][2]

Традиционно населението се занимава със земеделие, лозарство и с градски занаяти.[10]

Според преброяването от 2001 година Либаново има население от 4280 души – потомци на местни хора, както и потомци на гърци бежанци от Източна Тракия и кариоти от България – от Кавакли и Акбунар.[11]

Прекръстени с официален указ местности в дем Либаново на 6 август 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Харамилакас[12]ΧαραμίλακκαςКапнотопосΚαπνότοπος[13]възвишение на Ю от Либаново и на С от Катахас (120 m)[12]
Топоница[12] или ТопиницаΤοπίνιτσαКрионериΚρυονέρι[13]река на И от Либаново[12]
Бара[12]ΜπάραЛимнулаΛιμνούλα[13]блато на ЮИ от Либаново[12]
Богаз[12]ΜπουγάζιЛемосΛαιμός[13]блато в делтата на Бистрица на И от Либаново[12]
Дамари[12]ΝταμάριαАналипсисΆνάληψις[13]възвишение на СЗ от Либаново и на З от Милово[12]
Неруя[12]ΝερούγιαНеротопосΝερότοπος[13]местност на СИ от Либаново[12]
Кьошета[12]ΚιοσέςДелтаΔέλτα[13]местност в делтата на Бистрица на И от Либаново[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 463[2] 852[2] 2556[2] 3683[10] 4074[10] 4271[10] 4469[10] 4436[10] 4289[10] 4280 4153 3683

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Либаново
  • Атанасиос Макрис (Αθανάσιος Μακρής), гръцки андартски деец, действа с четата на Думбиотис между Бер и Негуш[14]
  • Георгиос Пасхалидис (р. 1957), гръцки писател

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. 1 2 ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 28 ноември 2022. Посетен на 26 октомври 2014. (на гръцки)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38, 39. (на френски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
  8. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  10. 1 2 3 4 5 6 7 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Αιγίνιο: τόπος προικισμένος από τους Θεούς, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928194901/http://www.aiginio.info/index.php?option=com_content&task=view&id=23&Itemid=68, посетен на 30 януари 2008
  12. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  13. 1 2 3 4 5 6 7 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  14. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 132. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Либаново&oldid=12841058“.